БСК: Тотален срив на чуждестранните инвестиции в България
Тотален е сривът на задграничните вложения в България. Това сподели Радосвет Радев, изпълнителен ръководител на БСК, съобщи кореспондент на БГНЕС.
БСК показа къс разбор на директните задгранични вложения у нас в интервала 2007-2017 година В него се показва, че общият размер на вложенията в България в интервала 2007-2017г. остава относително постоянен - към 18 милиарда лева годишно, с пик през 2008г., когато доближават 24 милиарда лева Делът на локалните вложения в общия размер на вложенията фрапантно нараства при паралелен срив на задграничните вложения. За интервала 2007-2017г. годишният поток на чистите задгранични вложения понижава съвсем 10 пъти, като доближава най-ниското си равнище през 2017г., в размер на 1858 млн.лв. или 1,9% от Брутният вътрешен продукт.
Разгледани като дял от Брутният вътрешен продукт, директните задгранични вложения непрестанно понижават. Интензитетът на вложенията характеризира потенциала на стопанската система да притегля задгранични вложения. Ако през 2007 година те са били 27.9% от Брутният вътрешен продукт, то през 2017 година делът им е едвам 1.9% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява стесняване с съвсем 15 пъти. Тази неподходяща наклонност се задълбочава в допълнение за полугодието на 2018 година по отношение на същия интервал на 2017 година Спадът е повторен – от 1% до 0.5%.
Камен Колев - зам.-председател на БСК сподели, че от специалистите се счита, че положително равнище на директни задгранични вложения в една страна е те да бъдат от порядъка на 10% от Брутния вътрешен артикул на страната.
От БСК споделят, че за това какъв брой пренебрежимо ниско е равнището на ПЧИ у нас през последните години приказва и фактът, че техният размер е съпоставим със средствата, постъпващи от емигрантите.
Изследване на БСК разпознава следните фактори, възпрепятстващи привличането на директни задгранични вложения: Липса на квалифицирани фрагменти, неприятна инфраструктура, постепенно свързване към комуналните услуги (ел.енергия, ВиК, преносни мрежи и др.), усложнена бизнес-среда и регулации, липса на електронно държавно управление и на използване на електронните услуги, муден развой на оповестяването на банкрути, висока междуфирмена задлъжнялост, мудно правосъдие, корупция, администрация на национално и районно равнище в администрацията, непредсказуема бизнес и законова среда. /БГНЕС
БСК показа къс разбор на директните задгранични вложения у нас в интервала 2007-2017 година В него се показва, че общият размер на вложенията в България в интервала 2007-2017г. остава относително постоянен - към 18 милиарда лева годишно, с пик през 2008г., когато доближават 24 милиарда лева Делът на локалните вложения в общия размер на вложенията фрапантно нараства при паралелен срив на задграничните вложения. За интервала 2007-2017г. годишният поток на чистите задгранични вложения понижава съвсем 10 пъти, като доближава най-ниското си равнище през 2017г., в размер на 1858 млн.лв. или 1,9% от Брутният вътрешен продукт.
Разгледани като дял от Брутният вътрешен продукт, директните задгранични вложения непрестанно понижават. Интензитетът на вложенията характеризира потенциала на стопанската система да притегля задгранични вложения. Ако през 2007 година те са били 27.9% от Брутният вътрешен продукт, то през 2017 година делът им е едвам 1.9% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява стесняване с съвсем 15 пъти. Тази неподходяща наклонност се задълбочава в допълнение за полугодието на 2018 година по отношение на същия интервал на 2017 година Спадът е повторен – от 1% до 0.5%.
Камен Колев - зам.-председател на БСК сподели, че от специалистите се счита, че положително равнище на директни задгранични вложения в една страна е те да бъдат от порядъка на 10% от Брутния вътрешен артикул на страната.
От БСК споделят, че за това какъв брой пренебрежимо ниско е равнището на ПЧИ у нас през последните години приказва и фактът, че техният размер е съпоставим със средствата, постъпващи от емигрантите.
Изследване на БСК разпознава следните фактори, възпрепятстващи привличането на директни задгранични вложения: Липса на квалифицирани фрагменти, неприятна инфраструктура, постепенно свързване към комуналните услуги (ел.енергия, ВиК, преносни мрежи и др.), усложнена бизнес-среда и регулации, липса на електронно държавно управление и на използване на електронните услуги, муден развой на оповестяването на банкрути, висока междуфирмена задлъжнялост, мудно правосъдие, корупция, администрация на национално и районно равнище в администрацията, непредсказуема бизнес и законова среда. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ