Tоскана не е просто място, тя е емоция. Тоскана е

Tоскана не е просто място, тя е страст. Тоскана е сантиментално факсимиле, толкоз сладникаво сантиментално факсимиле, че чак ти става благо. Тя изпълва погледа и сетивата ти, а зад всеки завой по живописните ѝ пътища, пред теб се разкрива панорама, която безусловно те кара да затаиш мирис, сетне да вдишаш надълбоко и да се ядосаш, че очите ти нямат способността да вършат фотоси.

Тоскана е вино, отлежало в бъчви и къщи, отлежали на слънце. Тя те примамва с толкоз цветове, усети и аромати, че вечно оставаш плебей на спомените за това вълшебно място.

Личен списък

Тоскана е като в книгите (че даже и повече). Тя е картичка на една отминала ера, съхранила традициите и метода си на живот. Там времето тече по друг метод, а от време на време даже ти се коства, че в Тоскана такова нещо като време, не съществува.

Наляга те едно такова прелестно безвремие, че ти се желае да си забравиш и името. И просто да се скиташ по тесните крепостни улички, да хапваш прясна паста, приготвена от някоя италианска баба, да опиташ всички типове джелато, да се наслаждаваш на залеза оттатък лозята и да отпиваш от това алено вино, поради което и боговете ожадняват.

Istock

Италия постоянно е примамвала към себе си романтиците като мен, които бленуват за дребни градчета, вкусна храна, идилични вечери и просторни гледки, само че в случай че търсите място, в което като че ли е хвърлено парченце от Рая, то това е Тоскана.

Тя няма да ти даде рисково неспокойствие, няма да се опита да изпъкне с велико достижение, няма да има първокласни искания. Тя ще те посрещне в своите тихи и спокойни земи, ще те погали с парещо слънце, ще чуеш поздрава ѝ в жуженето на пчелите и в аромата на цъфтящите люляци.

Istock

Тоскана не е претенциозна, къщите ѝ са вековни и каменни, заведенията за хранене ѝ са мънички и фамилни, хубостта ѝ не е блестяща, нито бетонна, тя е просто натурална. Животът там е простоват, хората имат вяра в традициите, в положителната храна и в положителното вино. Посрещат те като че ли си член от фамилията, който се завръща след дълго скитничество.

Не е инцидентно, че героинята от книгата и кино лентата “Под небето на Тоскана” се влюби по този начин в това място, купи си вила и остана да живее там. Всеки, който има тази опция би го направил, аз бих го направила. Защото в тези вековни къщи има обаяние, което никоя съвременна постройка не може да придобие. В тях има дух, всяка стена е история, всяко ъгълче е ентусиазъм.

Личен списък

Тоскана е благополучие, слънчева светлина, постепенно всекидневие, домашна храна, вечеря под асмата, една безспорна идилична наслада с цвят на узряло грозде.

Или както споделя самата Франсис Мейс, авторката на “Под небето на Тоскана”...

Щастието ли? Цветът му несъмнено е пролетно зеленото, което не намирам думи да опиша, до момента в който не зървам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек върху камък. Тази боя, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря във всеки млад листец. Обновяващата мощност на природата избухва във всеки плевел, клон, стъбълце. Докато се трудя под мекото слънце, чувствам зеления фитил, набождащ в моето лично тяло. Изблиците на сила, калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква на устните ми думата „ зефир “, тази лекомислена елементарност може да се назова благополучие. "

Istock