Младите да изкрещят: Тошковци, вън! Кой ще проговори за броя на б...
Тошковци са доста повече, в сравнение с си представяте. Не един и двама политици живеят блажено под това знаме. Те тормозят българския дух, усилват недостига на разсъдък и нападат възприятието за самозапазване. Всичко това заплашва съществуването на българската нация. Не занапред. И в случай че сме оживели от 1397 година насам, изискуем го на умни, само че луди глави, доста от които изгубили живота си прекомерно рано. Били са малко, само че са теглили останалите българи като ракетата Сатурн, която води хора на луната.
Тошковци в никакъв случай не са харесвали младежите, освен медиците. Защото младите са прями, нетърпеливи и съставляват опасност за окопалите се във властта. Младите излизат на митинги, имат лично мнение. Имат фантазии. Това ги прави свободни. А свободният човек е рисков, тъй като не е самостоятелен. Изолираш ли самостоятелните, подвластните ще те изберат още веднъж.
Затова тошковци желаят да изпратят младите медици в забутани села и паланки и да им заплащат, що се касае за „ Бог да елементарни “. Безводието, прекъсването на тока и всички останали „ артикули “ на държавното безхаберие, ще свършат останалото. Справедливост ли? – на ви правдивост! Дори програмата по време на социализма „ Странджа-Сакар “ оферираше на младите жилища и по-големи заплати.
По тошковата логичност в миналото Ботев, Караджата, Левски, Ангел Кънчев, Хаджи Димитър, Бенковски и други са си били отговорни за съдбовния им край. Ако се бяха вслушвали в препоръките на Високата врата и локалните удовлетворени жители, щяха да живеят дълго и да чакат някой избавител.
След 1878 година народните представители заедно отхвърлят помощ за вдовицата на Ботев – Венета. Някои даже назовават поета „ негодяй “ и „ апаш “. По-късно въпреки всичко им се откъснали от сърцата мизерните 30 лв.. Сестрата на Васил Левски обаче е лишена от помощи – стигала й свободата. Зачеркнати били и сестрите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. „ Правилното “ решение било взето единомислещо. Съединението, прави силата, нали? Депутатите по това получавали по 15 лв. дневно! Или 5 475 годишно, плюс още към хиляда като командировъчни. Но 30 лв. - доста, бе...
Днес наследниците на тези депутати се подписват за 8, 10 хилядарки и нагоре, само че им се свидят даже 800 лв. за младите медици. И назидават. И се мусят, че не ги разбираме. Щото те са върхът, а ние - дъното.
Мълчат обаче като риби за омертата в българското опазване на здравето: броят на лечебните заведения.
Там е заровено кучето. Защото лечебните заведения у нас са към този момент повече от 360! Най-много на човек от популацията в Европа. Първи сме и по брой на болнични кревати. Но сме първи и най-болната и най-застаряваща нация.
Над 9 милиарда бюджет за здраве се разпределя за 360 болнични заведения, вместо за стотина. Който има вуйчо епископ – той прибира най-вече. Знаете по какъв начин е.
Известният хирург акад. Дамян Дамянов споделя: „ Броят на лечебните заведения в България е сред 4 и 5 пъти по-голям от нужния. Парадоксът е, че в случай че у нас са нужни сред 80 и 100 лечебни заведения, страната ни разполага с повече от 360, а като включим и другите болнични структури - стигат до 480. “ Да сте политик да спомене тези числа?
Според акад. Дамянов е анормален методът, по който се основават частните лечебни заведения, и методът, по който се финансират. Това става за сметка на държавните и общински лечебни заведения.
В София има толкоз лечебни заведения, колкото в цяла Австрия, пресмятат специалистите.
360-те лечебни заведения обаче обслужват едвам 14-15% от популацията, споделя доктор Александър Симидчиев, някогашен началник на здравната комисия в Народно събрание.
А статистиката, изречена от проф. Григор Димитров, дълготраен член на Надзорния съвет на Здравната каса, е напряко убийствена. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе - стават 75%. В седем районни здравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса.
Всичко това води до тежки морално-етични проблеми в опазването на здравето. Икономическите ползи подкопават уважението сред доктор и пациент. Нерядко и сред самите лекари. Проблемите са изкуствено основани, само че решаването все се отсрочва.
Но не медиците, а политическата върхушка е отговорна за това. Но на нея никой не й търси сметка. Тя назидава високомерно и се изживява като последна инстанция. Не признава грешките си, не подава оставка и не понася вреди. Младите хора – медици, инженери, IT-експерти, икономисти, ветеринари, историци, литератори, учители, строители, фермери и прочие – са й бодил в очите.
Затова младите би трябвало да ударят по масата: Не сме наематели на наглеци, самообявили се за притежатели на страната!
Те, младите и в селата да отидат – към този момент значително го вършат, - отново ще съумеят. Защото имат вяра в бъдещето. А ние би трябвало да имаме вяра на тях.
Емил Азар
Тошковци в никакъв случай не са харесвали младежите, освен медиците. Защото младите са прями, нетърпеливи и съставляват опасност за окопалите се във властта. Младите излизат на митинги, имат лично мнение. Имат фантазии. Това ги прави свободни. А свободният човек е рисков, тъй като не е самостоятелен. Изолираш ли самостоятелните, подвластните ще те изберат още веднъж.
Затова тошковци желаят да изпратят младите медици в забутани села и паланки и да им заплащат, що се касае за „ Бог да елементарни “. Безводието, прекъсването на тока и всички останали „ артикули “ на държавното безхаберие, ще свършат останалото. Справедливост ли? – на ви правдивост! Дори програмата по време на социализма „ Странджа-Сакар “ оферираше на младите жилища и по-големи заплати.
По тошковата логичност в миналото Ботев, Караджата, Левски, Ангел Кънчев, Хаджи Димитър, Бенковски и други са си били отговорни за съдбовния им край. Ако се бяха вслушвали в препоръките на Високата врата и локалните удовлетворени жители, щяха да живеят дълго и да чакат някой избавител.
След 1878 година народните представители заедно отхвърлят помощ за вдовицата на Ботев – Венета. Някои даже назовават поета „ негодяй “ и „ апаш “. По-късно въпреки всичко им се откъснали от сърцата мизерните 30 лв.. Сестрата на Васил Левски обаче е лишена от помощи – стигала й свободата. Зачеркнати били и сестрите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. „ Правилното “ решение било взето единомислещо. Съединението, прави силата, нали? Депутатите по това получавали по 15 лв. дневно! Или 5 475 годишно, плюс още към хиляда като командировъчни. Но 30 лв. - доста, бе...
Днес наследниците на тези депутати се подписват за 8, 10 хилядарки и нагоре, само че им се свидят даже 800 лв. за младите медици. И назидават. И се мусят, че не ги разбираме. Щото те са върхът, а ние - дъното.
Мълчат обаче като риби за омертата в българското опазване на здравето: броят на лечебните заведения.
Там е заровено кучето. Защото лечебните заведения у нас са към този момент повече от 360! Най-много на човек от популацията в Европа. Първи сме и по брой на болнични кревати. Но сме първи и най-болната и най-застаряваща нация.
Над 9 милиарда бюджет за здраве се разпределя за 360 болнични заведения, вместо за стотина. Който има вуйчо епископ – той прибира най-вече. Знаете по какъв начин е.
Известният хирург акад. Дамян Дамянов споделя: „ Броят на лечебните заведения в България е сред 4 и 5 пъти по-голям от нужния. Парадоксът е, че в случай че у нас са нужни сред 80 и 100 лечебни заведения, страната ни разполага с повече от 360, а като включим и другите болнични структури - стигат до 480. “ Да сте политик да спомене тези числа?
Според акад. Дамянов е анормален методът, по който се основават частните лечебни заведения, и методът, по който се финансират. Това става за сметка на държавните и общински лечебни заведения.
В София има толкоз лечебни заведения, колкото в цяла Австрия, пресмятат специалистите.
360-те лечебни заведения обаче обслужват едвам 14-15% от популацията, споделя доктор Александър Симидчиев, някогашен началник на здравната комисия в Народно събрание.
А статистиката, изречена от проф. Григор Димитров, дълготраен член на Надзорния съвет на Здравната каса, е напряко убийствена. Три лечебни заведения в България получават 11 на 100 от средствата за болнична помощ. 10 лечебни заведения получават 30 на 100, а 20 лечебни заведения – 42 на 100 от ресурса. При 360 договорни колегата. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе - стават 75%. В седем районни здравно осигурителни каси е съсредоточен 75% от ресурса.
Всичко това води до тежки морално-етични проблеми в опазването на здравето. Икономическите ползи подкопават уважението сред доктор и пациент. Нерядко и сред самите лекари. Проблемите са изкуствено основани, само че решаването все се отсрочва.
Но не медиците, а политическата върхушка е отговорна за това. Но на нея никой не й търси сметка. Тя назидава високомерно и се изживява като последна инстанция. Не признава грешките си, не подава оставка и не понася вреди. Младите хора – медици, инженери, IT-експерти, икономисти, ветеринари, историци, литератори, учители, строители, фермери и прочие – са й бодил в очите.
Затова младите би трябвало да ударят по масата: Не сме наематели на наглеци, самообявили се за притежатели на страната!
Те, младите и в селата да отидат – към този момент значително го вършат, - отново ще съумеят. Защото имат вяра в бъдещето. А ние би трябвало да имаме вяра на тях.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ