ИТН – Има такъв Нарцисизъм: Когато нямаш народ зад себе си – хулиш този, който излезе на улицата
Тошко Йорданов – някогашният трибун на „ ИТН “, през днешния ден не е нищо повече от политически помяр, който се гаври с гражданското неодобрение и с хората, които към момента имат вяра, че гласът им има значение.
Вместо да застане до множеството българи, които излязоха по улиците на десетки градове в страната в символ на митинг против въвеждането на еврото, той избра най-удобната поза – на самодоволния лакей, който пази непознат интерес. Нарече страховете на протестиращите „ нелепости “. Нарече българския народ – подведен. А себе си – несъмнено – образован бранител на „ истината “.
Този човек, който преди години громеше системата и се кълнеше в директната народна власт, през днешния ден е жалка сянка на това, което в миналото претендираше да бъде. Партията му – Има Такъв Народ – се е свила до политически рудимент, паразит, оцеляващ на гърба на парламентарните процедури и гнили съдружни сметки. „ ИТН “ към този момент не съществува като политическа мощ със значима тежест – тя е просто групичка безгръбначни, които са не запомнили за какво въобще влязоха в политиката.
Какъв човек би трябвало да си, с цел да наречеш „ нелепости “ терзанията на личните си сънародници? Хората не са наплашени – те са гневни. Те не желаят да бъдат лъгани. Те желаят отговори. И когато не ги получават, излизат по улиците. Не по поръчка. Не по команда. А тъй като не желаят бъдещето им да се взема решение на мрачно, от такива като теб, Тошко.
Но несъмнено, помярът не схваща улицата. Той схваща само заповедите от горната страна и угодническото въртене към всяка власт, която би го държала още месец-два в Народното събрание. Помярът не познава идеалите – той се храни от подаянията на политическия пазарлък.
Йорданов не просто се подигра на протестиращите – той се изплю в лицето им. И това няма да бъде забравено. Историята ще го запомни не като герой против статуквото, а като един от тези, които се сраснаха с него. Като един политически мъртвец, който още мърда единствено тъй като никой не е дръпнал щепсела.
А народът – той ще помни. И ще отговори.
Вместо да застане до множеството българи, които излязоха по улиците на десетки градове в страната в символ на митинг против въвеждането на еврото, той избра най-удобната поза – на самодоволния лакей, който пази непознат интерес. Нарече страховете на протестиращите „ нелепости “. Нарече българския народ – подведен. А себе си – несъмнено – образован бранител на „ истината “.
Този човек, който преди години громеше системата и се кълнеше в директната народна власт, през днешния ден е жалка сянка на това, което в миналото претендираше да бъде. Партията му – Има Такъв Народ – се е свила до политически рудимент, паразит, оцеляващ на гърба на парламентарните процедури и гнили съдружни сметки. „ ИТН “ към този момент не съществува като политическа мощ със значима тежест – тя е просто групичка безгръбначни, които са не запомнили за какво въобще влязоха в политиката.
Какъв човек би трябвало да си, с цел да наречеш „ нелепости “ терзанията на личните си сънародници? Хората не са наплашени – те са гневни. Те не желаят да бъдат лъгани. Те желаят отговори. И когато не ги получават, излизат по улиците. Не по поръчка. Не по команда. А тъй като не желаят бъдещето им да се взема решение на мрачно, от такива като теб, Тошко.
Но несъмнено, помярът не схваща улицата. Той схваща само заповедите от горната страна и угодническото въртене към всяка власт, която би го държала още месец-два в Народното събрание. Помярът не познава идеалите – той се храни от подаянията на политическия пазарлък.
Йорданов не просто се подигра на протестиращите – той се изплю в лицето им. И това няма да бъде забравено. Историята ще го запомни не като герой против статуквото, а като един от тези, които се сраснаха с него. Като един политически мъртвец, който още мърда единствено тъй като никой не е дръпнал щепсела.
А народът – той ще помни. И ще отговори.
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ