Нов метод за контрол на плазмата предотвратява повредата на термоядрения реактор
Тороидалната структура или токамакът е един от водещите способи за решение на казуса с ограничението на плазмата за реализиране на условия на следен термоядрен синтез. Но използването на този способ се сблъсква с редица проблеми. Един от тях – появяването на гранични локализирани режими – учените от Лабораторията по физика на плазмата в Принстън предложиха да бъде решен благодарение на нова композиция от способи за ръководство на плазмата. Те се базират на два съществуващи метода: EECD и RMP. Това дава опция да се избегне непланираното преустановяване на реакцията на термоядрен синтез в токамака, което може да повреди реактора.
EECD, или електронно-циклотронното поддържане на тока, се употребява при опитите за магнитно ограничение на плазмените потоци. Използването на RMP, или резонансни магнитни пертурбации, обезпечава целенасоченото включване на дребни, следени магнитни разстройства в плазмата. Новият способ на учените от Принстънската лаборатория на Министерството на енергетиката на Съединени американски щати съчетава и двете, написа изданието IE.
Магнитните полета, които задържат плазмата в токамака, наподобяват на въже. В него са вплетени RMP, които основават по този начин наречените магнитни острови с овална форма. По предписание те са нежелани детайли в плазмата, защото, в случай че станат прекомерно огромни, раздират плазмата. Но при тези пробни условия те се оказаха потребни.
Създаването на задоволително огромни резонансни магнитни разстройства в плазмата е сложна задача. EECD оказва помощ за решаването ѝ, като прави целия развой по-контролируем и постоянен.
„ Прилагането на локализирани EECD в краищата на плазмата се счита за рисковано, тъй като микровълните могат да повредят съставените елементи на камерата “, споделя Ху Цимин, водещ създател на проучването. „ Ние показахме, че това е осъществимо и демонстрирахме гъвкавостта на метода. Той би могъл да открие пътища за създаване на бъдещи устройства “.
Комбинирането на двата метода усъвършенства стабилността и управляемостта – най-важните характерности на производството на сила от термоядрен синтез. На процедура то може да понижи разноските за произвеждане на сила от термоядрен синтез в комерсиалните устройства, каквито човечеството се стреми да сътвори от десетилетия.
