5 изречения-оръжия, с които детето ви да се пребори с тормоза в училище
Тормозът в учебно заведение постоянно го е имал. И по „ наше време “ имаше нападателни деца , които изпитваха наслаждение от това да се подиграват, заяждат или напряко шамаросват по-свитите или по-различните деца.
Организираха се даже междуучилищни сбивания поради девойки, поради подхвърлена имитация, поради какво ли не.
Агресията, желанието за превъзходство, избиването на комплекси, грешките на израстването не са от през вчерашния ден.
Но през днешния ден всичко наподобява и евентуално е доста по-сериозно, с повече и по-чести съществени последствия поради огромният отзив, който всяка сходна демонстрация получава.
Pixels
"Славата ", която насилниците получават от отрицателните мнения по малкия екран и в интернет ги кара да са все по-агресивни, все по-забележителни, с цел да се почувстват най-малко за малко значими.
Защото детската експанзия е тъкмо това - обезверен вик на редовно подценявано дете.
Заклеймяването на по-буйните деца от най-ранна възраст като "лоши " , несъответстващата по отношение на актуалните деца образователна стратегия, неразбирането от страна на учители и родители сложна възраст, каквото е пубертета - всичко това води до ужасяващите подиуми, на които ставаме очевидци.
Класовете и съучениците са умалено копие на обществото и средата, в която детето ще се движи като огромно. „ Умалено “, само че в действителност изопачено поради н езрялата нервна система, вилнеещите хормони и незнанието по какъв начин да реагира детето в дадена обстановка .
Pixels
Като родители сме длъжни да научим децата си точно на това – по какъв начин да се държат съответно в дадена обстановка.
И в случай че не можем да променим децата-насилници, можем да променим реакцията на нашите деца по отношение на заяжданията и обидите.
В последна сметка човек се среща в живота си и с неприятни хора и би трябвало да знае по какъв начин да реагира по отношение на тях по този начин, че да не пострада.
Американски психолози оферират 5 разнообразни изречения, с които детето може да отговори на заяжданията на собствен съученик.
Това ще помогне и на самите деца да натрупат самочувствие, вместо да се свиват или пък да отговорят с експанзия на експанзията.
"Голяма работа! "
Децата нормално се заяждат с някой, който „ се връзва “. Използването на фрази, които стопират по-нататъшен диалог. Покаже ли детето, че думите на насилника не му се отразяват, ще бъде потърсена друга „ жертва “.
Като допълнение към това би трябвало да се погрижите детето ви у дома да се усеща високо ценено и мощно обичано за това, което е. Ако получава обиди и у дома, и в учебно заведение, надали ще има сили и храброст да каже „ не ме интересува “.
Pixels
"Ау, доста забавно "
Сарказмът стъписва насилниците. Те не тормозят уверените хора, а сарказмът е оръжие навръх тях.
Покажеш ли убеденост, спираш да си забавен, тъй като показваш, че нямаш слаби места. „ Благодаря, че ме уведоми “ и „ Сега олекна ли ти “ също са разновидности, с които да бъде затворена устата на заядливеца.
„ Няма да се занимавам с това “
Пренебрежението обезсилва насилника. Той желае да има власт над жертвата си, само че когато жертвата не демонстрира признаци на боязън, ползата за тормоз отслабва.
Pixels
„ Накажи простака с безмълвие “
Не да се каже като изречение, а да се извърши. Агресивните деца имат потребност от силата на обстановката, от която да излязат спечелили. Лишени от обич и схващане у дома, те желаят да се усещат спечелили в учебно заведение, за това търсят други деца, които да въвлекат в своята игра за превъзходство.
Ако детето ви не реагира на обидите, няма да е „ забавно “ на тормозещия.
Бъди ми другар
Има деца, които са нападателни, тъй като в действителност доста желаят да бъдат харесвани и обичани. поради неприятна фамилна среда, в която порастват, не знаят по какъв начин да бъдат положителни деца и другари.
Понякога, само че това зависи и от зрелостта на вашето лично дете, да се сприятелиш с принудител може да окаже благотворно въздействие върху въпросното дете и то да спре да постъпва неприятно.
„ Ела да се разходим “ пък би трябвало да каже всяко дете, което става очевидец на тормоз над друго дете.
Да стои в профил и да наблюдаваш те прави съизвършител на агресора.
Или както споделяше Кестнер в „ Хвърчащата класна стая “:
За една пакост са отговорни освен тези, които са я направили, само че и тези, които не са попречили на осъществяването й “.
Организираха се даже междуучилищни сбивания поради девойки, поради подхвърлена имитация, поради какво ли не.
Агресията, желанието за превъзходство, избиването на комплекси, грешките на израстването не са от през вчерашния ден.
Но през днешния ден всичко наподобява и евентуално е доста по-сериозно, с повече и по-чести съществени последствия поради огромният отзив, който всяка сходна демонстрация получава.
Pixels "Славата ", която насилниците получават от отрицателните мнения по малкия екран и в интернет ги кара да са все по-агресивни, все по-забележителни, с цел да се почувстват най-малко за малко значими.
Защото детската експанзия е тъкмо това - обезверен вик на редовно подценявано дете.
Заклеймяването на по-буйните деца от най-ранна възраст като "лоши " , несъответстващата по отношение на актуалните деца образователна стратегия, неразбирането от страна на учители и родители сложна възраст, каквото е пубертета - всичко това води до ужасяващите подиуми, на които ставаме очевидци.
Класовете и съучениците са умалено копие на обществото и средата, в която детето ще се движи като огромно. „ Умалено “, само че в действителност изопачено поради н езрялата нервна система, вилнеещите хормони и незнанието по какъв начин да реагира детето в дадена обстановка .
Pixels Като родители сме длъжни да научим децата си точно на това – по какъв начин да се държат съответно в дадена обстановка.
И в случай че не можем да променим децата-насилници, можем да променим реакцията на нашите деца по отношение на заяжданията и обидите.
В последна сметка човек се среща в живота си и с неприятни хора и би трябвало да знае по какъв начин да реагира по отношение на тях по този начин, че да не пострада.
Американски психолози оферират 5 разнообразни изречения, с които детето може да отговори на заяжданията на собствен съученик.
Това ще помогне и на самите деца да натрупат самочувствие, вместо да се свиват или пък да отговорят с експанзия на експанзията.
"Голяма работа! "
Децата нормално се заяждат с някой, който „ се връзва “. Използването на фрази, които стопират по-нататъшен диалог. Покаже ли детето, че думите на насилника не му се отразяват, ще бъде потърсена друга „ жертва “.
Като допълнение към това би трябвало да се погрижите детето ви у дома да се усеща високо ценено и мощно обичано за това, което е. Ако получава обиди и у дома, и в учебно заведение, надали ще има сили и храброст да каже „ не ме интересува “.
Pixels "Ау, доста забавно "
Сарказмът стъписва насилниците. Те не тормозят уверените хора, а сарказмът е оръжие навръх тях.
Покажеш ли убеденост, спираш да си забавен, тъй като показваш, че нямаш слаби места. „ Благодаря, че ме уведоми “ и „ Сега олекна ли ти “ също са разновидности, с които да бъде затворена устата на заядливеца.
„ Няма да се занимавам с това “
Пренебрежението обезсилва насилника. Той желае да има власт над жертвата си, само че когато жертвата не демонстрира признаци на боязън, ползата за тормоз отслабва.
Pixels „ Накажи простака с безмълвие “
Не да се каже като изречение, а да се извърши. Агресивните деца имат потребност от силата на обстановката, от която да излязат спечелили. Лишени от обич и схващане у дома, те желаят да се усещат спечелили в учебно заведение, за това търсят други деца, които да въвлекат в своята игра за превъзходство.
Ако детето ви не реагира на обидите, няма да е „ забавно “ на тормозещия.
Бъди ми другар
Има деца, които са нападателни, тъй като в действителност доста желаят да бъдат харесвани и обичани. поради неприятна фамилна среда, в която порастват, не знаят по какъв начин да бъдат положителни деца и другари.
Понякога, само че това зависи и от зрелостта на вашето лично дете, да се сприятелиш с принудител може да окаже благотворно въздействие върху въпросното дете и то да спре да постъпва неприятно.
„ Ела да се разходим “ пък би трябвало да каже всяко дете, което става очевидец на тормоз над друго дете.
Да стои в профил и да наблюдаваш те прави съизвършител на агресора.
Или както споделяше Кестнер в „ Хвърчащата класна стая “:
За една пакост са отговорни освен тези, които са я направили, само че и тези, които не са попречили на осъществяването й “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ