Арбанаси очаква гости за почивка и разходка в миналото
Топлото време ни кара да мислим за отмора и за пътешестване. С неспокойствие изчакваме почивните дни, с цел да обуем туристическите обувки и да потеглим из дребната ни красива страна. Извънредната обстановка в последните месеци ни карат да сме по-внимателни при избора на маршрут, движим се и в по-малки групи, на близки дистанции - до познати или нови места.
Днес е празник на Арбанаси, който се отбелязва в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица. Архитектурно-музейният резерват е измежду Стоте национални туристически обекта. Селото е на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от прилежащата Горна Оряховица, която пък е жп възел с централно значение за България.
Летописът на Арбанаси стартира с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 година, с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, шурей на султана. В упоменатия ферман четирите селища са под общото наименование Арнабуд кариелари. Според други, то е заселено от български боляри, пристигнали със селяните си от най-западните краища, след блестящата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година, когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя ".
През 1859 година учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското управление, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него написа: "Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през остаряло време българските боляри и големци с 2000 поданици... " Този възрожденски преподавател, родом от Котел, най-точно дефинира освен името, само че и произхода на популацията, "заселено в остаряло време от българските боляри ".
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали даже в Багдад, Индия и Персия. За икономическия напредък и богатство на арбанасчани свидетелстват както жилищата, по този начин и петте църкви, строени в годините на напредък на селището.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята хубост, умеене, усет, което най-ярко отразява епохата, са непокътнатите 144 къщи с богата вътрешна декорация, 5 църкви и 2 манастира.
В арбанашки манастир през 1794 година за духовник е подстриган националният будител св. Софроний Врачански, по-късно епископ на Врачанска епархия. В Арбанаси той написа известното "Житие и страдалчество на неверния Софроний ".
Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща (с експозиция, показваща бита през XIX в.), църквата "Свето Рождество Христово " (най-старата в селото), църквата "Св. Архангел Михаил и Гавраил ".
Успение на Пресвета Богородица,
Успение Богородично или Голяма Богородица е един от 12-те най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна черква отбелязва празника на 15 август (стар стил). Според преданието това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Днес е празник на Арбанаси, който се отбелязва в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица. Архитектурно-музейният резерват е измежду Стоте национални туристически обекта. Селото е на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от прилежащата Горна Оряховица, която пък е жп възел с централно значение за България.
Летописът на Арбанаси стартира с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 година, с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, шурей на султана. В упоменатия ферман четирите селища са под общото наименование Арнабуд кариелари. Според други, то е заселено от български боляри, пристигнали със селяните си от най-западните краища, след блестящата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година, когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя ".
През 1859 година учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското управление, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него написа: "Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през остаряло време българските боляри и големци с 2000 поданици... " Този възрожденски преподавател, родом от Котел, най-точно дефинира освен името, само че и произхода на популацията, "заселено в остаряло време от българските боляри ".
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали даже в Багдад, Индия и Персия. За икономическия напредък и богатство на арбанасчани свидетелстват както жилищата, по този начин и петте църкви, строени в годините на напредък на селището.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята хубост, умеене, усет, което най-ярко отразява епохата, са непокътнатите 144 къщи с богата вътрешна декорация, 5 църкви и 2 манастира.
В арбанашки манастир през 1794 година за духовник е подстриган националният будител св. Софроний Врачански, по-късно епископ на Врачанска епархия. В Арбанаси той написа известното "Житие и страдалчество на неверния Софроний ".
Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща (с експозиция, показваща бита през XIX в.), църквата "Свето Рождество Христово " (най-старата в селото), църквата "Св. Архангел Михаил и Гавраил ".
Успение на Пресвета Богородица,
Успение Богородично или Голяма Богородица е един от 12-те най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна черква отбелязва празника на 15 август (стар стил). Според преданието това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си.
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ