Топки от паяжини са обвили клоните на боровите гори в

Топки от паяжини са обвили клоните на боровите гори в Родопите над Асеновград и в региона на Пловдив. Не са пощадени и сектори в Кърджалийско. Засегнати са големи масиви.

Опасната борова процесионка постепенно и методично може да ги унищожи, предизвестяват горски експерти. Настъплението е навсякъде. Гнезда и гъсеници са видяни край Добростан, Яврово, над Новаково и по пътя сред Бачково и Нареченски бани.

Мрежестите кълбета, обгърнати от гъсениците, безусловно унищожават дърветата. Хора сигнализират, че в случай че не се вземат ограничения, ще бъдат премахнати боровите гори в региона.

Поцесионката (Thaumetopoea pityocampa) на пръв взор е почтена гъсеница, която се среща все по-често в боровите гори на България. Макар и дребна по мярка, тя съставлява сериозна заплаха за хора и животни, в случай че влязат в контакт с нея.

Процесионката е ларвен стадий на молец, който населява най-вече средиземноморските страни. В последните години обаче се популяризира много всеобщо и у нас. Гъсениците образуват цели процесии, когато търсят нови места за хранене. Оттам идва и името.

" С това животно смешка не трябва ", предизвести пред преподавателят по зоология в Лесотехническия университет доктор Николай Коджабашев. Преди време той решил да покаже на студенти по какъв начин наподобяват процесионките.

" Изрязах целия пашкул от дървото, бях с ръкавици. Сложих го на земята и им споделих, че това е доста рисково животно и не трябва да се пипа. За да го снимат, трябваше да скъсам пашкула. Нямах проблеми с дихателните пътища. Но такива обриви направих, две седмици няма оправяне ", описа Коджабашев. По думите му проблемът не е лесен за решение

Тъй като борът е скъп дървесен тип, на доста места се залесява, въпреки не на всички места теренът да е подобаващ. Понеже е стопански дейно, се засаждат на нетипични места иглолистни растения. И там провалите са доста огромни. А това е чудесна среда за процесионката.

" Борбата с нея обаче по никакъв начин не е лесна. Първо, този тип е доста резистентен. Второ, най-много с световните промени на климата тези животни са дейни на процедура целогодишно. И не се знае тъкмо какъв брой генерации могат да оставят ", показва доктор Коджабашев.