Топим се, сочат данните на националната статистика - през миналата

Топим се, сочат данните на националната статистика - през предходната година са се родили 50 хиляди бебета, а са умряли двойно повече хора - 100 хиляди!

Към 31 декември 2025 година популацията на България е 6 423 207 души. В съпоставяне с 2024 година популацията на страната понижава с 14 153 души, или с 0.22%. Мъжете са 3 088 245 (48.1%), а дамите - 3 334 962 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години в това число. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.

В края на 2025 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 557 851, или 24.3% от популацията на страната. В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.6%), Смолян (31.1%) и Габрово (30.8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2% и Варна - 21.7%.

Към 31 декември 2025 година децата до 15 години в страната са 891 674, или 13.9% от общия брой на популацията. Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.7% и Ямбол - 15.2% от популацията на региона, а най-нисък - в област Смолян - 10.0% и Видин 11.4%.

Общият коефициент на възрастова взаимозависимост е 61.6%. Най-ниска е цената му в София (столица) - 50.9%, а най-висока - в област Видин - 75.4%.

Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.4 години в края на 2025 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.6 години, а в селата - 47.7 години.

През годините се трансформират броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени[2] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2025 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години и 4 месеца за дамите и 64 години и 8 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2025 година е 3 764 842 души, или 58.6% от популацията на страната, като мъжете са 1 967 204, а дамите - 1 797 638 души. Към края на 2025 година над трудоспособна възраст са 1 700 684 души, или 26.5%, а под трудоспособна възраст - 957 681 души, или 14.9% от популацията на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2025 година коефициентът на демографско заменяне е 75 лица.

Най-благоприятна е цената на индикатора в областите София (столица) - 99, Сливен - 96, и Варна - 89 лица. Показателят е най-нисък в областите Кърджали - 46, Смолян - 49 и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 55 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално систематизиране на популацията

Към 31.12.2025 година в градовете живеят 4 745 686 души, или 73.9% от популацията, а в селата - 1 677 521 души, или 26.1% от популацията на страната. В края на 2025 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 192. В 1 280, или в 24.4% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 поданици. Най-голямото село е Лозен (6 671 души), намиращо се на територията на Столична община, а най-малкият град - Мелник с население 181 души.

С население над 100 хиляди души са шест града, в които живее 35.8% от популацията на страната.

Към края на 2025 година страната е разграничена на шест статистически региона, 28 области и 265 общини.

Статистически региони

Половината от популацията на страната (51.9%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 647 хиляди души, или 10.1% от популацията на страната. През 2025 година единствено в един статистически регион популацията нараства по отношение на 2024 година - Югозападния с 0.15%. В останалите статистически региони популацията понижава.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 69 465 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 303 813 души (20.3%). Четири са областите с население над 300 хиляди - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

В съпоставяне с 2024 година пет области усилват популацията си, като най-голямо е нарастването за област Кърджали - с 1.7%. При област Смолян е регистрирано най-голямо понижение - с 1.9%.

Общини

Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 81 общини с население под 6 000 души живее едвам 4.4% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живее 41.4% от популацията на страната, като най-голяма е Столична община (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души). Най-малката община е Трекляно - 495 души.

Раждаемост

През 2025 година в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99.5%) от тях са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3 187, или с 6.0%. Коефициентът на обща раждаемост през 2025 година е 7.8‰. Броят на живородените момчета (25 763) е с 1 285 по-голям от този на живородените девойки (24 478), или на 1 000 живородени момчета се падат 950 девойки. В градовете и селата живородените са надлежно 37 182 и 13 059, а коефициентът на раждаемост е 7.8‰ в градовете и 7.7‰ в селата. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, и Ямбол - 9.4‰, най-ниска в област Смолян - 4.6‰, и Кърджали - 5.0‰.

Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемост и дефинира характера на възпроизводство на популацията.

Към 31.12.2025 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 246 560, като по отношение на миналата година понижава с близо 11 хиляди. Броят на живородените деца, родени от майки под 18 години, е намалял от 2 817 през 2024 година на 2 636 през 2025 година. Живородените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години понижават от на 2 528 през 2024 година на 2 469 през 2025 година. Регистрирани са 846 случая на многоплодни раждания. При 841 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2025 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.63.

Средната възраст на дамите при раждане на първо дете през 2025 година е 27.5 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица). През 2025 година 49.4% от живородените са първи за майката, а 61.5% са родени отвън юридически брак.

Смъртност

Броят на умрелите през 2025 година е 99 479, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 1 257, или с 1.2%. Смъртността измежду мъжете (16.5‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.5‰). През 2025 година на 1 000 дами умират 1 058 мъже.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20.6‰), в сравнение с в градовете (13.6‰). В районен аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24.2‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11.1‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2025 година е 19.8% и понижава по отношение на миналата 2024 година (20.2%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има разлики по пол. Починалите дами на възраст под 65 години са 12.7% от всички умряли дами, до момента в който при мъжете са 26.6%.

През 2025 година в страната са умряли 233 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.6‰. За съпоставяне, през 2015 година коефициентът на детска смъртност е бил 6.6‰.

Бракове и бракоразводи

През 2025 година са регистрирани 20 594 юридически брака - с 49 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 320) са измежду популацията в градовете.

През 2025 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 34.0 и 31.1 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години за мъжете и с 0.2 за дамите. За 83.6% от дамите и 83.4% от мъжете подписаният цивилен брак през 2025 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.0‰ и Разград - по 3.6‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Плевен - 2.3‰.

Броят на разводите през 2025 година е 8 298, или с 352 по-малко от записаните през 2024 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.2%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.5%) и „ фактическа разлъка “ (11.7%). Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 14.9 години.

Вътрешна миграция

През 2025 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 100 203 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - дами. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 17.9%, лицата на възраст 15 - 64 години - 65.2%, а тези на 65 и повече години - 16.9% от мигриралите лица. Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (44.0%), последвано от направлението и „ село - град “ (25.4%), „ град - село “ (21.7%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 8.9% от мигриралите лица.

Външна миграция

През 2025 година 44 640 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Потокът на имигрантите, включва както и български жители, завърнали се в страната, по този начин и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната, от тях 45.9% са жители на страни отвън Европейския съюз, 38.9% имат българско поданство, а 15.2% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 52.6%, а на дамите - 47.4%. Сред пристигналите да живеят в страната 14.3% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%). През 2025 година 9 555 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 52.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 година са 6.0%, тези на възраст 15 - 64 години са 59.7%, а на 65 и повече навършени години - 34.3% от всички емигранти.

Естествен и машинален приръст на популацията

Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване. Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2025 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 49 238 души.

Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус -7.7‰[9]. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 5.8‰, а в селата - минус 12.9‰.

През 2025 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.2‰) и Сливен (-3.9‰).

С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 17.9‰, следвана от областите Кюстендил - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.7‰.

Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2025 година е позитивен - плюс 35 085 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +5.4‰.

През 2025 година максимален машинален приръст има в областите Кърджали (26.5‰), Бургас (13.1‰) и Варна (12.4‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст e област Смолян (‑5.7‰).