Неочаквано забавяне на топенето на арктическия лед шокира учените
топенето на морския лед в Арктика се е забавило доста през последните 20 години, демонстрира ново проучване. От 2005 година насам учените не записват статистически значимо понижение на покритието на леда, пише The Guardian.
Прочетете още
Откритието е изненадващо, тъй като макар продължаващото нарастване на въглеродните излъчвания от изкопаеми горива, което задържа от ден на ден топлота в атмосферата, процесът на размразяване краткотрайно е изглеждал по-бавен.
Според откривателите повода е естествената разновидност в океанските течения, които краткотрайно забавят топенето на леда, само че това е единствено къса пролонгация. Очаква се процесът да се форсира още веднъж и даже да се развие с около два пъти по-бърз ритъм през идващите пет до 10 години.
Това не значи, че арктическият морски лед се възвръща. Площта на морския лед през септември – когато ледената завивка доближава годишния си най-малко – е намаляла на половина от 1979 година, когато започнаха сателитните наблюдения. Климатичната криза остава „ недвусмислено действителна “, а нуждата от незабавни дейности за ограничение на следствията от световното стопляне остава непроменена.
Dramatic slowdown in melting of Arctic sea ice surprises scientists????????
— pongodhall (@pongodhall)
Забавянето евентуално се дължи на многодесетилетни съмнения в теченията на Атлантическия и Тихия океан, които трансформират количеството топла вода, вливаща се в Арктика. Все отново се очаква Арктика да преживее интервали без лед още този век, което ще засегне хората и дивата природа и ще форсира световното стопляне, защото тъмната океанска вода гълтам повече слънчева топлота.
Д-р Марк Ингланд, който управлява проучването до момента в който беше в Университета на Ексетър, сподели:
„ Изненадващо е, че в миг, когато се дебатира дали световното стопляне се форсира, приказваме за закъснение. Преди 10–15 години, когато загубата на лед се ускоряваше, някои предвидиха Арктика без лед още преди 2020 година Сега естествената колебливост краткотрайно компенсира загубата на лед. Спечелихме малко време, само че това е краткотрайна пауза – след нея новините няма да са положителни. “
Проучването, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, използва два разнообразни набора от данни за равнищата на арктическия морски лед от 1979 година до през днешния ден.
Анализът на учените обгръща всеки месец от годината и демонстрира, че забавянето се следи поредно.
За да открият дали забавянето може да е естествено събитие, учените изследвали хиляди симулации на климатични модели. „ Това не е рядко събитие – в границите на един век би трябвало да се случи няколко пъти “, споделя Ингланд, в този момент в Калифорнийския университет в Ървайн. Всички модели демонстрират, че след краткотрайното закъснение загубата на лед се форсира още веднъж.
Проф. Жулиен Стройв от Университетския лицей в Лондон изяснява:
„ Климатичните данни, било то световни температури или морски лед, могат да останат постоянни за няколко години поради вътрешната колебливост на климата. “
Анализът на Стройв на дълготрайната наклонност от 1979 година до 2024 година демонстрира, че за всеки звук издаден CO₂ се губят към 2,5 квадратни метра септемврийски лед.
Проф. Андрю Шепърд от Университета Нортумбрия добавя:
„ Ледът в Арктика освен понижава по повърхност, само че и изтънява. Дори когато площта наподобява постоянна, размерът продължава да пада. От 2010 година междинната дебелина през октомври понижава с към 0,6 см годишно. “
Подобно „ краткотрайно закъснение “ е следено и при световната температура. След огромно събитие на Ел Ниньо през 1998 година настава десетилетие на релативно постоянни температури – известно като „ пауза “. Планетата обаче продължава да натрупва топлота, а от този момент световните температури още веднъж се покачват бързо.
Ингланд предизвестява:
„ Това закъснение не значи, че изменението на климата не е действително. То е недвусмислено и провокирано от индивида. Науката остава безапелационна, а нуждата от дейности – непроменена. Добре е хората да схванат за какво се случва забавянето, другояче някой може да го употребява недобросъвестно, с цел да подкопае разбирането ни за климатичните промени. “
Прочетете още
Откритието е изненадващо, тъй като макар продължаващото нарастване на въглеродните излъчвания от изкопаеми горива, което задържа от ден на ден топлота в атмосферата, процесът на размразяване краткотрайно е изглеждал по-бавен.
Според откривателите повода е естествената разновидност в океанските течения, които краткотрайно забавят топенето на леда, само че това е единствено къса пролонгация. Очаква се процесът да се форсира още веднъж и даже да се развие с около два пъти по-бърз ритъм през идващите пет до 10 години.
Това не значи, че арктическият морски лед се възвръща. Площта на морския лед през септември – когато ледената завивка доближава годишния си най-малко – е намаляла на половина от 1979 година, когато започнаха сателитните наблюдения. Климатичната криза остава „ недвусмислено действителна “, а нуждата от незабавни дейности за ограничение на следствията от световното стопляне остава непроменена.
Dramatic slowdown in melting of Arctic sea ice surprises scientists????????
— pongodhall (@pongodhall)
Забавянето евентуално се дължи на многодесетилетни съмнения в теченията на Атлантическия и Тихия океан, които трансформират количеството топла вода, вливаща се в Арктика. Все отново се очаква Арктика да преживее интервали без лед още този век, което ще засегне хората и дивата природа и ще форсира световното стопляне, защото тъмната океанска вода гълтам повече слънчева топлота.
Д-р Марк Ингланд, който управлява проучването до момента в който беше в Университета на Ексетър, сподели:
„ Изненадващо е, че в миг, когато се дебатира дали световното стопляне се форсира, приказваме за закъснение. Преди 10–15 години, когато загубата на лед се ускоряваше, някои предвидиха Арктика без лед още преди 2020 година Сега естествената колебливост краткотрайно компенсира загубата на лед. Спечелихме малко време, само че това е краткотрайна пауза – след нея новините няма да са положителни. “
Проучването, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, използва два разнообразни набора от данни за равнищата на арктическия морски лед от 1979 година до през днешния ден.
Анализът на учените обгръща всеки месец от годината и демонстрира, че забавянето се следи поредно.
За да открият дали забавянето може да е естествено събитие, учените изследвали хиляди симулации на климатични модели. „ Това не е рядко събитие – в границите на един век би трябвало да се случи няколко пъти “, споделя Ингланд, в този момент в Калифорнийския университет в Ървайн. Всички модели демонстрират, че след краткотрайното закъснение загубата на лед се форсира още веднъж.
Проф. Жулиен Стройв от Университетския лицей в Лондон изяснява:
„ Климатичните данни, било то световни температури или морски лед, могат да останат постоянни за няколко години поради вътрешната колебливост на климата. “
Анализът на Стройв на дълготрайната наклонност от 1979 година до 2024 година демонстрира, че за всеки звук издаден CO₂ се губят към 2,5 квадратни метра септемврийски лед.
Проф. Андрю Шепърд от Университета Нортумбрия добавя:
„ Ледът в Арктика освен понижава по повърхност, само че и изтънява. Дори когато площта наподобява постоянна, размерът продължава да пада. От 2010 година междинната дебелина през октомври понижава с към 0,6 см годишно. “
Подобно „ краткотрайно закъснение “ е следено и при световната температура. След огромно събитие на Ел Ниньо през 1998 година настава десетилетие на релативно постоянни температури – известно като „ пауза “. Планетата обаче продължава да натрупва топлота, а от този момент световните температури още веднъж се покачват бързо.
Ингланд предизвестява:
„ Това закъснение не значи, че изменението на климата не е действително. То е недвусмислено и провокирано от индивида. Науката остава безапелационна, а нуждата от дейности – непроменена. Добре е хората да схванат за какво се случва забавянето, другояче някой може да го употребява недобросъвестно, с цел да подкопае разбирането ни за климатичните промени. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ