Топенето на морския лед в Арктика се е забавило драстично

Топенето на морския лед в Арктика се е забавило фрапантно през последните 20 години, оповестяват учените, без статистически важен спад в неговия обсег от 2005 година насам.

Констатацията е изненадваща, споделят откривателите, като се има поради, че въглеродните излъчвания от изгарянето на изкопаеми горива не престават да се усилват и да задържат от ден на ден топлота през това време.

Според специалистите естествените вариации в океанските течения, които лимитират топенето на леда, евентуално са балансирали продължаващото повишаване на световните температури. Те обаче предизвестяват, че това е единствено краткотрайно облекчение и е доста евентуално топенето да стартира още веднъж с към двойно по-висока дълготрайна скорост в някакъв миг през идващите пет до 10 години.

Констатациите не значат, че арктическият морски лед се възвръща. Площта на морския лед през септември, когато доближава годишния си най-малко, е намаляла на половина от 1979 година, когато са стартирали сателитните измервания. Климатичната рецесия остава „ недвусмислено действителна “, споделиха учените, и нуждата от незабавни дейности за отбягване на най-лошите последствия остава непроменена.

Естествената разновидност, причиняваща забавянето, евентуално са многодесетгодишните съмнения в теченията в Атлантическия и Тихия океан, които трансформират количеството затоплена вода, вливаща се в Арктика. Очаква се Арктика да има условия без лед по-късно през века, което ще навреди на хората и дивата природа в района и ще ускори световното стопляне, като разкрие тъмния, поглъщащ топлота океан.

Д-р Марк Ингланд, който ръководеше проучването, до момента в който беше в университета в Ексетър, сподели:

„ Изненадващо е, когато има сегашен спор за това дали световното стопляне се форсира, че приказваме за закъснение. Добрата вест е, че преди 10 до 15 години, когато загубата на морски лед се ускоряваше, някои хора говореха за Арктика без лед преди 2020 година Но в този момент естествената вариабилност се е трансформирала значително, като е обезвредила загубата на морски лед. Това ни е спечелило малко повече време, само че е краткотрайно облекчение – когато свърши, не е добра вест. “

Изследването, оповестено в списанието Geophysical Research Letters, употребява два разнообразни набора от данни за равнищата на арктическия морски лед от 1979 година до наши дни. Учените анализирали площта на морския лед за всеки месец от годината и във всички случаи се следило закъснение.

За да видят дали сходно закъснение може да е резултат от естествени вариации, те изследвали резултатите от хиляди климатични модели. „ Това не е извънредно рядко събитие – за един век би трябвало да се случи няколко пъти “, сподели Ингланд, в този момент в Калифорнийския университет в Ървайн. Освен това, всички симулации посочили, че загубата на морски лед се форсира още веднъж след забавянето.

Проф. Жулиен Строве от University College London сподели:

„ Знаем, че климатичните данни, без значение дали става въпрос за световни температури или морски лед, могат да останат същите в продължение на няколко години поред вследствие на вътрешна климатична колебливост. “

Анализът на Stroeve на дълготрайната наклонност от 1979 до 2024 година демонстрира, че към 2,5 кв. метра септемврийски лед се губят за всеки звук издаден CO2.

Проф. Андрю Шепърд от университета Нортъмбрия сподели: „ Знаем, че арктическият морски мразовит покрив също изтънява и по този начин, даже в случай че площта не се е намалявала, размерът към момента се понижава. Нашите данни демонстрират, че от 2010 година междинната дебелина през октомври е намаляла с 0,6 см годишно. “

Темпът на повишаване на световната повърхностна температура също се е забавял в предишното, преди да се възобнови бързото си повишаване. Голямо събитие Ел Ниньо през 1998 година е последвано от десетилетие или повече сходни световни температури, което е наречено „ паузата “. Планетата обаче продължава да натрупва топлота от самото начало и от този момент световните температури се повишават бързо.

Ингланд отхвърли всяко съмнение, че забавянето на топенето на морския лед допуска, че изменението на климата не е действително.

„ Изменението на климата е недвусмислено действително, провокирано от индивида и продължава да съставлява съществени закани. Фундаменталната просвета и неотложността за дейности в региона на климата остават непроменени “, сподели той.

„ Добре е да се изясни на хората, че забавянето се случва, в противоположен случай ще го чуят от някой, който се пробва да го употребява недобросъвестно като метод да подкопае нашето доста солидно схващане за това какво се случва с изменението на климата. “

Инфо: Труд