Чуждите инвестиции падат. А защо гоним и печалбите на българските компании в чужбина?
Топчето пукна: Взривът на Ада тепе от 3.08.2018 година поставя на картата на България първия новоразработен рудник от 40 години
[ "ДПМ Крумовград "] Боян Рашев е ръководещ сътрудник в denkstatt България – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Компанията работи с " Дънди прешъс металс " и " Асарел-Медет ". Още по тематиката
Най-големите компании в металургията: Рекорден искра
Секторът внезапно усъвършенства резултатите си през предходната година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на облага
9 авг 2018
Кои са новаторските предприятия на 2017 година
Осем компании получиха оценки в състезанието, който се провежда за 13-а поредна година
17 дек 2017
" Дънди прешъс металс Челопеч " заплаща най-вече за концесия на подземни благосъстояния
Приходите от концесионна активност на страната са били 74 млн. лева през 2015 година
14 дек 2017
" Евромакс сървисиз " се отхвърля да добива злато край Трън
Компанията стопира плана, откакто 94% от хората гласоподаваха срещу него на референдум
14 юни 2017 " Сривът на непознатите вложения е цялостен , регистрира стопанската камара ": Подобни заглавия опустошават като лавина медийния пейзаж в последните дни, само че в действителност ги четем всяка година. Жалваме се по какъв начин няма вложения на зелено в стопанската система ни, като това изключително мощно важи за тежката промишленост. Забравете за миг десетките фабрики за сглобяване на всякакви неща и се замислете по кое време последно някой е построил важен индустриален комплекс, който да добива и/или преработва наши първични материали, на гола поляна у нас? Сещам се единствено за рафинерията за биодизел на " Астра биоплант " край Русе, която се случва с помощта на субсидирането на биогоривата, и Топлоелектрическа централа " AES Гълъбово ", действително заместващ затворените дребни блокове на АЕЦ " Козлодуй " – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за Европейски Съюз. Всичко друго са вложения в няколкото оживели след 90-те съществуващи предприятия.
От друга страна, всекидневно се сблъсквам с тезата, че минният бизнес " ограбва " страната ни, като печели " прекалено много " от добива и износа на " нашите запаси " . Тя е толкоз известна, че се употребява като универсално оръжие за продобиване на гласове при всички избори и съвсем няма политик, който да не я използва в един или различен миг от кариерата си.
Факт е, че към този момент едно десетилетие цените на медта и златото на международния пазар са такива, че огромните български минни компании – " Елаците мед ", " Асарел-Медет " и " ДПМ Челопеч ", вършат много значими облаги. Само за 2017 година става въпрос за към 250 млн. лева – мисля, че порядъкът на общата сума за 10 години става явен! Така че си заслужава да се замислим: Какво в действителност желаеме да вършат минните компании с облагите, които в страна със предпазена частна благосъстоятелност не можем просто да им вземем?
Разбира се, въпросните облаги са вероятни на първо място с помощта на големите вложения – огромна част от тези пари незабавно се вкарват назад в добива , с цел да могат нарасналата успеваемост, неповторимото ноу-хау и неуморният труд на миньорите да ги множат. Но това не е тематика на този текст.
Въпросът, който задавам тук, е: Кой е най-устойчивият път за тези пари от позиция на дълготрайното благополучие на българската стопанска система и общество?
Виждам следните седем варианти:
1. Да разпределят огромни дивиденти
Това сигурно се случва. За някои това значи да си купуват скъпи коли, яхти, вили, хайвер и шампанско. За доста повече хора – " Елаците мед " и " Асарел-Медет " да вземем за пример имат над 4000 дребни акционери – това са годишни приходи, които са сравними, а от време на време и надвишаващи работните им заплати или пенсии. Разпределянето на прекомерно огромен дял от облагата обаче не е работеща тактика за капиталоемък отрасъл , тъй като прекомерно бързо конкурентоспособността пада и никой не би го правил, в случай че желае да оцелее.
2. Да им се усилят концесионните такси
Това е опцията по дифолт за целокупния българския народ, фантазия за политиците и администрацията. Спирачките пред нея са приватизационните контракти и елементарният факт, че общата данъчна тежест върху минните компании в България е над междинната за света и увеличението й може просто да ги убие при първия важен спад на цените. Особено като имаме поради какъв брой небогати са нашите залежи спрямо тези в други страни. По-важният мотив за мен обаче е, че постъпването на повече пари в ръцете на политиците и/или администрацията напълно не значи, че българите ще забележим нещо свястно от тях. Даже можем да сме сигурни, че това по-скоро ще облагодетелства съответни персони , в сравнение с да вдигне заплатите на учителите или в действителност да рекултивира остарели замърсявания от соцвремена.
3. Да ги дават за корпоративна обществена отговорност
Компаниите могат да ги дават за разнообразни дела – за бездомни деца, спортни клубове и събития, танцови ансамбли, театри, учебни заведения, кухни за небогати, природозащитни планове и всевъзможни други неща, за които се сетите. Добре, но те и в този момент го вършат – всяка година се подреждат измежду фирмите с най-голяма филантропска активност в страната. Практически всичко в Средногорието се случва с тяхна поддръжка. ДПМ дори спонсорират и националния тим по художествена гимнастика. Няма неприятно във всичко това. Обаче в дълготраен проект се основават едни много изкривени взаимоотношения , в които някой привиква да получава наготово, а и няма доста възвращаемост .
4. Да влагат в благоустройство на общините , където оперират
Могат да дават пари за инфраструктура в общините, където работят – създаване и поддържане на пътища, мостове, газификация, ВиК, снегопочистване, лечебни заведения и други Това обаче го вършат и в този момент, в това число и в натура – със лични машини и работна мощ. Освен това не трябва да забравяме, че 50% от концесионните им заплащания и в този момент остават в общините. С тях кметовете действително притеглят спомагателни пари и могат да влагат във всичко, което пожелаят. И тъкмо по тази причина Челопеч, Чавдар и Панагюрище са годишно измежду топ 10 на най-богатите, устроени и финансово постоянни общини в страната. И в това няма какво толкоз да се добави като стойност .
5. Да основават други бизнеси
Могат да влагат парите в всякакви други бизнеси – лечебни заведения, туризъм и хотели, земеделие, ловни стопанства, взривни субстанции, превоз, строителство и каквото друго им хрумне. " Елаците мед " и " Асарел-Медет " са типичен образци – имат от всичко гореизброено. Според мен обаче това е обвързвано с един елементарен проблем: Дали пък тези компании и техните притежатели и мениджъри схващат задоволително добре и от други бизнеси и не е ли рискът да потрошат парите прекомерно огромен? Те знаят да търсят, вадят и преработват – в това са положителни, в това прибавят най-вече стойност и това би било рационално да вършат. Струва ми се, че този път не е добър в дълготраен проект.
6. Да влагат в планове в чужбина
Могат да влагат в минни и/или металургични планове в далечната чужбина. И го вършат, тъй като парите не могат да мируват – пречи ли им някой тук, те си намират друга дестинация. Какво вижда обаче българският народ от тези вложения в дълготраен проект? Работни места, данъчни приходи, нещо от гореизброените изгоди? Май съвсем нищо. Не ме радват мен тези вложения, тъй като де факто плодът от добива у нас основава богатства за някой различен .
7. Да влагат в търсене и изследване и да развиват нови планове в България, които да не престават да обезпечават всички гореописани богатства за нас
Бинго! Точно това вършат или по-скоро се пробват. ДПМ влага облагите от рудник Челопеч в основаването на бъдеще за Крумовград – това в действителност е единствената значима и несубсидирана инвестиция на зелено в тежката ни промишленост от десетилетия . А в Челопеч продължава да изследва и потвърждава нови ресурси. " Асарел-Медет " влага в уголемение в Брезник, Трън и много други места. Само по този начин парите освен остават тук, само че и надграждат нашата стопанска система.
Устойчивото развиване е вродена линия на минния бизнес. Защото конкурентоспособността и капацитетът му дълготрайно да обезпечава всички потоци от богатства, разказани от т. 1 до т. 6, зависят от два съществени фактора: ниска себестойност на продукцията и дълготрайна осигуреност със ресурси. Първото се отнася за всеки бизнес и го разясних още първоначално. Второто обаче е извънредно значимо, а за жалост обществото не го схваща и все по-често попречва опитите на фирмите да вложат облагите си у нас .
Практиката демонстрира, че мините започват с потвърдени ресурси за 10-20 години при избрана годишна норма на рандеман. В течение на времето влагат в изследвания, които в над 90% от случаите водят до съществено удължение живота на рудниците. Меднообогатителен комбинат " Медет " да вземем за пример е открит през 1964 година с годишен рандеман от 8 млн. тона руда. След 1984 година обаче стартира да понижава добива и през 1994 година е дефинитивно закрит. И тук стигаме до следните основни въпроси:
Ако в това време предприятието не беше вложило в търсене, изследване и създаване на рудник " Асарел ", какво щеше да бъде сегашното на компанията, Панагюрище и хиляди български фамилии?
А щеше ли без родна суровина въобще да оцелее и да бъде сполучливо приватизиран МДК - Пирдоп, през днешния ден " Аурубис България " – най-големият експортьор в стопанската система ни?
Отговорът е елементарен: Настоящето щеше да бъде доста по-бедно, тъй като " индустриалното сърце " на България нямаше да тупти.
Рудник " Асарел " се експлоатира от 1976 година Никой тогава не е предполагал, че през 2018 година той още ще е в употреба, освен това с годишен рандеман от 13 млн. тона. Днес " Асарел-Медет " планува още най-малко 35 години работа, а има и няколко нови залежи, т.е. естественият капитал освен на компанията, а и на цялото българско общество е повишен. Защото облагите са отишли в вярната посока – за обезпечаване на бъдеще – за компанията, за общината, за страната ни . Затова вложенията в изследване и развиване на нови планове в България са най-висшата форма на обществена отговорност от страна на минните компании и в случай че " прекомерно огромните " облаги отиват там, то ние можем единствено да бъдем удовлетворени.
Точно това би трябвало да желаеме!
[ "ДПМ Крумовград "] Боян Рашев е ръководещ сътрудник в denkstatt България – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Компанията работи с " Дънди прешъс металс " и " Асарел-Медет ". Още по тематиката
Най-големите компании в металургията: Рекорден искра
Секторът внезапно усъвършенства резултатите си през предходната година и всичките предприятия в топ 10 излязоха на облага
9 авг 2018
Кои са новаторските предприятия на 2017 година
Осем компании получиха оценки в състезанието, който се провежда за 13-а поредна година
17 дек 2017
" Дънди прешъс металс Челопеч " заплаща най-вече за концесия на подземни благосъстояния
Приходите от концесионна активност на страната са били 74 млн. лева през 2015 година
14 дек 2017
" Евромакс сървисиз " се отхвърля да добива злато край Трън
Компанията стопира плана, откакто 94% от хората гласоподаваха срещу него на референдум
14 юни 2017 " Сривът на непознатите вложения е цялостен , регистрира стопанската камара ": Подобни заглавия опустошават като лавина медийния пейзаж в последните дни, само че в действителност ги четем всяка година. Жалваме се по какъв начин няма вложения на зелено в стопанската система ни, като това изключително мощно важи за тежката промишленост. Забравете за миг десетките фабрики за сглобяване на всякакви неща и се замислете по кое време последно някой е построил важен индустриален комплекс, който да добива и/или преработва наши първични материали, на гола поляна у нас? Сещам се единствено за рафинерията за биодизел на " Астра биоплант " край Русе, която се случва с помощта на субсидирането на биогоривата, и Топлоелектрическа централа " AES Гълъбово ", действително заместващ затворените дребни блокове на АЕЦ " Козлодуй " – цената, която дълго ще плащаме като входна такса за Европейски Съюз. Всичко друго са вложения в няколкото оживели след 90-те съществуващи предприятия.
От друга страна, всекидневно се сблъсквам с тезата, че минният бизнес " ограбва " страната ни, като печели " прекалено много " от добива и износа на " нашите запаси " . Тя е толкоз известна, че се употребява като универсално оръжие за продобиване на гласове при всички избори и съвсем няма политик, който да не я използва в един или различен миг от кариерата си.
Факт е, че към този момент едно десетилетие цените на медта и златото на международния пазар са такива, че огромните български минни компании – " Елаците мед ", " Асарел-Медет " и " ДПМ Челопеч ", вършат много значими облаги. Само за 2017 година става въпрос за към 250 млн. лева – мисля, че порядъкът на общата сума за 10 години става явен! Така че си заслужава да се замислим: Какво в действителност желаеме да вършат минните компании с облагите, които в страна със предпазена частна благосъстоятелност не можем просто да им вземем?
Разбира се, въпросните облаги са вероятни на първо място с помощта на големите вложения – огромна част от тези пари незабавно се вкарват назад в добива , с цел да могат нарасналата успеваемост, неповторимото ноу-хау и неуморният труд на миньорите да ги множат. Но това не е тематика на този текст.
Въпросът, който задавам тук, е: Кой е най-устойчивият път за тези пари от позиция на дълготрайното благополучие на българската стопанска система и общество?
Виждам следните седем варианти:
1. Да разпределят огромни дивиденти
Това сигурно се случва. За някои това значи да си купуват скъпи коли, яхти, вили, хайвер и шампанско. За доста повече хора – " Елаците мед " и " Асарел-Медет " да вземем за пример имат над 4000 дребни акционери – това са годишни приходи, които са сравними, а от време на време и надвишаващи работните им заплати или пенсии. Разпределянето на прекомерно огромен дял от облагата обаче не е работеща тактика за капиталоемък отрасъл , тъй като прекомерно бързо конкурентоспособността пада и никой не би го правил, в случай че желае да оцелее.
2. Да им се усилят концесионните такси
Това е опцията по дифолт за целокупния българския народ, фантазия за политиците и администрацията. Спирачките пред нея са приватизационните контракти и елементарният факт, че общата данъчна тежест върху минните компании в България е над междинната за света и увеличението й може просто да ги убие при първия важен спад на цените. Особено като имаме поради какъв брой небогати са нашите залежи спрямо тези в други страни. По-важният мотив за мен обаче е, че постъпването на повече пари в ръцете на политиците и/или администрацията напълно не значи, че българите ще забележим нещо свястно от тях. Даже можем да сме сигурни, че това по-скоро ще облагодетелства съответни персони , в сравнение с да вдигне заплатите на учителите или в действителност да рекултивира остарели замърсявания от соцвремена.
3. Да ги дават за корпоративна обществена отговорност
Компаниите могат да ги дават за разнообразни дела – за бездомни деца, спортни клубове и събития, танцови ансамбли, театри, учебни заведения, кухни за небогати, природозащитни планове и всевъзможни други неща, за които се сетите. Добре, но те и в този момент го вършат – всяка година се подреждат измежду фирмите с най-голяма филантропска активност в страната. Практически всичко в Средногорието се случва с тяхна поддръжка. ДПМ дори спонсорират и националния тим по художествена гимнастика. Няма неприятно във всичко това. Обаче в дълготраен проект се основават едни много изкривени взаимоотношения , в които някой привиква да получава наготово, а и няма доста възвращаемост .
4. Да влагат в благоустройство на общините , където оперират
Могат да дават пари за инфраструктура в общините, където работят – създаване и поддържане на пътища, мостове, газификация, ВиК, снегопочистване, лечебни заведения и други Това обаче го вършат и в този момент, в това число и в натура – със лични машини и работна мощ. Освен това не трябва да забравяме, че 50% от концесионните им заплащания и в този момент остават в общините. С тях кметовете действително притеглят спомагателни пари и могат да влагат във всичко, което пожелаят. И тъкмо по тази причина Челопеч, Чавдар и Панагюрище са годишно измежду топ 10 на най-богатите, устроени и финансово постоянни общини в страната. И в това няма какво толкоз да се добави като стойност .
5. Да основават други бизнеси
Могат да влагат парите в всякакви други бизнеси – лечебни заведения, туризъм и хотели, земеделие, ловни стопанства, взривни субстанции, превоз, строителство и каквото друго им хрумне. " Елаците мед " и " Асарел-Медет " са типичен образци – имат от всичко гореизброено. Според мен обаче това е обвързвано с един елементарен проблем: Дали пък тези компании и техните притежатели и мениджъри схващат задоволително добре и от други бизнеси и не е ли рискът да потрошат парите прекомерно огромен? Те знаят да търсят, вадят и преработват – в това са положителни, в това прибавят най-вече стойност и това би било рационално да вършат. Струва ми се, че този път не е добър в дълготраен проект.
6. Да влагат в планове в чужбина
Могат да влагат в минни и/или металургични планове в далечната чужбина. И го вършат, тъй като парите не могат да мируват – пречи ли им някой тук, те си намират друга дестинация. Какво вижда обаче българският народ от тези вложения в дълготраен проект? Работни места, данъчни приходи, нещо от гореизброените изгоди? Май съвсем нищо. Не ме радват мен тези вложения, тъй като де факто плодът от добива у нас основава богатства за някой различен .
7. Да влагат в търсене и изследване и да развиват нови планове в България, които да не престават да обезпечават всички гореописани богатства за нас
Бинго! Точно това вършат или по-скоро се пробват. ДПМ влага облагите от рудник Челопеч в основаването на бъдеще за Крумовград – това в действителност е единствената значима и несубсидирана инвестиция на зелено в тежката ни промишленост от десетилетия . А в Челопеч продължава да изследва и потвърждава нови ресурси. " Асарел-Медет " влага в уголемение в Брезник, Трън и много други места. Само по този начин парите освен остават тук, само че и надграждат нашата стопанска система.
Устойчивото развиване е вродена линия на минния бизнес. Защото конкурентоспособността и капацитетът му дълготрайно да обезпечава всички потоци от богатства, разказани от т. 1 до т. 6, зависят от два съществени фактора: ниска себестойност на продукцията и дълготрайна осигуреност със ресурси. Първото се отнася за всеки бизнес и го разясних още първоначално. Второто обаче е извънредно значимо, а за жалост обществото не го схваща и все по-често попречва опитите на фирмите да вложат облагите си у нас .
Практиката демонстрира, че мините започват с потвърдени ресурси за 10-20 години при избрана годишна норма на рандеман. В течение на времето влагат в изследвания, които в над 90% от случаите водят до съществено удължение живота на рудниците. Меднообогатителен комбинат " Медет " да вземем за пример е открит през 1964 година с годишен рандеман от 8 млн. тона руда. След 1984 година обаче стартира да понижава добива и през 1994 година е дефинитивно закрит. И тук стигаме до следните основни въпроси:
Ако в това време предприятието не беше вложило в търсене, изследване и създаване на рудник " Асарел ", какво щеше да бъде сегашното на компанията, Панагюрище и хиляди български фамилии?
А щеше ли без родна суровина въобще да оцелее и да бъде сполучливо приватизиран МДК - Пирдоп, през днешния ден " Аурубис България " – най-големият експортьор в стопанската система ни?
Отговорът е елементарен: Настоящето щеше да бъде доста по-бедно, тъй като " индустриалното сърце " на България нямаше да тупти.
Рудник " Асарел " се експлоатира от 1976 година Никой тогава не е предполагал, че през 2018 година той още ще е в употреба, освен това с годишен рандеман от 13 млн. тона. Днес " Асарел-Медет " планува още най-малко 35 години работа, а има и няколко нови залежи, т.е. естественият капитал освен на компанията, а и на цялото българско общество е повишен. Защото облагите са отишли в вярната посока – за обезпечаване на бъдеще – за компанията, за общината, за страната ни . Затова вложенията в изследване и развиване на нови планове в България са най-висшата форма на обществена отговорност от страна на минните компании и в случай че " прекомерно огромните " облаги отиват там, то ние можем единствено да бъдем удовлетворени.
Точно това би трябвало да желаеме!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ