Топъл дъжд Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите,

Топъл дъжд

Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям по какъв начин се движи пролетта
- в кръвта ми, в соковете на стъблата
и по какъв начин се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се повдигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се разсънят мемоари изстинали
- дъждът в този момент е единствено топъл дъжд,
изгубил загатна за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в момент и отшумял.
Как светът внезапно
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая заран рано
ще мине светлият поетичен тон
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас
- измитите стъкла ще се засмеят
и нова ария в утринния час
високите етажи ще запеят.



Закъснели срещи

Някой ден,
в някой радостен град,
в някой момент
срещнеш две очи,
срещнеш две ръце...
И се спреш,
сред горещия площад...
Добър ден, две очи,
добър ден ръце, очи...
Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.
Само момент и ние ще сме влюбени,
само момент от мигове изгубени,
само момент само че щорите са спуснати,
само момент от мигове изпуснати...

Лека нощ,
после отново си самичък...
непознат в някои печален град,
сред леден площад
и в страни, в тъмнината, късен час...
лека нощ две очи,
лека нощ ръце, очи...

Кратки срещи в непознати улици,
във градчета с разцъфтели люляци.
Само момент и ние ще сме влюбени,
само момент от мигове изгубени,
само момент само че щорите са спуснати,
само момент от мигове изпуснати...



Любовта е море

Любовта е фантазия,
Любовта е море,
Необятно и доста огромно,
То който залеe и прегърне,
Той не може обратно да се върне,
Той не може да спре.
Любовта е море,
Любовта е море,
Любовта, любовта е фантазия.



Петър Караангов е роден на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, през днешния ден Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт и българска лингвистика в Софийския университет „ Климент Охридски “. Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански, като коректор в издателство „ Български публицист “, като редактор на сп. „ Пламък “, основен редактор на издателство „ Бългaрски публицист “ и в Студията за игрални филми „ Бояна “. Караангов е бил шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “ (1983-89) и основен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).

Той е създател на повече от 10 стихосбирки – „ Сезоните на нашата улица “, „ Годишни кръгове “, „ Зимни недели “, „ Внезапно лято “, „ Приближаващи снегове “, „ Както музиката вечер " и други, а лириката му е преведена на повече от 20 езика. Караангов бе притежател на голям брой награди и оценки, измежду които медал " Стара планина ", Националната Вазова премия, Националната литературна премия " Изворът на белоногата " (Харманли), Годишната премия на Съюз на българските писатели за лирика.
Източник на биографията: monitor.bg

На заглавната фотография / Лиана Антонова, изпълянваща песента " Любовта е море " във кино лентата " Старинната монета "