Топ катерачът и неуморим търсач на нови върхове Атанас Скатов

Топ катерачът и неуморен изследовател на нови върхове Атанас Скатов остана вечно в ледения пъкъл на К2. Алпинистът-веган сбъдна доста свои фантазии, само че по този начин и не съумя да реализира най-голямата - да развее знамето на връх К2. На 5 февруари 2021 година, 42-годишният Наско изчезна на слизане от Лагер 3 към Базовия лагер. На страховития му полет е станал очевидец канадският планинар, приключенец и кино режисьор Елиа Сайкали, който показа описа си, който би желал да не помни.

Загиналият при втурване от Лагер 3 до Базовия лагер в подножието на осемхилядника К-2, има забележителна „ корона ” – изкачил е 10 от 14-те осемхилядници, сред които Еверест два пъти. На един от тях е бил без спомагателен О2, на три без шерпа. Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци и първият веган, изкачил Джомолунгма.

Скатов щурмува най- стръмния и рисков връх в света – К2, в свирепия февруари. След несполучлива офанзива на върха в Пакистан, българинът изчезна на слизане от Лагер 3 към Базовия лагер. Той и още 20 души съумяха да се изкачат до Лагер 3, само че малко по-късно от непалската фирма-организатор на експедицията оповестиха, че офанзивата се приключва, а участниците стартират да слизат към Базовия лагер.



В мразовитата заран на 5 февруари, пакистански туроператор заяви за нещастието – Скатов е паднал на място и поради сложния достъп, а до него няма по какъв начин да стигне избавителен екип. Скатов пада от пътеката на към 7400 метра височина, а тялото му e открито от армейски хеликоптер на към 5500 метра към 15.00 ч. локално време.

Тялото му бе намерено с хеликоптер на пакистанската войска и  превозено от Базовия лагер към Скарду. Наско бе заровен в родния си Сливен.

Трагедията разбуни духовете, след догатката, че скъсано въже е погубило огромния катерач. Тази версия застъпи мениджърът му Мария Илиева. Печалната версия потвърдиха и други алпинисти, в това число непознати, които описаха, че някои предпазни въжета под върха са остарели и рискови.

Според Илиева е имало цялостен сектор по върха, който не е бил обезопасен, и се е наложило участниците в експедицията да създадат въже с плат от облеклата си. Впоследствие нелепата крах поради неприятното обезопасяване бе потвърдено и с документи.

Тръгнаха и други версии – че причина за рухването на Скатов не е скъсано въже, както беше оповестено в началото, а неточност при промяна на осигуровките. Това заяви Канишур Гургей - управител в непалската организация - уредник на огромната експедиция на К2.

Оставало му е малко до момента в който успее да се върне в базовия лагер, само че очевидно умората си е споделила думата и Скатов позволява неточност при промяна на осигуровките. От непалската организация увериха, че въжето по маршрута е ново и заменено точно поради зимната експедиция.

За трагичната крах на българина описа канадският планинар и кино режисьор Елиа Сайкали в персоналния си уебсайт. Сайкали се върна към събитията от нощта на 4 февруари и сутринта на 5 февруари. Той е и един от директните очевидци на рухването на българина, само че акцентира, че никой не е видял какво тъкмо се е случило, с цел да се стигне до съдбовния полет на българина в бездната.

„ Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. „ Този ще се самоубие “, сподели един планинар за различен, който бе решен да опита да изкачи върха.

Имаше над 25 индивида в лагер 3 в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини и ние трябваше да сме с тях, само че в личната палатка, която носехме.

По подигравка на ориста имахме сериозен проблем с кислорода. Този, който поръчахме не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са там, а не бяха. Пристигнахме прекомерно късно под К2 и бяхме на проект за бърза адаптация, при който разчитаме 100% на спомагателен О2 и знаехме, че сме мъртви без него. В резултат се отказахме от изкачването и продукцията, поради тази логистична неточност. Грешка, която може би ни избави живота.

Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едвам работеха, с цел да разтопим лед. Единственото ни избавление бе топлината, която създават три тела, покрити единствено от детайлите на найлонова материя. Но беше като „ Дисниленд “ в съпоставяне това, което се случваше по-нагоре “, разказва обстановката Елиа Сайкали и цитира:

„ Не си усещам пръстите на краката  тук. Не съм си сменял облеклата и измръзвам. “ „ Защо по дяволите няма повече палатки. “ Това са част от репликите, които се чуват по радиото.

Около 11 вечерта изключихме радиото, с цел да пестим от батерията. Знаехме, че няма да знаем какво е станало с нашите другари до идващия ден. Знаехме, че те са си самодостатъчни и са най-силният и най-опитният екип. На другата заран започнахме да слизаме към 10 часа сутринта. Вече бях ударен тъкмо по главата от камък, който можеше да ме убие и остави дупка в каската ми. Заради това бях извънредно внимателен надолу.

Много е мъчно да знаеш кое въже да избереш, когато слизаш от К2, защото има прекомерно доста остарели. Трябва да си деликатен, а и наясно с обстоятелството, че вземеш ли неверното решение, въжето няма да издържитежестта ти и ще завършиш мъртъв. Внимавах и пресмятах по три пъти при слизането. Когато се съмнявах, се захващах за няколко и разчитах на това, което имах вяра, че е новото. Трябва да благодаря на моя другар и сътрудник в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, тяло прелетя над мен от нищото.

Нямаше предизвестие. Нямаше крясъци. Нямаше тон. Само ужасяващата панорама на един човек, с червен екип, който прелетя главата ми. Изкрещях от смут. „ По дяволите. О, не. По дяволите! “

Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, който бе над мен. Гледах 5-10 секунди, до момента в който той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света и щеше да е разрушена от новината. Както и доста други. Това, което се случи с Атанас е най-големият призрачен сън за всеки планинар. В някакъв миг тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието, а екипът му остана на ската, в снега, някъде сред японски лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, сътрудникът и шерп на Атанас, бе в спокоен (контролиран) смут. Ние бяхме първите, които го видяха след случая. Лакпа ни сподели видео, което е направил моменти преди рухването. Атанас изглеждаше постоянен на него. Той се бе вързал към предпазното въже и използваше своето ATC устройство, с цел да слиза по закрепените линии. Нямаше нищо неизмеримо във видеото.

Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и способени катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя другар и клиент. Чувствах се извънредно за него, нищо не можеше да е по-лошо. „ В един миг Атанас беше там, в идващия го нямаше “, сподели Лакпа.

Не е допустимо да се изясни тъкмо какво е станало, тъй като няма очевидци на серията от дейности на Атанас преди рухването. Спекулира се, че има неточност при прекачване на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на обстоятелството, че не си направил неточност. Защото, в случай че си, си мъртъв. Паднеш ли, няма да спреш до дъното на планината. Аз непрекъснато ревизирах по три пъти да не направя неточност. Атанас може да е направил такава, само че никой в никакъв случай няма да знае това, тъй като никой не видя тъкмо какво се е случило.

Въпросите към гибелта на Атанас Скатов остават, остава и светлата му диря в алпинизма като образец за волния човешки дух и устрема да вървиш нагоре.