Рейтингът на Борисов 21.6%, най-висок сред политическите лидери
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%).
Това сочи проучване, извършено в интервала 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, което се разгласява на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните.
Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
В спешни обстановки като актуалната, разочарованието от едни политици доста постоянно е съпроводено от транспорт на доверие и очаквания към ново потомство, или нови лица политици, каквато беше обстановката през 202 година Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2 октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е „ кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван “.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, „ Продължаваме промяната “, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%).
Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач Костадин Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Това сочи проучване, извършено в интервала 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, което се разгласява на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните.
Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
В спешни обстановки като актуалната, разочарованието от едни политици доста постоянно е съпроводено от транспорт на доверие и очаквания към ново потомство, или нови лица политици, каквато беше обстановката през 202 година Кампания 2022 започва обаче със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните на 2 октомври избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е „ кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван “.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, „ Продължаваме промяната “, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%).
Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач Костадин Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
С оглед освен на актуалните избори, само че и на капацитета за решение на рецесии след тях, следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество, е извънредно рисков фактор. Най-малкото, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати, ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2млн.600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ