Художник живее като Робинзон - с коза, петел и пуяк СНИМКИ
Тони Тодоров рисува картини, обитаеми с приказни създания, и твърди, че естественото положение на индивида е, когато имаш връзка ти, земята и Бог от горната страна
Художникът Тони Тодоров е един от истинските български създатели. И може би това е, тъй като животът му не е елементарен - години е живял в села в Кипър и локалните го наричали „ аристократът”, тъй като не могли да си показват, че някой може да седи и рисува по през целия ден. Сега седма година населява самотност къща с огромен двор в планината над град Своге. Това е безапелационното му бягство от цивилизацията. И творбите му са цялостни със странни герои и места - като че ли излезли от приказки и предания. Преди дни откри изложбата си „ Мистерии сред световете” в изложба „ Възраждане ". Това е 14-ата му независима галерия.
Тони Тодоров живее в нещо като малко средновековно имение със спътницата си в живота Мария. Гледат и куп забавни животни. Град Своге е на 10 километра от махалата, в която са единствените жители. Стигат до града с високопроходим джип. „ Направихме горе към този момент 7 години, като преди този момент изкарахме 5 години и половина в 6 кипърски села. Къщичката ни е скромна и мъничка. По документи притежаваме 3 декара и половина земя, само че като няма огради, не се чувстваш затворен в двор, а си част от планината”, споделя художникът.
В момента в двора му има коза, която неотдавна родила две козленца. Купил си и петел и счита да го ощастливи с няколко кокошки. В приказната къща се разхождат пуяк и няколко пуйки. Има и куче, и куп котки. Той няма обособено ателие - рисува или на верандата, или в коридорчето на дома си. Да живеят на чисто място, била отдавнашна фантазия на двамата с Мария. „ Да не усещаш никакъв напън от цивилизацията! Когато имаш връзка ти, земята и Бог от горната страна - това е естественото положение на индивида. А в града с асфалта и оловния смог не можеш да усетиш ни земята, ни въздуха”, изяснява решението си той.
Единствените посетители, които е виждал тази зима, са чакалите. „ Тук няма никакви врагове - понякога се навъртат чакали. А където има чакали - няма вълци. В града е много по-плашещо”, споделя Тони Тодоров.
Да си на 10 километра от най-близката цивилизация, е и сантиментално, и рисковано. През годините се е хващал и с други занимания - работил преди време по стратегия на Европейския съюз за почистване на старите ливади над Своге. „ Идеята бе, че след години тук ще дойдат да живеят над 20 хиляди китайци - да им разчистим ливадите! Много се учудих, като го чух това, и взех решение да видя какво ще стане - още няма китайци”, смее се художникът.
Покрай тази стратегия споделя една история, която едвам не изтрива приказката му. Преди две години, когато изкоренявал храсталаците по старите ливади, машина му срязала крайници. Коста била счупена, били срязани и двете му артерии. Превързал се надве-натри и сътрудниците му повикали кола за спешна помощ. От Бърза помощ споделили напряко, че не могат да изпратят кола за спешна помощ по планинските пътища. За хеликоптери и дума не можело да става - в България няма медицински хеликоптери. Трябвало да се работи бързо, тъй като кръвта му изтичала. Обадили се на кмета на село Брезе и той незабавно откликнал. Това избавило художника. Кметът се обадил на Бърза помощ да тръгне, докъдето може нагоре, а той да го смъкна с джипа си. „ Добре, че в болничното заведение не припаднах, тъй като тогава щяха да ми отрежат крайници, без даже да ме питат. Лекарите, като видяха крайници, желаеха чисто и просто да го отрежат. Ала има орис - обратно на всичките им упования кракът съумя да се възстанови”, спомня си той. Чакали да развие гангрена, само че след три дни се възстановило кръвообращението в ходилото му.
В Кипър е живял 5 години и половина. С Мария били в 6 села в планината. „ Първо бяхме в Никозия, до момента в който не разбрахме, че е същото като в София - мястото, откъдето бягаме”, споделя той. В Кипър няма село, което да е на повече от 35 километра от морето. Разказва, че кипърците до неотдавна били много небогати, само че по-късно бързо се оправили. „ Казват, че кипърецът от магарето незабавно се качил на мерцедеса. Хубавото е, че техните села, за разлика от нашите, не са умиращи - всеки си обновява къщата”, изяснява Тони.
Художникът Тони Тодоров е един от истинските български създатели. И може би това е, тъй като животът му не е елементарен - години е живял в села в Кипър и локалните го наричали „ аристократът”, тъй като не могли да си показват, че някой може да седи и рисува по през целия ден. Сега седма година населява самотност къща с огромен двор в планината над град Своге. Това е безапелационното му бягство от цивилизацията. И творбите му са цялостни със странни герои и места - като че ли излезли от приказки и предания. Преди дни откри изложбата си „ Мистерии сред световете” в изложба „ Възраждане ". Това е 14-ата му независима галерия.
Тони Тодоров живее в нещо като малко средновековно имение със спътницата си в живота Мария. Гледат и куп забавни животни. Град Своге е на 10 километра от махалата, в която са единствените жители. Стигат до града с високопроходим джип. „ Направихме горе към този момент 7 години, като преди този момент изкарахме 5 години и половина в 6 кипърски села. Къщичката ни е скромна и мъничка. По документи притежаваме 3 декара и половина земя, само че като няма огради, не се чувстваш затворен в двор, а си част от планината”, споделя художникът.
В момента в двора му има коза, която неотдавна родила две козленца. Купил си и петел и счита да го ощастливи с няколко кокошки. В приказната къща се разхождат пуяк и няколко пуйки. Има и куче, и куп котки. Той няма обособено ателие - рисува или на верандата, или в коридорчето на дома си. Да живеят на чисто място, била отдавнашна фантазия на двамата с Мария. „ Да не усещаш никакъв напън от цивилизацията! Когато имаш връзка ти, земята и Бог от горната страна - това е естественото положение на индивида. А в града с асфалта и оловния смог не можеш да усетиш ни земята, ни въздуха”, изяснява решението си той.
Единствените посетители, които е виждал тази зима, са чакалите. „ Тук няма никакви врагове - понякога се навъртат чакали. А където има чакали - няма вълци. В града е много по-плашещо”, споделя Тони Тодоров.
Да си на 10 километра от най-близката цивилизация, е и сантиментално, и рисковано. През годините се е хващал и с други занимания - работил преди време по стратегия на Европейския съюз за почистване на старите ливади над Своге. „ Идеята бе, че след години тук ще дойдат да живеят над 20 хиляди китайци - да им разчистим ливадите! Много се учудих, като го чух това, и взех решение да видя какво ще стане - още няма китайци”, смее се художникът.
Покрай тази стратегия споделя една история, която едвам не изтрива приказката му. Преди две години, когато изкоренявал храсталаците по старите ливади, машина му срязала крайници. Коста била счупена, били срязани и двете му артерии. Превързал се надве-натри и сътрудниците му повикали кола за спешна помощ. От Бърза помощ споделили напряко, че не могат да изпратят кола за спешна помощ по планинските пътища. За хеликоптери и дума не можело да става - в България няма медицински хеликоптери. Трябвало да се работи бързо, тъй като кръвта му изтичала. Обадили се на кмета на село Брезе и той незабавно откликнал. Това избавило художника. Кметът се обадил на Бърза помощ да тръгне, докъдето може нагоре, а той да го смъкна с джипа си. „ Добре, че в болничното заведение не припаднах, тъй като тогава щяха да ми отрежат крайници, без даже да ме питат. Лекарите, като видяха крайници, желаеха чисто и просто да го отрежат. Ала има орис - обратно на всичките им упования кракът съумя да се възстанови”, спомня си той. Чакали да развие гангрена, само че след три дни се възстановило кръвообращението в ходилото му.
В Кипър е живял 5 години и половина. С Мария били в 6 села в планината. „ Първо бяхме в Никозия, до момента в който не разбрахме, че е същото като в София - мястото, откъдето бягаме”, споделя той. В Кипър няма село, което да е на повече от 35 километра от морето. Разказва, че кипърците до неотдавна били много небогати, само че по-късно бързо се оправили. „ Казват, че кипърецът от магарето незабавно се качил на мерцедеса. Хубавото е, че техните села, за разлика от нашите, не са умиращи - всеки си обновява къщата”, изяснява Тони.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ