Певицата Тони Димитрова пред „Труд“: Смисълът на живота е да си нужен някому
Тони Димитрова идва на среща с екип на „ Труд “ забързана, извинява се, че е закъсняла поради обичаното си куче. Без маска и грим, както постоянно – в директен и метафоричен смисъл. И разкрива разтърсващото – подготвила е нов концерт театър, в който чете свои неизпратени писма до близки хора и пее. И освен го е подготвила, а към този момент е направила премиера – в Хасково.
„ Мисля, че това да спазваш разпоредбите, моралните правила, е част от вярата светът да стане по-добър ”, декларира в изявлението си Тони. И като един същински Козирог признава, че може доста да търпи, само че тръгне ли си – няма връщане обратно. Но пък цялата става „ усмивка ”, когато споделя, че щерка и Магдалена се готви да става актриса и следващата година е абитуриентка.
– Тони, имаш нов концерт – театър, който се назовава „ Моите неизпратени писма ”. Звучи доста завладяващо – какви и до кого са тези писма и най – значимото – ти ли си техният създател?
– Първият концерт бе в Хасково, следва и в други градове. Това е едно предложение, което одобрих от Левон Манукян и филхармонията в Разград, музикален театър, който се роди непринудено, тъй като желаех да е нещо по – друго. Казва се „ Моите неизпратени писма ”, тъй като чета няколко писма на хора, на които съм желала нещо да кажа, а не съм го споделила, в това число и до себе си. Стана толкоз хубаво, имаше толкоз разплакани…Аз не се разплаках, само че единствено тъй като бях чела писмата доста пъти.
Имам едно тефтерче със стихчета, което на никого не демонстрирам и съм го кръстила „ Писма до себе си ”. Говорих с моя сътрудник Росен Сеновски и го попитах по какъв начин да се споделя концертът, тъй като това са едни неизпратени писма. И той незабавно сподели – „ Ето, ти сама го изрече, това са твоите неизпратени писма ”. И стана една композиция нежно-романтично тъжна…
Та първото писмо е до мен – дребната Ани и аз изяснявам за какво съм Ани, за какво съм Тони, описвам преживелица от Звездец, преживелица от Сливен, там където е минало детството ми. Другото писмо е до майка ми, която умря, само че постоянно е с мен и в което й пиша дали помни всякакви случки и че в този момент, в случай че беше тук, щеше да ми каже: „ Е, на кой се метна такава панаирджийка ”, тя все по този начин ми говореше. Хем през усмивка, хем през сълзи са тези писма. Те не са дълги, просто линии.
– Има ли писма до непознати хора?
– Преди няколко години бях във Варна, имах концерт. И там, откакто завърши всичко, виждам – стои и ме чака една красива, достолепна госпожа. Обясни ми, че е от Финландия, споделя се Мирика. Години наред идвали със брачна половинка си в България. Всеки път, в случай че сварят мой концерт, били измежду публиката. Но след това той се разболял. До последния си мирис, описа тя, брачният партньор ми слушаше твоите песни. Жената ми сподели още, че в този момент ще вземе новия ми албум и ще пусне новите ми песни на гроба му, да ги чуе. И ми подари един ключодържател – цвете, което наподобява на четирилистна детелина. В едно от писмата описвам за Мирика и нейната история. Ето такива неща описвам. Стигам и до любовите си, само че без получатели, просто им приказвам в множествено число. В общи линии им благодаря за всичко.
– В съвършена форма си, само че си тъжна – за какво?
– И аз като всеки човек имам своите терзания, разочарования…И не мога да бъда единствено „ усмивка ”. Имам и облачни дни. Винаги има аргументи човек да се разочарова от нещо. Животът е това – наслади и разочарования.
– Как се промени през годините отношението ти към другарството, към любовта?
– О, аз до последния си мирис ще имам вяра в любовта. До последния си момент ще имам вяра в любовта и другарството и никой не може да ме откаже. Да, от време на време те вървят ръка за ръка с разочарованието. Ненапразно доста са близки по звучене двете думи – „ изменничество ” и „ другарство ”. Но в живота ми са минавали доста другари, множеството съм ги задържала, малко са си отивали. Имам доста другари и това е огромно благосъстояние. Имам доста близки хора. Моят живот не е в секрети. Всичко ми е на показ и заради тази причина поддържам връзка умерено и с най-близките ми, и с непознати. Не мога да потегли с настройки за отчаяние или за някаква завера. Аз потеглям, пък в случай че стане отчаяние, тогава си отивам. Мога и да прощавам, само че не доста пъти. Замина ли си обаче един път, няма връщане обратно.
– Дали напоследък ние, българите, не станахме по – положителни?
– Българинът доста умее да ненавижда, за жалост. Примерно, влизам в някакво предаване и по-късно чета мнения във форумите. Казвам си: „ Защо бе хора, вие не ме познавате. ” Не е истина от време на време какво прочитам за себе си. И това не е единствено за мене. Понякога в мнения в някои конгреси има неща, за които се чудя по какъв начин на някого се раждат в главата. И всяка несправедлива дума по отношение на някого, и по отношение на мен, аз ги претърпявам. Казвам си: „ Не е почтено! Защо? ”
За мен думите са значими, те не се хвърлят просто ей по този начин, в пространството.
– Интересуваш ли се от политика и имаш ли обичани политици?
– Да. Интересното е, че дойдат избори, изберем си някой, и най-вече плюят тези, които не гласоподават или се извиняват с „ От мен какво зависи ”. Имам си политици, които одобрявам, те си знаят кои са, само че в никакъв случай не кокетирам с властта. В моя живот в никакъв случай не съм се възползвала от благосклонностите на този или оня политик и не съм от тези, които пригласят. Защото ние, като ги изберем и като че ли си избираме цели, по които да стреляме. От една са интересчиите, от другата страна са плювачите. Затова се интересувам от политика. Всяка заран виждам вести, чета вести, доста ми е значимо. Аз съм от тия, които имат вяра в институциите. Има и калпави политици, несъмнено. Които се кичат с народа като с бронирана жилетка. Има такива които в името на народа, крадат за себе си. На мен ми омръзна да споделят – „ тази верига магазини е на незнам си кой народен представител ”, тези неща се знаят. В същото време никой не посочва имена. Страхът от това да си кажеш мнението. Смелостта не е за всеки. В България, в случай че кажеш на някого „ Ти си измамник ”, незабавно ще изкоментират: „ Ами тя приказва по този начин, тъй като завижда. ” С една дума няма сгода.
– Подобно на други известни персони, би ли влезнала в риалити?
– Не. Първо не желая да ми дават вкупом пари, тъй като тези пари ще ми излязат солени. Второ – това, което си създавам, ми е задоволително, не желая повече. И трето, моето достолепие няма цена. Защото влизайки вътре поради някаква сума, аз към този момент съм си продала душата и те вършат от нея пластелин. Защото би трябвало да има шоу – за тези които харесват такова шоу – обстановки с лъжелюбов или нещо друго…
– Как да създадем по този начин, че да не губим вярата си?
– Вярата в това, че ще станем по-добри, въобще във всичко – това зависи доста от самите нас. Защото аз, в случай че имам вяра, само че върша единствено несгоди и нарушавам разпоредбите – нищо няма да се получи. Мисля, че това да спазваш разпоредбите, моралните правила, е част от вярата светът да стане по-добър.
– Обичаш екзотичните дестинации. В годината най-малко един път пътуваш до далечни страни и земи. Предстои ли в този момент премеждие, което те кара да мечтаеш и да си нетърпелива?
– Да. В Палма де Майорка ще имам концерт. Тази година имах и други два концерта на открито – в Германия. Сега следва Испания. Имам предложения и от други страни, само че ще забележим. Що се отнася до това, че обичам далечните пътувания, планувала съм нещо, само че съм го изместила за средата на февруари. Иначе за Никулден и за Коледа съм си в Бургас. Тази година за Коледа ще работя – което рядко си го разрешавам, само че ще работя.
– Грижиш се и за татко си, щерка ти пораства край теб, правилно ли е, че ще става актриса?
– Това доста ме зарадва, когато ми го показа. С татко ми си споделям всичко. Той усеща настроенията ми. Понякога, като ме види и споделя „ Днес не си кефлийка ”. Дава ми препоръки, и постоянно се оказва прав. Дъщеря ми Магдалена в този момент е в 12-и клас, учи в Частната британска гимназия и следващата година е абитуриентка. Отсега си избира с какво ще е облечена. Готви се за НАТФИЗ, което доста ме радва, тъй като ще сбъдне моята фантазия. Това ми е пристрастеност. Аз постоянно съм желала да бъда актриса, по този начин че… Слуша ме детето, доста е положително, правилно че от време на време имаме малко заоблачавания, само че пък без това не може. Разбира се, че има и проблеми. Иначе гадже нямаме. Скоро ми сподели: „ Искам да вървя при дядо, да те замествам… “. Баща ми живее покрай нас и в случай че аз някой ден съм изтощена и не мога да отида да го видя, върви тя.
– След толкоз години на сцената, помниш ли първия си концерт?
– Да, в Силистра, през 1998-ма година. Той е като първата обич – не се не помни. Поканиха ме и аз си помислих: Боже тези хора по какъв начин по този начин ме канят, та аз имам единствено един албум!
И този албум беше 42 минути, нещо такова. Но отидох и си споделям – „ Кой ли ще пристигна на този мой концерт? ”
А извън пред театъра имаше опашки от хора, в действителност – опашки се виеха, а след това хората стояха във фоайето да ме чакат, да ме видят. Беше толкоз народ. Помня, че разписвах листчета, това ми беше подписът. Аз тогава се учех…
А по време на концерта си изпях песните и споделих „ Ами аз имам единствено един албум, това са песните ми. ” Те ми дадоха отговор „ Повтаряй! ” И по този начин повторих песните, дори ги потретих. То беше знамение. Та от този момент Силистра е за мене първата обич, първият град, в който съм пяла. Много обичан град…
– Научила ли си през годините уроците на живота?
– Що се отнася до това дали учим уроците на живота, дали се поучаваме от грешките си или ги повтаряме – позволяваме същите неточности. То в случай че би трябвало да си прекомерно еластичен и доста логически, овладян… Аз не съм подобен човек и евентуално постоянно ще дублирам едни и същи неточности.
Понякога, несъмнено, се наставлявам, само че зависи защо.
– През 2014-та след наводнението в Мизия си била доброволка – там и си пособия при разчистването на калта. Как одобри новината за водната буря в бургаско, която бе преди дни?
– Бях на подготовки в Разград и когато чух какво се е случило – останах потресена. Съчувствам на хората там. Помня какво беше в Мизия, несъмнено е същото в този момент и в Равнец, и в Полски извор, и във всички потърпевши селища. Тогава в Мизия вървях два пъти като доброволка. Беше извънредно. Вадехме от потърпевшите къщи безусловно животите на хората – юргани, дюшеци, мебелировка. Между другото и тогава някой се откри да разяснява във форумите, че инцидентно съм минавала оттова и че не съм отишла особено. Стана ми доста грозно и неприятно…
– Какъв е за теб смисълът на песента и смисълът на живота?
– Хората по-добре са го споделили от мен и доста преди мен – смисълът на живота е да си необходим на някого. А песента е част от душата. Тя е едно писъмце, което пращаш на избрани получатели – тези, които пулсират с твоя пулс и които имат твоите настройки. И когато някои хора си играят на викове и крясъци, би трябвало да знаят, че песента е обръщение на душата. И това обръщение не може да бъде кресливо.
Нашият посетител
Тони Димитрова(Антоанета Димитрова Петкова) е родена на 10 януари 1963 година в Бургас. Баща є е боен и заради това фамилията доста пътува. Живеят в родното му село Звездец в сърцето на Странджа планина, след това в Сливен. Майка є е учителка, Тони има и брат. Първоначално стартира работа като машинописка в община Бургас, само че напуща, тъй като пристрастеността я тегли към музиката. През 1995 година се явява на конкурс, проведен от Ева и Гого от група “Тоника ”. Харесват я и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра “Горещ пясък ”. С това стартира кариерата си на професионална певица. През лятото на 1996 година взе участие в състезанието “Бургас и морето ”, където є е присъдена 3-та премия за песента “Ах, морето ”.
„ Мисля, че това да спазваш разпоредбите, моралните правила, е част от вярата светът да стане по-добър ”, декларира в изявлението си Тони. И като един същински Козирог признава, че може доста да търпи, само че тръгне ли си – няма връщане обратно. Но пък цялата става „ усмивка ”, когато споделя, че щерка и Магдалена се готви да става актриса и следващата година е абитуриентка.
– Тони, имаш нов концерт – театър, който се назовава „ Моите неизпратени писма ”. Звучи доста завладяващо – какви и до кого са тези писма и най – значимото – ти ли си техният създател?
– Първият концерт бе в Хасково, следва и в други градове. Това е едно предложение, което одобрих от Левон Манукян и филхармонията в Разград, музикален театър, който се роди непринудено, тъй като желаех да е нещо по – друго. Казва се „ Моите неизпратени писма ”, тъй като чета няколко писма на хора, на които съм желала нещо да кажа, а не съм го споделила, в това число и до себе си. Стана толкоз хубаво, имаше толкоз разплакани…Аз не се разплаках, само че единствено тъй като бях чела писмата доста пъти.
Имам едно тефтерче със стихчета, което на никого не демонстрирам и съм го кръстила „ Писма до себе си ”. Говорих с моя сътрудник Росен Сеновски и го попитах по какъв начин да се споделя концертът, тъй като това са едни неизпратени писма. И той незабавно сподели – „ Ето, ти сама го изрече, това са твоите неизпратени писма ”. И стана една композиция нежно-романтично тъжна…
Та първото писмо е до мен – дребната Ани и аз изяснявам за какво съм Ани, за какво съм Тони, описвам преживелица от Звездец, преживелица от Сливен, там където е минало детството ми. Другото писмо е до майка ми, която умря, само че постоянно е с мен и в което й пиша дали помни всякакви случки и че в този момент, в случай че беше тук, щеше да ми каже: „ Е, на кой се метна такава панаирджийка ”, тя все по този начин ми говореше. Хем през усмивка, хем през сълзи са тези писма. Те не са дълги, просто линии.
– Има ли писма до непознати хора?
– Преди няколко години бях във Варна, имах концерт. И там, откакто завърши всичко, виждам – стои и ме чака една красива, достолепна госпожа. Обясни ми, че е от Финландия, споделя се Мирика. Години наред идвали със брачна половинка си в България. Всеки път, в случай че сварят мой концерт, били измежду публиката. Но след това той се разболял. До последния си мирис, описа тя, брачният партньор ми слушаше твоите песни. Жената ми сподели още, че в този момент ще вземе новия ми албум и ще пусне новите ми песни на гроба му, да ги чуе. И ми подари един ключодържател – цвете, което наподобява на четирилистна детелина. В едно от писмата описвам за Мирика и нейната история. Ето такива неща описвам. Стигам и до любовите си, само че без получатели, просто им приказвам в множествено число. В общи линии им благодаря за всичко.
– В съвършена форма си, само че си тъжна – за какво?
– И аз като всеки човек имам своите терзания, разочарования…И не мога да бъда единствено „ усмивка ”. Имам и облачни дни. Винаги има аргументи човек да се разочарова от нещо. Животът е това – наслади и разочарования.
– Как се промени през годините отношението ти към другарството, към любовта?
– О, аз до последния си мирис ще имам вяра в любовта. До последния си момент ще имам вяра в любовта и другарството и никой не може да ме откаже. Да, от време на време те вървят ръка за ръка с разочарованието. Ненапразно доста са близки по звучене двете думи – „ изменничество ” и „ другарство ”. Но в живота ми са минавали доста другари, множеството съм ги задържала, малко са си отивали. Имам доста другари и това е огромно благосъстояние. Имам доста близки хора. Моят живот не е в секрети. Всичко ми е на показ и заради тази причина поддържам връзка умерено и с най-близките ми, и с непознати. Не мога да потегли с настройки за отчаяние или за някаква завера. Аз потеглям, пък в случай че стане отчаяние, тогава си отивам. Мога и да прощавам, само че не доста пъти. Замина ли си обаче един път, няма връщане обратно.
– Дали напоследък ние, българите, не станахме по – положителни?
– Българинът доста умее да ненавижда, за жалост. Примерно, влизам в някакво предаване и по-късно чета мнения във форумите. Казвам си: „ Защо бе хора, вие не ме познавате. ” Не е истина от време на време какво прочитам за себе си. И това не е единствено за мене. Понякога в мнения в някои конгреси има неща, за които се чудя по какъв начин на някого се раждат в главата. И всяка несправедлива дума по отношение на някого, и по отношение на мен, аз ги претърпявам. Казвам си: „ Не е почтено! Защо? ”
За мен думите са значими, те не се хвърлят просто ей по този начин, в пространството.
– Интересуваш ли се от политика и имаш ли обичани политици?
– Да. Интересното е, че дойдат избори, изберем си някой, и най-вече плюят тези, които не гласоподават или се извиняват с „ От мен какво зависи ”. Имам си политици, които одобрявам, те си знаят кои са, само че в никакъв случай не кокетирам с властта. В моя живот в никакъв случай не съм се възползвала от благосклонностите на този или оня политик и не съм от тези, които пригласят. Защото ние, като ги изберем и като че ли си избираме цели, по които да стреляме. От една са интересчиите, от другата страна са плювачите. Затова се интересувам от политика. Всяка заран виждам вести, чета вести, доста ми е значимо. Аз съм от тия, които имат вяра в институциите. Има и калпави политици, несъмнено. Които се кичат с народа като с бронирана жилетка. Има такива които в името на народа, крадат за себе си. На мен ми омръзна да споделят – „ тази верига магазини е на незнам си кой народен представител ”, тези неща се знаят. В същото време никой не посочва имена. Страхът от това да си кажеш мнението. Смелостта не е за всеки. В България, в случай че кажеш на някого „ Ти си измамник ”, незабавно ще изкоментират: „ Ами тя приказва по този начин, тъй като завижда. ” С една дума няма сгода.
– Подобно на други известни персони, би ли влезнала в риалити?
– Не. Първо не желая да ми дават вкупом пари, тъй като тези пари ще ми излязат солени. Второ – това, което си създавам, ми е задоволително, не желая повече. И трето, моето достолепие няма цена. Защото влизайки вътре поради някаква сума, аз към този момент съм си продала душата и те вършат от нея пластелин. Защото би трябвало да има шоу – за тези които харесват такова шоу – обстановки с лъжелюбов или нещо друго…
– Как да създадем по този начин, че да не губим вярата си?
– Вярата в това, че ще станем по-добри, въобще във всичко – това зависи доста от самите нас. Защото аз, в случай че имам вяра, само че върша единствено несгоди и нарушавам разпоредбите – нищо няма да се получи. Мисля, че това да спазваш разпоредбите, моралните правила, е част от вярата светът да стане по-добър.
– Обичаш екзотичните дестинации. В годината най-малко един път пътуваш до далечни страни и земи. Предстои ли в този момент премеждие, което те кара да мечтаеш и да си нетърпелива?
– Да. В Палма де Майорка ще имам концерт. Тази година имах и други два концерта на открито – в Германия. Сега следва Испания. Имам предложения и от други страни, само че ще забележим. Що се отнася до това, че обичам далечните пътувания, планувала съм нещо, само че съм го изместила за средата на февруари. Иначе за Никулден и за Коледа съм си в Бургас. Тази година за Коледа ще работя – което рядко си го разрешавам, само че ще работя.
– Грижиш се и за татко си, щерка ти пораства край теб, правилно ли е, че ще става актриса?
– Това доста ме зарадва, когато ми го показа. С татко ми си споделям всичко. Той усеща настроенията ми. Понякога, като ме види и споделя „ Днес не си кефлийка ”. Дава ми препоръки, и постоянно се оказва прав. Дъщеря ми Магдалена в този момент е в 12-и клас, учи в Частната британска гимназия и следващата година е абитуриентка. Отсега си избира с какво ще е облечена. Готви се за НАТФИЗ, което доста ме радва, тъй като ще сбъдне моята фантазия. Това ми е пристрастеност. Аз постоянно съм желала да бъда актриса, по този начин че… Слуша ме детето, доста е положително, правилно че от време на време имаме малко заоблачавания, само че пък без това не може. Разбира се, че има и проблеми. Иначе гадже нямаме. Скоро ми сподели: „ Искам да вървя при дядо, да те замествам… “. Баща ми живее покрай нас и в случай че аз някой ден съм изтощена и не мога да отида да го видя, върви тя.
– След толкоз години на сцената, помниш ли първия си концерт?
– Да, в Силистра, през 1998-ма година. Той е като първата обич – не се не помни. Поканиха ме и аз си помислих: Боже тези хора по какъв начин по този начин ме канят, та аз имам единствено един албум!
И този албум беше 42 минути, нещо такова. Но отидох и си споделям – „ Кой ли ще пристигна на този мой концерт? ”
А извън пред театъра имаше опашки от хора, в действителност – опашки се виеха, а след това хората стояха във фоайето да ме чакат, да ме видят. Беше толкоз народ. Помня, че разписвах листчета, това ми беше подписът. Аз тогава се учех…
А по време на концерта си изпях песните и споделих „ Ами аз имам единствено един албум, това са песните ми. ” Те ми дадоха отговор „ Повтаряй! ” И по този начин повторих песните, дори ги потретих. То беше знамение. Та от този момент Силистра е за мене първата обич, първият град, в който съм пяла. Много обичан град…
– Научила ли си през годините уроците на живота?
– Що се отнася до това дали учим уроците на живота, дали се поучаваме от грешките си или ги повтаряме – позволяваме същите неточности. То в случай че би трябвало да си прекомерно еластичен и доста логически, овладян… Аз не съм подобен човек и евентуално постоянно ще дублирам едни и същи неточности.
Понякога, несъмнено, се наставлявам, само че зависи защо.
– През 2014-та след наводнението в Мизия си била доброволка – там и си пособия при разчистването на калта. Как одобри новината за водната буря в бургаско, която бе преди дни?
– Бях на подготовки в Разград и когато чух какво се е случило – останах потресена. Съчувствам на хората там. Помня какво беше в Мизия, несъмнено е същото в този момент и в Равнец, и в Полски извор, и във всички потърпевши селища. Тогава в Мизия вървях два пъти като доброволка. Беше извънредно. Вадехме от потърпевшите къщи безусловно животите на хората – юргани, дюшеци, мебелировка. Между другото и тогава някой се откри да разяснява във форумите, че инцидентно съм минавала оттова и че не съм отишла особено. Стана ми доста грозно и неприятно…
– Какъв е за теб смисълът на песента и смисълът на живота?
– Хората по-добре са го споделили от мен и доста преди мен – смисълът на живота е да си необходим на някого. А песента е част от душата. Тя е едно писъмце, което пращаш на избрани получатели – тези, които пулсират с твоя пулс и които имат твоите настройки. И когато някои хора си играят на викове и крясъци, би трябвало да знаят, че песента е обръщение на душата. И това обръщение не може да бъде кресливо.
Нашият посетител
Тони Димитрова(Антоанета Димитрова Петкова) е родена на 10 януари 1963 година в Бургас. Баща є е боен и заради това фамилията доста пътува. Живеят в родното му село Звездец в сърцето на Странджа планина, след това в Сливен. Майка є е учителка, Тони има и брат. Първоначално стартира работа като машинописка в община Бургас, само че напуща, тъй като пристрастеността я тегли към музиката. През 1995 година се явява на конкурс, проведен от Ева и Гого от група “Тоника ”. Харесват я и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра “Горещ пясък ”. С това стартира кариерата си на професионална певица. През лятото на 1996 година взе участие в състезанието “Бургас и морето ”, където є е присъдена 3-та премия за песента “Ах, морето ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ