Тончо Тончев: Парите в професионалния бокс са кървави
Тончо Тончев , едно от огромните имена в българския спорт, гостува в предаването „ Код Спорт “ . Той първи популяризира страната ни в професионалния бокс, където започва със страхотна серия от 24 победи! Тези триумфи му подсигуряваха поясите за интерконтинентален първенец на две от федерациите – тези на Световния боксов съвет (WBC) и Световната боксова асоциация (WBA), както и колана на Европейския боксов съюз. Мениджърски ползи обаче му попречиха да стигне до още по-големи върхове в един от спортовете, в които се разпределят най-вече пари. Като дилетант най-ценното му отличие е сребърният олимпийски орден от игрите в Атланта през 1996 година Притежава и две оценки от шампионати на Стария контитент.
- Тончо, здравей! Приветстваме те с добре пристигнал на кръга на „ Код Спорт “! Какво е чувството, когато след толкоз години медалистите от олимпийски игри, международни, европейски шампионати сте още веднъж на една сцена?
- Върнахме се много години обратно, когато бяхме спортисти. Да се забележим отново все едно сме на олимпиада всичките дружно. С някои от тях не сме се виждали дълги години след олимпиадата през 1996 година
- 24 години изминаха от спечелването на сребърния орден от олимпиадата в Атланта - връщаш ли се към този огромен триумф?
- Много постоянно се връщам към този триумф. Някой път усещам на удовлетворение, различен път на гняв, че не съм могъл да се кача на най-високото ходило.
- Кое ти попречи?
- Не знам. Тогава бях доста религиозен и си споделих, че ще стана олимпийски първенец. Но може би неприятна смешка на ориста.
- Спомена, че съжаляваш за изпуснатото злато, само че елементарни ли на индивида от щаба Георги Стоименов-Терсенето? Какво се случи на финала с алжиреца Хосин Султани?
- О, аз съм дал прошка на бате Гошо и съм му дал прошка от сърце, тъй като знам какво е, когато имаш собствен играч, на който си дал време, средства и ограничения той да стане олимпийски първенец. Простил съм му от сърце, така че да е жив и здрав! Бог да го благославя! Но като се върна обратно срещата беше по този начин, че 30 секунди преди края водех с 3:2 съдийски гласа и изпод чух гласа на бате Гошо. Каза, че изгубвам една точка, а аз водех една точка. В старанието си да върна тази точка пуснах един десен прав. Същевременно и Султани пусна десен прав, само че моят удар не го зачетоха, а зачетоха неговия. Така стана 3:3 и с две подточки той ме победи и взе златото.
- Коя беше най-трудната ти среща в Атланта?
- На четвъртфинала, тъй като тогава е най-тежко. Нагласата е доста жестока. Казах си, че би трябвало да го взема този орден, по тази причина съм пристигнал! В първия рунд хвърлих безусловно всички сили и бате Геле ми сподели в ъгъла: „ Е, какво вършим в този момент? Има още два рунда. “ Отговорих: „ Бат Геле, не се притеснявай, ще го излъжа! “ Така и направих.
- Имаше ли огромни празненства в Сливен, откакто се завърна?
- Имаше, тъй като дълги години, откогато Нораир Нурикян завоюва златото. Той е сливенски гражданин и за повторно аз спечелвам орден от олимпийски игри. Имаше доста празненства. Чувствах се задоволен от триумфа.
- Какво ти костваше този триумф?
- Много труд, ограничения, тренировки, съблюдаване на килограми и недояждане. Много пъти съм си мечтал, когато изляза и виждам съпрузи с деца да се разкарват. Виках си: „ Леле, по кое време ще бъде това нещо и аз да си хвана детето и брачната половинка да се разхождаме? “ Но когато видиш, че всичко е отсреща и си спечелил орден, това те удовлетворява. Всичко, което си упражнявал, ограничения, не е на вятъра.
- Четири години по-рано на олимпиадата в Барселона загуби на четвъртфинала от именития Оскар де ла Оя – имаше ли почит от американския боксьор и по какъв начин се разви борбата ти с него?
- Тогава не го познавах доста добре. Знаех, че е добър боксьор, само че когато се качихме с него на кръга, беше доста добър. Точките бяха ту за мен, ту за него, само че в края на третия рунд получих доста мощен удар в черния дроб. Бях млад, още нямах 19 години, беше ми първа олимпиада. Казвах си: „ Бат Тончо, дават те по тв приемника. “ и лягах. Но вторият удар беше доста тежък и ми удариха нокдауна. Но въпреки всичко съм удовлетворен от класирането там.
- Как се усеща един 19-годишен юноша на най-големия състезателен конгрес?
- Като едно дете, което се учи да прохожда. Така бях и аз – млад, некомпетентен в огромния спорт.
- Защо реши да станеш експерт? Преди 25 години се отказваш от аматьорския бокс – неточност ли беше или не?
- Не, за мен не беше неточност. Взех орден от олимпийски игри и си споделих, че завоювах най-високото отличие. Докато упражняват и спортуват цялостен живот има спортисти, които не са отишли на олимпийския конгрес. На сегашните спортисти им искам от сърце да отидат и да видят какво е прекарването. Пожелавам им триумф и да вземат и медали! Но не скърбя, че съм минал към професионалния бокс.
- Кой беше индивидът, който видя в теб капацитет за професионалния бокс? Коя беше първата ти среща на професионалния кръг?
- С мен беседва Филип Фондю, който е управител, още на олимпиадата 1992 година в Барселона. И от този момент водехме договаряния да стана експерт. Но му споделих, че в този момент съм в казармата, млад съм още, имам още доста опит да натрупвам. По този метод някак си го отрязах да не ми приказва повече, не мислех и за експерт. Но след медала от олимпийските игри, взех решение да стана експерт. Да видя какво е възприятието там, когато се качиш на кръга.
- А би ли ни разказал каква е разликата сред аматьорския и професионалния бокс?
- О, разликата е голяма! Първо би трябвало да си промениш мисленето за срещата, тъй като дилетантите тогава играхме три рунда по три минути, а при експертите, когато се играе за купа, са 12 рунда по три минути. Трябва да тренираш повече за издръжливостта, за въздуха, за друга тактичност в самата игра. Но с опита, който имаме като дилетанти, това е един огромен плюс, когато отидеш при експертите.
- Когато кажеш експерт и всички считат, че потичат реки от пари – по този начин ли беше и при теб? Какво е заплащането?
- Това са кървави пари, да ви кажа почтено, защото се желаят доста труд и доста ограничения. При дилетантите си казваш, че имаш три рунда, качваш се и ги изиграваш, до момента в който при експертите ти загряваш три рунда единствено! Оглеждаш тактиката на съперника, с цел да направиш тактичност против неговата.
- Коя беше най-трудната ти среща като професионален боксьор?
- Може би първата среща, въпреки че тя не беше толкоз сложна, само че мисълта, че се качваш за първи път като експерт, някак си те сковава.
- В кой рунд се отпусна тогава?
- О, още изначало. Имам навика да оглеждам съперника по какъв начин потегля, с какви удари почва и към този момент си върша преценката аз с какво да го отвръщам и по какъв начин да си проведа подготовката.
- Имаш ли пояснение за какво Флойд Мейуедър е машина за пари, в случай, че не е боксьор в тежка категория?
- Може би е по-атрактивен боксьор. И аз не мога да си го обясня в случай, че има много по-атрактивни боксьори от него.
- Каква бе ролята на Ивайло Гоцев в твоята кариера?
- На няколко срещи в Америка ми беше управител, когато стъпих за първи път.
- Кого видя тогава в Америка – някои от огромните боксьори?
- В Барселона видях Ивендър Холифийлд. Беше тъкмо зад мен на пейката, когато гледах олимпиадата. В Америка с други по-известни не съм упражнявал.
- Като дете имал ли си кумир измежду боксьорите, на който си желал да подражаваш?
- Ивайло Маринов.
- Какво ти харесваше при него?
- Гледах му финала на олимпиадата в Сеул, когато се качи на стълбичката и стана олимпийски първенец. Казах си: „ Кога ли и аз ще отида на олимпиада, и аз да взема орден? “ Когато звучеше химнът, се разплаках.
- Кое те накара да спреш с бокса?
- Може би към този момент годините напреднаха и идва време, когато би трябвало да кажеш „ стоп “ на спорта.
- Как се озова в Кипър?
- Просто едно непринудено решение със брачната половинка. Взех си фамилията и отидохме в Кипър. Мислех си, че мога да стана треньор там, само че като отидохме в тяхната федерация ми споделиха, че знаят кой съм и какво мога, само че още нямат подобен спорт.
- И с какво трябваше да се занимаваш?
- Един другар ме заведе в един супермаркет и сподели, че ще работя тук. Тогава зареждах плодове и зеленчуци в супермаркета.
- Не можеше ли по това време да останеш в България, да предаваш опита си на подрастващите? Все отново си човек с име, постигнал си толкоз много… Никой ли от федерацията не се поинтересува какво прави Тончо Тончев?
- По това време съвсем никой не се обаждаше да пита по какъв начин си, що си, добре ли си, имаш ли потребност от нещо?
- С какво не можа да свикнеш в Кипър?
- Когато си със фамилията, няма проблем, тъй като където ти е фамилията, там е твоят дом! Бях със брачната половинка и с децата. Тогава огромна ми дъщеричка се омъжи и ми се роди внуче. Дойдоха в Кипър, стояха няколко месеца и споделиха: „ Татко, ние се прибираме. “ Бях привикнал с дребната и като си отпътуваха, не можах да устоя и споделих на брачната половинка ми, че си тръгваме за България. Точно за 20 дни купих билет и се прибрах.
- Разкажи ни по какъв начин стана боксьор – от кое място потегли, единствено с бокс ли си се занимавал като дребен, опита ли някой различен спорт?
- Като деца играехме в квартала, където живеех. Първо пробвах футбол, обаче нещо не се получи. Ритнаха ме в коляното и се поду. Викам си, че няма да е футбол. После едно друго приятелче сподели да вървим на джудо. Отидохме, един по-голям ме тръшна и си споделих, че това не е за мене. Тогава моят татко, някогашен боксьор, сподели, че ще вървим в залата. Но преди този момент с него всяка събота вървях в гората да ме учи на бокс – на стойките, на придвижванията напред-назад, на прави удари. Бил съм 6-7-8-годишен. Когато отидохме в залата, ударих два пъти чувала и си споделих, че оставам тук. Тогава известният сливенски треньор Добри Загоров, лека му пръст, сподели, че от понеделник съм на тренировки. Отначало ще упражняваме по три пъти на седмица – понеделник, сряда и петък. И по този начин се зароди желанието за бокса в мен.
- На какъв брой години беше, когато завоюва първия си орден?
- Когато бях пионер. За годината не се сещам, само че играх край с Даниел Петров на 32 кг. Загубих от него на републиканско състезание.
- Как го одобри?
- Тогава не одобрявах загубите и желаех да мятам медала. Моят татко пристигна при мен и ми сподели: „ Не се притеснявай, не се ядосвай! Още какъв брой пъти ще те режат и ще губиш, само че това е пътят, по който би трябвало да вървиш. “
- Взе ли реванш в годините от Даниел Петров?
- Не можах, не се срещнахме. Аз качих малко килограми, а той си остана в по-долната категория.
- Кой те притегли в националния тим? Как стана по този начин да се състезаваш за България? Кой те откри и те предложения при мъжете?
- Говорим за 1992 година, когато беше предолимпийският шампионат за игрите в Барселона и бях в националния тим. Бате Михаил Таков тогава ме предложения. Конкуренцията в националния тим беше доста огромна за титуляр в кат. до 60 кг. Говорим за Емил Чупренски, Милен Влахов, Асен Василев… Бяхме четири-пет равностойни боксьора. Който и да беше отишъл на олимпиада, щеше да направи същото, което направих и аз.
- Защо към този момент не виждаме огромни боксьори в България?
- Според мен повода идва от клубовете, където би трябвало да се работи с дребните деца, с цел да може оттова да тръгнат бъдещи генерации.
- А за какво не се работи – няма деца или няма готови треньори, или няма пари?
- Може би и от трите по малко. Няма и деца, няма и пари по клубовете, а има и хора, за които не съм чувал да играят бокс, а са треньори по бокс!
- Следиш ли развиването на Кубрат Пулев?
- Да. И то с огромен интерес.
- Смяташ ли, че ще успее да победи Антъни Джошуа? С какво се промени Кобрата през годините?
- Когато се качиш на кръга да играеш с даден съперник, без значение дали е за международна купа или ти е първа среща, постоянно възможностите са 50 на 50. После към този момент би трябвало да се види кой на какво равнище е, каква е подготовката, дали е на най-високото равнище, дали е по средата. Но Кубрат има големи шансове да бъде първият международен първенец за България при експертите в тежка категория!
- Въпросът е, че срещата му непрестанно се отсрочва дали поради пандемията, дали заради контузии…
- Когато имаш предпочитание и воля, даже и след една или две години, отново ще стане тази среща. Знаеш, че този мач ще го играеш. И си с настройката да бъдеш постоянно подготвен и квалифициран за тази среща.
- Не те ли уморява толкоз дълга подготовка? Как всичко това въздейства на душeвността на един боксьор?
- Ако ти е малко по-лабилна душeвността, да, рухваш. И това, което си упражнявал с годините, и то рухва. Почваш отново всичко изначало. Но душeвността ти би трябвало да бъде с настройката, че като се качиш на кръга, ще станеш международен първенец.
- Имал ли си проблеми с режима?
- Не, като всеки различен млад състезател преди време ходил съм по питейни заведения и заведения, само че когато кажем „ стоп “, остава толкоз време за подготовка за обещано съревнование, всичко се вършеше обикновено.
- Оженил си се на 19 години – по това време прекарвахте доста дни на лагери. Как се усещаше надалеч от фамилията? Тежко ли ти беше?
- Да, изключително когато се роди първата дъщеричка. Даже бях на лагер тогава и не можах да я взема от родилния дом. Но за всяко нещо се изискват ограничения. За да получиш нещо, би трябвало да дадеш от себе си. Без жертви не може.
- Бил ли си се отвън кръга? Някой опитвал ли се е да те провокира?
- Колкото и нескромно да звучи, не, не съм се бил отвън кръга.
- Лесно ли живее един мъж с четири дами – брачна половинка, две дъщери и внучка?
- А, в този момент стана и момченце. На 2 годинки и 8 месеца е, да ми е жив и здрав. Казва се Тончо-младши.
- Значи има вид да забележим боксьор след години?
- 80% съм споделил, в случай че има предпочитание. Аз принудително няма да го карам да играе бокс, само че в случай че има предпочитание и видя, че има дадени качества, които имам вяра, че са зародени в него, ще го направя. Ще му покажа това, което аз съм правел преди време.
- Как издържаш с женското царство?
- Нормално. Между четири дами единствено аз мъж в къщата, добре се разбираме.
- Има ли нещо, за което да мечтаеш?
- Човек постоянно мечтае за доста неща. Най-важното бленувам постоянно да бъда жив и здрав, Бог да ме подари със здраве, тъй като всичко останало е през днешния ден си тук, на следващия ден те няма. Всичко, което трупаш – пари, парцели, къщи… Там, закъдето си тръгнал, няма да го вземеш, всичко си остава отново тук.
- С какво се занимаваш сега?
- Работя като тапицер. С това си изхранвам фамилията. Единствената работа, за която отивам с готовност. При теб идва едно голо дърво, обличаш го и става мебел. Това ми доставя голямо наслаждение.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Бъдете живи и здрави! Никога не се отчайвайте! Макар че е доста рядко събитие в момента… Като виждам хората по улицата множеството са обезверени – един раздразнителен, различен нямащ.
- Като че ли има защо…
- Така е, има за какво, само че просто вярата умира последна.
- Тончо, здравей! Приветстваме те с добре пристигнал на кръга на „ Код Спорт “! Какво е чувството, когато след толкоз години медалистите от олимпийски игри, международни, европейски шампионати сте още веднъж на една сцена?
- Върнахме се много години обратно, когато бяхме спортисти. Да се забележим отново все едно сме на олимпиада всичките дружно. С някои от тях не сме се виждали дълги години след олимпиадата през 1996 година
- 24 години изминаха от спечелването на сребърния орден от олимпиадата в Атланта - връщаш ли се към този огромен триумф?
- Много постоянно се връщам към този триумф. Някой път усещам на удовлетворение, различен път на гняв, че не съм могъл да се кача на най-високото ходило.
- Кое ти попречи?
- Не знам. Тогава бях доста религиозен и си споделих, че ще стана олимпийски първенец. Но може би неприятна смешка на ориста.
- Спомена, че съжаляваш за изпуснатото злато, само че елементарни ли на индивида от щаба Георги Стоименов-Терсенето? Какво се случи на финала с алжиреца Хосин Султани?
- О, аз съм дал прошка на бате Гошо и съм му дал прошка от сърце, тъй като знам какво е, когато имаш собствен играч, на който си дал време, средства и ограничения той да стане олимпийски първенец. Простил съм му от сърце, така че да е жив и здрав! Бог да го благославя! Но като се върна обратно срещата беше по този начин, че 30 секунди преди края водех с 3:2 съдийски гласа и изпод чух гласа на бате Гошо. Каза, че изгубвам една точка, а аз водех една точка. В старанието си да върна тази точка пуснах един десен прав. Същевременно и Султани пусна десен прав, само че моят удар не го зачетоха, а зачетоха неговия. Така стана 3:3 и с две подточки той ме победи и взе златото.
- Коя беше най-трудната ти среща в Атланта?
- На четвъртфинала, тъй като тогава е най-тежко. Нагласата е доста жестока. Казах си, че би трябвало да го взема този орден, по тази причина съм пристигнал! В първия рунд хвърлих безусловно всички сили и бате Геле ми сподели в ъгъла: „ Е, какво вършим в този момент? Има още два рунда. “ Отговорих: „ Бат Геле, не се притеснявай, ще го излъжа! “ Така и направих.
- Имаше ли огромни празненства в Сливен, откакто се завърна?
- Имаше, тъй като дълги години, откогато Нораир Нурикян завоюва златото. Той е сливенски гражданин и за повторно аз спечелвам орден от олимпийски игри. Имаше доста празненства. Чувствах се задоволен от триумфа.
- Какво ти костваше този триумф?
- Много труд, ограничения, тренировки, съблюдаване на килограми и недояждане. Много пъти съм си мечтал, когато изляза и виждам съпрузи с деца да се разкарват. Виках си: „ Леле, по кое време ще бъде това нещо и аз да си хвана детето и брачната половинка да се разхождаме? “ Но когато видиш, че всичко е отсреща и си спечелил орден, това те удовлетворява. Всичко, което си упражнявал, ограничения, не е на вятъра.
- Четири години по-рано на олимпиадата в Барселона загуби на четвъртфинала от именития Оскар де ла Оя – имаше ли почит от американския боксьор и по какъв начин се разви борбата ти с него?
- Тогава не го познавах доста добре. Знаех, че е добър боксьор, само че когато се качихме с него на кръга, беше доста добър. Точките бяха ту за мен, ту за него, само че в края на третия рунд получих доста мощен удар в черния дроб. Бях млад, още нямах 19 години, беше ми първа олимпиада. Казвах си: „ Бат Тончо, дават те по тв приемника. “ и лягах. Но вторият удар беше доста тежък и ми удариха нокдауна. Но въпреки всичко съм удовлетворен от класирането там.
- Как се усеща един 19-годишен юноша на най-големия състезателен конгрес?
- Като едно дете, което се учи да прохожда. Така бях и аз – млад, некомпетентен в огромния спорт.
- Защо реши да станеш експерт? Преди 25 години се отказваш от аматьорския бокс – неточност ли беше или не?
- Не, за мен не беше неточност. Взех орден от олимпийски игри и си споделих, че завоювах най-високото отличие. Докато упражняват и спортуват цялостен живот има спортисти, които не са отишли на олимпийския конгрес. На сегашните спортисти им искам от сърце да отидат и да видят какво е прекарването. Пожелавам им триумф и да вземат и медали! Но не скърбя, че съм минал към професионалния бокс.
- Кой беше индивидът, който видя в теб капацитет за професионалния бокс? Коя беше първата ти среща на професионалния кръг?
- С мен беседва Филип Фондю, който е управител, още на олимпиадата 1992 година в Барселона. И от този момент водехме договаряния да стана експерт. Но му споделих, че в този момент съм в казармата, млад съм още, имам още доста опит да натрупвам. По този метод някак си го отрязах да не ми приказва повече, не мислех и за експерт. Но след медала от олимпийските игри, взех решение да стана експерт. Да видя какво е възприятието там, когато се качиш на кръга.
- А би ли ни разказал каква е разликата сред аматьорския и професионалния бокс?
- О, разликата е голяма! Първо би трябвало да си промениш мисленето за срещата, тъй като дилетантите тогава играхме три рунда по три минути, а при експертите, когато се играе за купа, са 12 рунда по три минути. Трябва да тренираш повече за издръжливостта, за въздуха, за друга тактичност в самата игра. Но с опита, който имаме като дилетанти, това е един огромен плюс, когато отидеш при експертите.
- Когато кажеш експерт и всички считат, че потичат реки от пари – по този начин ли беше и при теб? Какво е заплащането?
- Това са кървави пари, да ви кажа почтено, защото се желаят доста труд и доста ограничения. При дилетантите си казваш, че имаш три рунда, качваш се и ги изиграваш, до момента в който при експертите ти загряваш три рунда единствено! Оглеждаш тактиката на съперника, с цел да направиш тактичност против неговата.
- Коя беше най-трудната ти среща като професионален боксьор?
- Може би първата среща, въпреки че тя не беше толкоз сложна, само че мисълта, че се качваш за първи път като експерт, някак си те сковава.
- В кой рунд се отпусна тогава?
- О, още изначало. Имам навика да оглеждам съперника по какъв начин потегля, с какви удари почва и към този момент си върша преценката аз с какво да го отвръщам и по какъв начин да си проведа подготовката.
- Имаш ли пояснение за какво Флойд Мейуедър е машина за пари, в случай, че не е боксьор в тежка категория?
- Може би е по-атрактивен боксьор. И аз не мога да си го обясня в случай, че има много по-атрактивни боксьори от него.
- Каква бе ролята на Ивайло Гоцев в твоята кариера?
- На няколко срещи в Америка ми беше управител, когато стъпих за първи път.
- Кого видя тогава в Америка – някои от огромните боксьори?
- В Барселона видях Ивендър Холифийлд. Беше тъкмо зад мен на пейката, когато гледах олимпиадата. В Америка с други по-известни не съм упражнявал.
- Като дете имал ли си кумир измежду боксьорите, на който си желал да подражаваш?
- Ивайло Маринов.
- Какво ти харесваше при него?
- Гледах му финала на олимпиадата в Сеул, когато се качи на стълбичката и стана олимпийски първенец. Казах си: „ Кога ли и аз ще отида на олимпиада, и аз да взема орден? “ Когато звучеше химнът, се разплаках.
- Кое те накара да спреш с бокса?
- Може би към този момент годините напреднаха и идва време, когато би трябвало да кажеш „ стоп “ на спорта.
- Как се озова в Кипър?
- Просто едно непринудено решение със брачната половинка. Взех си фамилията и отидохме в Кипър. Мислех си, че мога да стана треньор там, само че като отидохме в тяхната федерация ми споделиха, че знаят кой съм и какво мога, само че още нямат подобен спорт.
- И с какво трябваше да се занимаваш?
- Един другар ме заведе в един супермаркет и сподели, че ще работя тук. Тогава зареждах плодове и зеленчуци в супермаркета.
- Не можеше ли по това време да останеш в България, да предаваш опита си на подрастващите? Все отново си човек с име, постигнал си толкоз много… Никой ли от федерацията не се поинтересува какво прави Тончо Тончев?
- По това време съвсем никой не се обаждаше да пита по какъв начин си, що си, добре ли си, имаш ли потребност от нещо?
- С какво не можа да свикнеш в Кипър?
- Когато си със фамилията, няма проблем, тъй като където ти е фамилията, там е твоят дом! Бях със брачната половинка и с децата. Тогава огромна ми дъщеричка се омъжи и ми се роди внуче. Дойдоха в Кипър, стояха няколко месеца и споделиха: „ Татко, ние се прибираме. “ Бях привикнал с дребната и като си отпътуваха, не можах да устоя и споделих на брачната половинка ми, че си тръгваме за България. Точно за 20 дни купих билет и се прибрах.
- Разкажи ни по какъв начин стана боксьор – от кое място потегли, единствено с бокс ли си се занимавал като дребен, опита ли някой различен спорт?
- Като деца играехме в квартала, където живеех. Първо пробвах футбол, обаче нещо не се получи. Ритнаха ме в коляното и се поду. Викам си, че няма да е футбол. После едно друго приятелче сподели да вървим на джудо. Отидохме, един по-голям ме тръшна и си споделих, че това не е за мене. Тогава моят татко, някогашен боксьор, сподели, че ще вървим в залата. Но преди този момент с него всяка събота вървях в гората да ме учи на бокс – на стойките, на придвижванията напред-назад, на прави удари. Бил съм 6-7-8-годишен. Когато отидохме в залата, ударих два пъти чувала и си споделих, че оставам тук. Тогава известният сливенски треньор Добри Загоров, лека му пръст, сподели, че от понеделник съм на тренировки. Отначало ще упражняваме по три пъти на седмица – понеделник, сряда и петък. И по този начин се зароди желанието за бокса в мен.
- На какъв брой години беше, когато завоюва първия си орден?
- Когато бях пионер. За годината не се сещам, само че играх край с Даниел Петров на 32 кг. Загубих от него на републиканско състезание.
- Как го одобри?
- Тогава не одобрявах загубите и желаех да мятам медала. Моят татко пристигна при мен и ми сподели: „ Не се притеснявай, не се ядосвай! Още какъв брой пъти ще те режат и ще губиш, само че това е пътят, по който би трябвало да вървиш. “
- Взе ли реванш в годините от Даниел Петров?
- Не можах, не се срещнахме. Аз качих малко килограми, а той си остана в по-долната категория.
- Кой те притегли в националния тим? Как стана по този начин да се състезаваш за България? Кой те откри и те предложения при мъжете?
- Говорим за 1992 година, когато беше предолимпийският шампионат за игрите в Барселона и бях в националния тим. Бате Михаил Таков тогава ме предложения. Конкуренцията в националния тим беше доста огромна за титуляр в кат. до 60 кг. Говорим за Емил Чупренски, Милен Влахов, Асен Василев… Бяхме четири-пет равностойни боксьора. Който и да беше отишъл на олимпиада, щеше да направи същото, което направих и аз.
- Защо към този момент не виждаме огромни боксьори в България?
- Според мен повода идва от клубовете, където би трябвало да се работи с дребните деца, с цел да може оттова да тръгнат бъдещи генерации.
- А за какво не се работи – няма деца или няма готови треньори, или няма пари?
- Може би и от трите по малко. Няма и деца, няма и пари по клубовете, а има и хора, за които не съм чувал да играят бокс, а са треньори по бокс!
- Следиш ли развиването на Кубрат Пулев?
- Да. И то с огромен интерес.
- Смяташ ли, че ще успее да победи Антъни Джошуа? С какво се промени Кобрата през годините?
- Когато се качиш на кръга да играеш с даден съперник, без значение дали е за международна купа или ти е първа среща, постоянно възможностите са 50 на 50. После към този момент би трябвало да се види кой на какво равнище е, каква е подготовката, дали е на най-високото равнище, дали е по средата. Но Кубрат има големи шансове да бъде първият международен първенец за България при експертите в тежка категория!
- Въпросът е, че срещата му непрестанно се отсрочва дали поради пандемията, дали заради контузии…
- Когато имаш предпочитание и воля, даже и след една или две години, отново ще стане тази среща. Знаеш, че този мач ще го играеш. И си с настройката да бъдеш постоянно подготвен и квалифициран за тази среща.
- Не те ли уморява толкоз дълга подготовка? Как всичко това въздейства на душeвността на един боксьор?
- Ако ти е малко по-лабилна душeвността, да, рухваш. И това, което си упражнявал с годините, и то рухва. Почваш отново всичко изначало. Но душeвността ти би трябвало да бъде с настройката, че като се качиш на кръга, ще станеш международен първенец.
- Имал ли си проблеми с режима?
- Не, като всеки различен млад състезател преди време ходил съм по питейни заведения и заведения, само че когато кажем „ стоп “, остава толкоз време за подготовка за обещано съревнование, всичко се вършеше обикновено.
- Оженил си се на 19 години – по това време прекарвахте доста дни на лагери. Как се усещаше надалеч от фамилията? Тежко ли ти беше?
- Да, изключително когато се роди първата дъщеричка. Даже бях на лагер тогава и не можах да я взема от родилния дом. Но за всяко нещо се изискват ограничения. За да получиш нещо, би трябвало да дадеш от себе си. Без жертви не може.
- Бил ли си се отвън кръга? Някой опитвал ли се е да те провокира?
- Колкото и нескромно да звучи, не, не съм се бил отвън кръга.
- Лесно ли живее един мъж с четири дами – брачна половинка, две дъщери и внучка?
- А, в този момент стана и момченце. На 2 годинки и 8 месеца е, да ми е жив и здрав. Казва се Тончо-младши.
- Значи има вид да забележим боксьор след години?
- 80% съм споделил, в случай че има предпочитание. Аз принудително няма да го карам да играе бокс, само че в случай че има предпочитание и видя, че има дадени качества, които имам вяра, че са зародени в него, ще го направя. Ще му покажа това, което аз съм правел преди време.
- Как издържаш с женското царство?
- Нормално. Между четири дами единствено аз мъж в къщата, добре се разбираме.
- Има ли нещо, за което да мечтаеш?
- Човек постоянно мечтае за доста неща. Най-важното бленувам постоянно да бъда жив и здрав, Бог да ме подари със здраве, тъй като всичко останало е през днешния ден си тук, на следващия ден те няма. Всичко, което трупаш – пари, парцели, къщи… Там, закъдето си тръгнал, няма да го вземеш, всичко си остава отново тук.
- С какво се занимаваш сега?
- Работя като тапицер. С това си изхранвам фамилията. Единствената работа, за която отивам с готовност. При теб идва едно голо дърво, обличаш го и става мебел. Това ми доставя голямо наслаждение.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Бъдете живи и здрави! Никога не се отчайвайте! Макар че е доста рядко събитие в момента… Като виждам хората по улицата множеството са обезверени – един раздразнителен, различен нямащ.
- Като че ли има защо…
- Така е, има за какво, само че просто вярата умира последна.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ