Томислав Дончев: Поне 3 завода за военни дронове са нужни на България
Томислав Дончев е вицепремиер по еврофондовете в трите държавни управления на Бойко Борисов в интервала 2010 - 2021 година Заема този пост и в държавното управление на Росен Желязков. Основното предизвикателство пред него в този момент е да избави от загуба средствата по Плана за възобновяване и резистентност в размер на близо 5.7 милиарда евро. Част от средствата, които страната ни няма да успее да оползотвори до края на август 2026 година, ще бъдат вложени във военната ни промишленост.
В края на 2023 година финансово завърши вторият програмен интервал 2014 - 2020 година за България в Европейски Съюз. Как се справихме? Успяхме ли да оползотворим всичките към 15 милиарда лева?
За страдание се справихме по-зле по отношение на първия програмен интервал (2007-2013 г.). От оперативните стратегии загубите възлизат на към 73 млн. евро. Но най-тежката загуба през последните няколко години не е по Кохезионната политика за интервала 2014-2020, а по Фонда за обективен преход за интервала 2021-2027, от който, тъй като България не съумя да съобщи проектите си за трите въглищни района Стара Загора, Кюстендил и Перник в точния момент. Така общо неопозлотворените средства са към 170 млн. евро или 340 млн. лева Тези пари можеше да се влагат в пътища, тунели, мостове, възобновяване на здания, ВиК мрежа, само че са изгубени.
Спомням си какъв обективен публичен яд имаше след приключването на първия програмен интервал (2007-2013 г.), когато бяха изгубени към 5 млн. евро по рибарската стратегия. Сега не успяхме изцяло за усвоим средствата по стратегиите " Транспорт ", " Околна среда ", " Морско дело и риболовство ", " Образование ", " Иновации и конкурентоспособност " - стратегия, която нормално няма проблем с усвояването на средствата.
Защо България се оправи по-зле през втория програмен интервал в сравнение с през първия, когато нямахме никакъв опит?
Затварянето на един програмен интервал е доста тънко изкуство. Изминалият програмен интервал (2014-2020 г.) финансово завърши в края на 2023 година по правилото n+3. В същото време през този интервал трябваше да изпълняваме Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и новия програмен интервал (2021-2027 г.). Всички тези планове се извършват от едни и същи звена в администрацията и са нужни доста положителни мениджъри.
На финала на един интервал би трябвало да се поддържа оптималната скорост, да се реши деликатно наддоговарянето с планове, тъй че да се оползотворят всички средства без да се засегне държавния бюджет. Например в случай че при социална поръчка, която е с планирана стойност 100 млн. лева се избере оферта за 85 млн. лева, остават 15 млн. лева Затова споделям, че е изкуство да се наддоговори вярно програмата, тъй че да няма риск и за държавния бюджет.
Очевидно за миналия програмен интервал това наддоговаряне не е било добре преценено и затова се е стигнало до загуба на средства по оперативните стратегии въпреки и минимална.
Това е техническият аспект, само че има и политически. В интервала 2015-2020 година системата за еврофондовете работеше, имаше непоклатимост, одитната работа беше безмилостна, в случай че се открие нарушаване незабавно се постановяваше финансова промяна. След това пристигна политическата неустойчивост - промяна на седем държавни управления, най-дългото от което ръководи 7 месеца. Честата промяна на екипи през този интервал неизбежно оказа въздействие.
Ако обстановката с оперативните стратегии е релативно добра, то това, което заварихме с Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) преди 4 месеца без пресилване мога да каже, че беше злополука от позиция на осъществяване на вложенията. За четири години бяха разплатени едвам 8% от средствата по НПВУ. Сега упованията са за година и няколко месеца да се платят над 90 %, което е на ръба на физическата опция.
Ако погледнем общата картина в Европейски Съюз. Има страни, правилно от Западна Европа, които сякаш не ги интересуват тези пари. В края на април предадохте променения проект по НПВУ на Европейска комисия. Ще се случили ли знамение и ще успее ли България да оползотвори всичките близо 5.7 милиарда евро при изискване, че досега за четири години има единствено едно заплащане за 1.27 милиарда евро, а остават още 8 за по-малко от година и половина?
Има късмет да успеем за оползотворим всички средства. Усилията са ориентирани в две направления. Едната е обвързвана с промените, а другата с ръководството на капиталовия развой.
В така наречен без никакъв късмет да бъдат осъществени. В всеобщия случай това са планове без извършени публични поръчки. Отпадналите планове са за ВиК мрежа (300 млн. лева.), центърът за аерокосмически проучвания (110 млн. лева.), надграждането на телефон 112 (47 млн. лева.), за геотермални сондажи (337 млн. лева.), както и за зелен водород (64 млн. лева.), запазване на предпазени зони от мрежата " Натура 2000 " (30 млн. лева.), дигитализиране на осведомителните масиви (62 млн. лв). Намалени са бюджетите на още 13 плана от по този начин наречения " сив лист " , които няма да могат да бъдат изпълнени в цялостния си размер. За останалите планове ще създадем всичко допустимо те да се случат до края на август 2026 година
Как ще стане това? В сивия лист е и втората фаза за санирането на блоковете с 20% самоучастие на притежателите, само че към момента няма подписан нито един контракт сред Министерство на регионалното развитие и общините, съгласно
Цялото саниране на жилища по втора фаза няма да бъде изпълнено. Хората обаче би трябвало да са спокойни, тъй като това, което не бъде изпълнено, ще се случи по.
Част от плановете, които отпаднаха от " черния лист " също ще бъдат осъществени посредством финансиране от оперативните стратегии през сегашния програмен интервал. Например плановете за ВиК ще се финансират от стратегия " Околна среда ", а Центърът за аерокосмически наблюдения ще получи към 30 млн. евро от програмата за научни проучвания и нововъведения.
Тези средства, които няма да успеем да влагаме до края на август 2026 година ще се употребяват за потребностите на отбранителната ни промишленост. Техният размер все още не е явен.
Отделно от това, Европейската комисия предложи разширение на обсега на Кохезионната политика в нови 5 предпочитани области, измежду които и военната промишленост . Внимателно изследваме тези нови благоприятни условия и проектите ни са на този стадий да влагаме към 100 млн. лева , само че преди този момент би трябвало да има смяна в европейското законодателство, която да ни разреши да създадем това.
В какво ще бъдат вложени тези 100 млн. лева?
Вече са основани Центрове за върхови достижения и Центрове за подготвеност, в които вземат участие разнообразни университети. Това е така наречен национална иновационна инфраструктура, най-голямото звено от която е и лабораторното съоръжение. Работата на тези центрове и оборудването не се употребяват единствено от учените, само че и от бизнеса.
Амбицията ни е да създадем сходен Център за върхови достижения и в областта на защитата, като нужната инвестиция е към 30 млн. лева С тях ще се купи лабораторно съоръжение, което ще бъде употребявано освен от институтите на Българска академия на науките и техническите университети, само че и от българските отбранителни компании. В тях ще се вършат разнообразни тествания, като да вземем за пример на високотехнологични материали, само че освен.
Отделно ще бъде основан и Център за нововъведения в защитата, където вложенията също ще са към 30 млн. лева Двата центъра за защита ще бъдат ситуирани покрай българските производители от отбранителната промишленост, с цел да е комфортно на бизнеса. Точното място към момента не е решено, само че няма е в София. В столицата ще е координационното звено.
За реализацията на тези планове се работи интензивно с Министерството на защитата. Амбицията е всички консумативи и муниции, от които има потребност Българската войска, да се създават на територията на страната . Това е късмет за възраждането на българската отбранителна промишленост и оптимално се съкратява логистиката на доставките.
Българската войска несъмнено има потребност от безпилотни летателни апарати - дронове , с цел да може да придобие нови качества. Плановете ни са още в средата на годината да обявим конкурс с отворена покана, в който да се включат необятна гама от компании, разработчици, даже екипи от техническите университети, които да изработят прототипи или сигнални серии. Това значи да се разработят най-малко 3 вида дронове, да се произведат от тях до 40 броя от всеки вид, след което да стартират тестванията им от Българската войска. Военните ще изберат този, който в най-голяма степен дава отговор на техните потребности. Това е инвестиция както в качествата на Българската войска, по този начин и в научно-развойния и индустриалния капацитет на България.
След като бъде определен прототипът на дрон за потребностите на Българската войска ще се разпореди производството на дълга серия от хиляди бройки. Амбицията ни е това произвеждане също да се финансира с европейски средства, като всичко това би трябвало де се случи в период до 2 години. Целта е да имаме най-малко 3 завода за произвеждане на военни дронове.
По данни на " Българска отбранителна промишленост " имаме 16 държавни и частни завода. Предприятието " Самел 90 " в Самоков към този момент създава дрон камикадзе за поразяване на противникови цели на разстояние до 100 км. Има проекти за произвеждане и на разследващи дронове и антидрон системи. Държавният цех " Терем " също създава елементи за дронове. Други български компании вършат. Колко български компании имат капацитета да се включат в тази поръчка?
Капацитет да създават дронове имат и фабрики в областта на машиностроенето у нас.
Необходимо е да стартираме и произвеждане на системи за радиоелектронна битка (РЕБ). Държавата би трябвало да стартира да влага в анти дрон системи за отбрана освен за военни цели, само че и с цел да опази сериозна и стратегическа инфраструктура като летища, атомни, водни и топлоенергийни централи. Въпросът е настоящ след случая с.
Водят се диалози с Министерството на защитата къде е най-подходящо да се насочат европейските вложения поради големия размер потребности, които имат. Целта е да се модернизира Българската войска с създадени у нас муниции . Това ще има позитивно влияние върху българската промишленост и стопанска система.
Като капацитет в тази тенденция е прекосяването към натовските стандарти във връзка с снарядите да вземем за пример. В момента българската артилерия е основана на 122 и 152 милиметрови снаряди от времето на Варшавския контракт. Първостепенен приоритет е миграцията към натовския стандарт от 155 мм диаметър.
В края на 2023 година финансово завърши вторият програмен интервал 2014 - 2020 година за България в Европейски Съюз. Как се справихме? Успяхме ли да оползотворим всичките към 15 милиарда лева?
За страдание се справихме по-зле по отношение на първия програмен интервал (2007-2013 г.). От оперативните стратегии загубите възлизат на към 73 млн. евро. Но най-тежката загуба през последните няколко години не е по Кохезионната политика за интервала 2014-2020, а по Фонда за обективен преход за интервала 2021-2027, от който, тъй като България не съумя да съобщи проектите си за трите въглищни района Стара Загора, Кюстендил и Перник в точния момент. Така общо неопозлотворените средства са към 170 млн. евро или 340 млн. лева Тези пари можеше да се влагат в пътища, тунели, мостове, възобновяване на здания, ВиК мрежа, само че са изгубени.
Спомням си какъв обективен публичен яд имаше след приключването на първия програмен интервал (2007-2013 г.), когато бяха изгубени към 5 млн. евро по рибарската стратегия. Сега не успяхме изцяло за усвоим средствата по стратегиите " Транспорт ", " Околна среда ", " Морско дело и риболовство ", " Образование ", " Иновации и конкурентоспособност " - стратегия, която нормално няма проблем с усвояването на средствата.
Защо България се оправи по-зле през втория програмен интервал в сравнение с през първия, когато нямахме никакъв опит?
Затварянето на един програмен интервал е доста тънко изкуство. Изминалият програмен интервал (2014-2020 г.) финансово завърши в края на 2023 година по правилото n+3. В същото време през този интервал трябваше да изпълняваме Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и новия програмен интервал (2021-2027 г.). Всички тези планове се извършват от едни и същи звена в администрацията и са нужни доста положителни мениджъри.
На финала на един интервал би трябвало да се поддържа оптималната скорост, да се реши деликатно наддоговарянето с планове, тъй че да се оползотворят всички средства без да се засегне държавния бюджет. Например в случай че при социална поръчка, която е с планирана стойност 100 млн. лева се избере оферта за 85 млн. лева, остават 15 млн. лева Затова споделям, че е изкуство да се наддоговори вярно програмата, тъй че да няма риск и за държавния бюджет.
Очевидно за миналия програмен интервал това наддоговаряне не е било добре преценено и затова се е стигнало до загуба на средства по оперативните стратегии въпреки и минимална.
Това е техническият аспект, само че има и политически. В интервала 2015-2020 година системата за еврофондовете работеше, имаше непоклатимост, одитната работа беше безмилостна, в случай че се открие нарушаване незабавно се постановяваше финансова промяна. След това пристигна политическата неустойчивост - промяна на седем държавни управления, най-дългото от което ръководи 7 месеца. Честата промяна на екипи през този интервал неизбежно оказа въздействие.
Ако обстановката с оперативните стратегии е релативно добра, то това, което заварихме с Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) преди 4 месеца без пресилване мога да каже, че беше злополука от позиция на осъществяване на вложенията. За четири години бяха разплатени едвам 8% от средствата по НПВУ. Сега упованията са за година и няколко месеца да се платят над 90 %, което е на ръба на физическата опция.
Ако погледнем общата картина в Европейски Съюз. Има страни, правилно от Западна Европа, които сякаш не ги интересуват тези пари. В края на април предадохте променения проект по НПВУ на Европейска комисия. Ще се случили ли знамение и ще успее ли България да оползотвори всичките близо 5.7 милиарда евро при изискване, че досега за четири години има единствено едно заплащане за 1.27 милиарда евро, а остават още 8 за по-малко от година и половина?
Има късмет да успеем за оползотворим всички средства. Усилията са ориентирани в две направления. Едната е обвързвана с промените, а другата с ръководството на капиталовия развой.
В така наречен без никакъв късмет да бъдат осъществени. В всеобщия случай това са планове без извършени публични поръчки. Отпадналите планове са за ВиК мрежа (300 млн. лева.), центърът за аерокосмически проучвания (110 млн. лева.), надграждането на телефон 112 (47 млн. лева.), за геотермални сондажи (337 млн. лева.), както и за зелен водород (64 млн. лева.), запазване на предпазени зони от мрежата " Натура 2000 " (30 млн. лева.), дигитализиране на осведомителните масиви (62 млн. лв). Намалени са бюджетите на още 13 плана от по този начин наречения " сив лист " , които няма да могат да бъдат изпълнени в цялостния си размер. За останалите планове ще създадем всичко допустимо те да се случат до края на август 2026 година
Как ще стане това? В сивия лист е и втората фаза за санирането на блоковете с 20% самоучастие на притежателите, само че към момента няма подписан нито един контракт сред Министерство на регионалното развитие и общините, съгласно
Цялото саниране на жилища по втора фаза няма да бъде изпълнено. Хората обаче би трябвало да са спокойни, тъй като това, което не бъде изпълнено, ще се случи по.
Част от плановете, които отпаднаха от " черния лист " също ще бъдат осъществени посредством финансиране от оперативните стратегии през сегашния програмен интервал. Например плановете за ВиК ще се финансират от стратегия " Околна среда ", а Центърът за аерокосмически наблюдения ще получи към 30 млн. евро от програмата за научни проучвания и нововъведения.
Тези средства, които няма да успеем да влагаме до края на август 2026 година ще се употребяват за потребностите на отбранителната ни промишленост. Техният размер все още не е явен.
Отделно от това, Европейската комисия предложи разширение на обсега на Кохезионната политика в нови 5 предпочитани области, измежду които и военната промишленост . Внимателно изследваме тези нови благоприятни условия и проектите ни са на този стадий да влагаме към 100 млн. лева , само че преди този момент би трябвало да има смяна в европейското законодателство, която да ни разреши да създадем това.
В какво ще бъдат вложени тези 100 млн. лева?
Вече са основани Центрове за върхови достижения и Центрове за подготвеност, в които вземат участие разнообразни университети. Това е така наречен национална иновационна инфраструктура, най-голямото звено от която е и лабораторното съоръжение. Работата на тези центрове и оборудването не се употребяват единствено от учените, само че и от бизнеса.
Амбицията ни е да създадем сходен Център за върхови достижения и в областта на защитата, като нужната инвестиция е към 30 млн. лева С тях ще се купи лабораторно съоръжение, което ще бъде употребявано освен от институтите на Българска академия на науките и техническите университети, само че и от българските отбранителни компании. В тях ще се вършат разнообразни тествания, като да вземем за пример на високотехнологични материали, само че освен.
Отделно ще бъде основан и Център за нововъведения в защитата, където вложенията също ще са към 30 млн. лева Двата центъра за защита ще бъдат ситуирани покрай българските производители от отбранителната промишленост, с цел да е комфортно на бизнеса. Точното място към момента не е решено, само че няма е в София. В столицата ще е координационното звено.
За реализацията на тези планове се работи интензивно с Министерството на защитата. Амбицията е всички консумативи и муниции, от които има потребност Българската войска, да се създават на територията на страната . Това е късмет за възраждането на българската отбранителна промишленост и оптимално се съкратява логистиката на доставките.
Българската войска несъмнено има потребност от безпилотни летателни апарати - дронове , с цел да може да придобие нови качества. Плановете ни са още в средата на годината да обявим конкурс с отворена покана, в който да се включат необятна гама от компании, разработчици, даже екипи от техническите университети, които да изработят прототипи или сигнални серии. Това значи да се разработят най-малко 3 вида дронове, да се произведат от тях до 40 броя от всеки вид, след което да стартират тестванията им от Българската войска. Военните ще изберат този, който в най-голяма степен дава отговор на техните потребности. Това е инвестиция както в качествата на Българската войска, по този начин и в научно-развойния и индустриалния капацитет на България.
След като бъде определен прототипът на дрон за потребностите на Българската войска ще се разпореди производството на дълга серия от хиляди бройки. Амбицията ни е това произвеждане също да се финансира с европейски средства, като всичко това би трябвало де се случи в период до 2 години. Целта е да имаме най-малко 3 завода за произвеждане на военни дронове.
По данни на " Българска отбранителна промишленост " имаме 16 държавни и частни завода. Предприятието " Самел 90 " в Самоков към този момент създава дрон камикадзе за поразяване на противникови цели на разстояние до 100 км. Има проекти за произвеждане и на разследващи дронове и антидрон системи. Държавният цех " Терем " също създава елементи за дронове. Други български компании вършат. Колко български компании имат капацитета да се включат в тази поръчка?
Капацитет да създават дронове имат и фабрики в областта на машиностроенето у нас.
Необходимо е да стартираме и произвеждане на системи за радиоелектронна битка (РЕБ). Държавата би трябвало да стартира да влага в анти дрон системи за отбрана освен за военни цели, само че и с цел да опази сериозна и стратегическа инфраструктура като летища, атомни, водни и топлоенергийни централи. Въпросът е настоящ след случая с.
Водят се диалози с Министерството на защитата къде е най-подходящо да се насочат европейските вложения поради големия размер потребности, които имат. Целта е да се модернизира Българската войска с създадени у нас муниции . Това ще има позитивно влияние върху българската промишленост и стопанска система.
Като капацитет в тази тенденция е прекосяването към натовските стандарти във връзка с снарядите да вземем за пример. В момента българската артилерия е основана на 122 и 152 милиметрови снаряди от времето на Варшавския контракт. Първостепенен приоритет е миграцията към натовския стандарт от 155 мм диаметър.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ