Томи Ориндж седеше в предната част на класна стая в

Томи Ориндж седеше в предната част на класна стая в Бронкс и слушаше по какъв начин група гимназисти разискват романа му „ Там, там “.

Момче със сини очила подвигна ръка. „ Всички герои имат някаква форма на спиране на връзката, даже контузия “, сподели Майкъл Алманзар, 19. „ Това е светът, в който живеем. Той е на всички места към нас. Не е като в някаква далечна страна. Това е безусловно вашият комшия. “

Класът избухна в кръг от щракане с пръсти, като че ли бяхме на олдскул лиричен концерт в Lower East Side а не в час по британски в Millennium Art Academy, на ъгъла на авенюта Лафайет и Пъгсли.

Ориндж одобри всичко това със комбинация от признателност и примирение – полукръгът от съществени, ангажирани тийнейджъри; таблото за разгласи, украсено с думи, описващи „ Там Там “ („ вяра “, „ битка “, „ печал “, „ изобретение “); рафтът с копия, облечени в праховите якета в разнообразни стадии на раздробяване.

Пътят “, от Кормак Маккарти. Когато трим...

Прочетете целия текст »