![Томас Маркерт [Съвет на Европа] ВизиткаТомас Маркерт е доктор по](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4004586.jpg)
Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти
Томас Маркерт
[Съвет на Европа] Визитка
Томас Маркерт е лекар по право в Университета в Тюбинген от 1989 година, а от 1992 работи във Венецианската комисия. Участвал е в изработването на конституционната рамка на Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и други От 2010 година е назначен за шеф на Секретариата на Венецианската комисия. Веднага откакто Венецианската комисия одобри мнението си за до момента предлагания механизъм за следствие на основния прокурор, българското държавно управление предложи нов - какво мислите за него?
По време на съвещанието на Венецианската комисия представител на българските управляващи показа предлагането, само че ние към момента не сме получили плана и ще е мъчно да го разясняваме. В мнението, което беше признато в петък, Венецианската комисия разисква измежду другите вероятни модели и концепцията за " самостоятелен прокурор " и даже авариен лист от " самостоятелни прокурори ", които могат да встъпят в прокурорските функционалности при следствие на случаи, в които може да е забъркан основният прокурор, и които да не са в йерархична взаимозависимост от основния прокурор по време на това следствие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Изглежда, че в тази си част предлагането на държавното управление е в вярната посока. Приветстваме сигурно концепцията новото предложение да не визира ръководителите на двете висши съдилища.
При всички положения обаче преди назначението на " самостоятелен прокурор " съставът на Прокурорската гилдия във Висшия правосъден съвет би трябвало да бъде изменен, с цел да може тя да бъде в действителност плуралистична и по-малко подвластна от основния прокурор.
Проблемът със настоящия състав на Прокурорската гилдия е, че всичките й членове - както определените от прокурорите и следователите, по този начин и определените от Народното събрание, идват от прокуратурата и следствието. Оттам следва, че те са близки до основния прокурор. Важно е да обезпечи плуралистичен състав на Прокурорската гилдия, който да включва и представители на други специалности.
В мнението се отбелязва също, че е значимо, че в края на мандата на тези ad hoc прокурори (които ще проверяват основния прокурор - бел. ред.) те да не се връщат на работа в прокуратурата и да бъдат подчинени на основния прокурор. На друго място в мнението се споделя, че в този лист могат да бъдат включени прокурори или съдии, които са в края на кариерата си.
Както Комитетът на министрите, по този начин и Венецианската комисия подчертават върху правосъдния надзор над отводите на прокурорите да стартират следствие. Според вашия опит дали са доста страните в Съвета на Европа, в които сходен надзор не е очакван?
Венецианската комисия не разполага със сравнителноправен разбор на обстановката във всички страни членки. Със сигурност доста европейски правни системи плануват опция за правосъден надзор на решенията да не бъде стартирано следствие, само че разновидностите на този надзор се разграничават както в закона, по този начин и в практиката.
В мнението се споделя, че казусът със случая в България не може да се реши единствено с една законодателна смяна, а е нужна композиция от институционални промени, нови процедури и еволюция на професионалния етос и политическа просвета. Може ли да дадете образци какво имате поради?
Венецианската комисия признава, че съществуват индиректни и скрити форми на напън над проверяващите органи, които са сложни за откриване, а битката с тях е съвсем невъзможна (базираните на другарства, фамилни връзки, общи ползи, гилдийна взаимност, кариерно развиване и т.н.). В мнението се отбелязва за какво предлагането от юни 2019 година може да не сработи и какви са различните решения, които могат да подсигуряват независимостта на проверяващия в случаи, в които основният прокурор е забъркан. Комисията обаче е наясно, че даже и най-хубавата система може да се пропука.
За следващ път вие обръщате внимание на структурата на двете колегии на Висш съдебен съвет - неналичието на болшинство на съдиите, избирани от съдии в Съдийската гилдия, както и че членовете на прокурорската гилдия не би трябвало да идват от системата. Какво е вашето мнение за конституционния модел на българската правосъдна система?
Най-общо казано, най-големият проблем в настоящия модел е, че в пленума на Висш съдебен съвет има прекомерно малко съдии, които са определени непосредствено от техните сътрудници (едва шестима от 25), само че точно този пленум има пълномощия да назначава и освобождава ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Европейският стандарт изисква най-малко половината от органа, който взема решение за избора и освобождението на съдиите, да са съдии, избирани от съдии. Пленумът на Висш съдебен съвет е доста надалеч от този стандарт, само че даже и Съдийската гилдия не дава отговор на него (в нея съдиите, определени от съдии, са 6 от 14). Ето за какво през 2017 година Венецианската комисия означи, че са нужни спомагателни промени на конституцията, които да адресират този проблем, с цел да може правосъдната система да дава отговор изцяло на европейските стандарти.
Споделяте ли тезата в българския парламентарен модел, съгласно която ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор са с идентичен статут?
Стандартите и институционалната рамка на ръководство на съдиите и прокурорите не би трябвало да бъдат идентични. Венецианската комисията е обърнала внимание в мнението си, че " в подтекста на наказателното следствие е неправилно слагането на основния прокурор и двамата основни съдии на еднообразно равнище. Въпреки че е законно да има отвесно структурирана система на наказателно гонене, основният прокурор съставлява по-сериозна заплаха за независимостта на всяко следствие. Перфектна симетричност по тези въпроси не се изисква, нито е желателна ".
В друго свое мнение, признато в петък (по отношение на Молдова - бел. ред.), Венецианската комисия отбелязва, че има основна разлика сред стандартите, отнасящи се до съда и прокуратурата. По отношение на съда неговата самостоятелност е обезпечена от всички съществени интернационалните конвенции, до момента в който автономията на прокуратурата не е принцип, предпазен със същата нормативна мощ като независимостта на на правосъдната власт. Основният стандарт е, че би трябвало да се обезпечи задоволителна автономност, която да защищава прокуратурата от непозволено политическо въздействие.
Интервюто взе Росен Босев
[Съвет на Европа] Визитка
Томас Маркерт е лекар по право в Университета в Тюбинген от 1989 година, а от 1992 работи във Венецианската комисия. Участвал е в изработването на конституционната рамка на Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и други От 2010 година е назначен за шеф на Секретариата на Венецианската комисия. Веднага откакто Венецианската комисия одобри мнението си за до момента предлагания механизъм за следствие на основния прокурор, българското държавно управление предложи нов - какво мислите за него?
По време на съвещанието на Венецианската комисия представител на българските управляващи показа предлагането, само че ние към момента не сме получили плана и ще е мъчно да го разясняваме. В мнението, което беше признато в петък, Венецианската комисия разисква измежду другите вероятни модели и концепцията за " самостоятелен прокурор " и даже авариен лист от " самостоятелни прокурори ", които могат да встъпят в прокурорските функционалности при следствие на случаи, в които може да е забъркан основният прокурор, и които да не са в йерархична взаимозависимост от основния прокурор по време на това следствие.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Изглежда, че в тази си част предлагането на държавното управление е в вярната посока. Приветстваме сигурно концепцията новото предложение да не визира ръководителите на двете висши съдилища.
При всички положения обаче преди назначението на " самостоятелен прокурор " съставът на Прокурорската гилдия във Висшия правосъден съвет би трябвало да бъде изменен, с цел да може тя да бъде в действителност плуралистична и по-малко подвластна от основния прокурор.
Проблемът със настоящия състав на Прокурорската гилдия е, че всичките й членове - както определените от прокурорите и следователите, по този начин и определените от Народното събрание, идват от прокуратурата и следствието. Оттам следва, че те са близки до основния прокурор. Важно е да обезпечи плуралистичен състав на Прокурорската гилдия, който да включва и представители на други специалности.
В мнението се отбелязва също, че е значимо, че в края на мандата на тези ad hoc прокурори (които ще проверяват основния прокурор - бел. ред.) те да не се връщат на работа в прокуратурата и да бъдат подчинени на основния прокурор. На друго място в мнението се споделя, че в този лист могат да бъдат включени прокурори или съдии, които са в края на кариерата си.
Както Комитетът на министрите, по този начин и Венецианската комисия подчертават върху правосъдния надзор над отводите на прокурорите да стартират следствие. Според вашия опит дали са доста страните в Съвета на Европа, в които сходен надзор не е очакван?
Венецианската комисия не разполага със сравнителноправен разбор на обстановката във всички страни членки. Със сигурност доста европейски правни системи плануват опция за правосъден надзор на решенията да не бъде стартирано следствие, само че разновидностите на този надзор се разграничават както в закона, по този начин и в практиката.
В мнението се споделя, че казусът със случая в България не може да се реши единствено с една законодателна смяна, а е нужна композиция от институционални промени, нови процедури и еволюция на професионалния етос и политическа просвета. Може ли да дадете образци какво имате поради?
Венецианската комисия признава, че съществуват индиректни и скрити форми на напън над проверяващите органи, които са сложни за откриване, а битката с тях е съвсем невъзможна (базираните на другарства, фамилни връзки, общи ползи, гилдийна взаимност, кариерно развиване и т.н.). В мнението се отбелязва за какво предлагането от юни 2019 година може да не сработи и какви са различните решения, които могат да подсигуряват независимостта на проверяващия в случаи, в които основният прокурор е забъркан. Комисията обаче е наясно, че даже и най-хубавата система може да се пропука.
За следващ път вие обръщате внимание на структурата на двете колегии на Висш съдебен съвет - неналичието на болшинство на съдиите, избирани от съдии в Съдийската гилдия, както и че членовете на прокурорската гилдия не би трябвало да идват от системата. Какво е вашето мнение за конституционния модел на българската правосъдна система?
Най-общо казано, най-големият проблем в настоящия модел е, че в пленума на Висш съдебен съвет има прекомерно малко съдии, които са определени непосредствено от техните сътрудници (едва шестима от 25), само че точно този пленум има пълномощия да назначава и освобождава ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Европейският стандарт изисква най-малко половината от органа, който взема решение за избора и освобождението на съдиите, да са съдии, избирани от съдии. Пленумът на Висш съдебен съвет е доста надалеч от този стандарт, само че даже и Съдийската гилдия не дава отговор на него (в нея съдиите, определени от съдии, са 6 от 14). Ето за какво през 2017 година Венецианската комисия означи, че са нужни спомагателни промени на конституцията, които да адресират този проблем, с цел да може правосъдната система да дава отговор изцяло на европейските стандарти.
Споделяте ли тезата в българския парламентарен модел, съгласно която ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор са с идентичен статут?
Стандартите и институционалната рамка на ръководство на съдиите и прокурорите не би трябвало да бъдат идентични. Венецианската комисията е обърнала внимание в мнението си, че " в подтекста на наказателното следствие е неправилно слагането на основния прокурор и двамата основни съдии на еднообразно равнище. Въпреки че е законно да има отвесно структурирана система на наказателно гонене, основният прокурор съставлява по-сериозна заплаха за независимостта на всяко следствие. Перфектна симетричност по тези въпроси не се изисква, нито е желателна ".
В друго свое мнение, признато в петък (по отношение на Молдова - бел. ред.), Венецианската комисия отбелязва, че има основна разлика сред стандартите, отнасящи се до съда и прокуратурата. По отношение на съда неговата самостоятелност е обезпечена от всички съществени интернационалните конвенции, до момента в който автономията на прокуратурата не е принцип, предпазен със същата нормативна мощ като независимостта на на правосъдната власт. Основният стандарт е, че би трябвало да се обезпечи задоволителна автономност, която да защищава прокуратурата от непозволено политическо въздействие.
Интервюто взе Росен Босев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ