Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През 1906 година бизнесът с коли едвам прохожда в Съединени американски щати. За сполучлива се счита компания, която създава към 65 000 автомобила на година. В тези бурни времена на софтуерен напредък, двама души – Хенри Форд и Уилям Дурант към този момент мечтаят за времето, в което фирмите им ще изкарват на пазара по 1 000 000 автомобила на година. Тази численост се коства на съвременниците им фантастична и даже налудничава. Оказва се, че двамата визионери са изпреварили своето време.

Днес, 114 години по-късно, в света се създават по над 80 000 000 автомобила годишно. Компанията учредена от Дурнат – „ Дженерал Мотърс “, остава един от най-големите автомобилни производители на планетата. Само за 2020 година на пазара излизат над 6 800 000 автомобила, основани от тях. Макар Форд и Дурант да остават митове в света на автомобилостроенето, сбъдването на фантазиите им за милионни продажби е осъществено от различен пионер в тази сфера – човек, който трансформира Дженерал Мотърс от прохождаща промишленост в най-големия производител на коли в света за XX в. – Алфред Слоан.

Алфред Притчит Слоан Младши е роден на 23 май 1875 година в Ню Хевън, щата Кънектикът. По бащина линия, дядото на Алфред е преподавател, а другият му дядо – духовник в църквата на Методистите. Бащата на Слоан се занимава с продажба на чай, кафе и тютюн и поддържа своя скромна компания – Бенет-Слоан енд Къмпани, чиято централа мести от Ню Хевън в Ню Йорк през 1885 година Алфред Младши израства в Бруклин. Години по-късно той самичък признава, че и на остарели години хората му обръщат внимание, че е запазил бруклинския си акцент. Освен Афред, семейство Слоан има още четири деца – трима синове и една щерка. Любопитно е, че всички момчета в фамилията съумяват в своите поприща – Клифърд става маркетингов специалист, а Реймънд и Харолд – професори.

В Бруклин Алфред сполучливо се образова в локалните прогимназиални и гимназиални учебни заведения, след което приключва предварителен курс за лицей в Бруклинския политехнически институт. Усърден в учението си и разпален по машиностроенето, Слоан Младши съумява да влезе в Масачузетския Институт по Технологии (МИТ) и да се дипломира сполучливо с бакалавърска степен по електротехника през 1895 година След завършването на Разузнавателна служба на Турция, Слоан стартира работа в администрацията на скромна компания за произвеждане на части – „ Хайат “.

Работата не изключително добре платена и през 1896 година Слоан напуща, започвайки работа в компания за произвеждане на електрически хладилници. Междувременно компания „ Хайат “ стартира да банкрутира. Слоан убеждава татко си да му заеме пари, с които да купи компанията и да я развие като личен бизнес. Слоан Старши се съгласява и през 1898 година, за ок. 5000 Щатски долар, Алфред Слоан става изпълнителен шеф на „ Хайат “. Под негово управление, компанията преориентира своята продукция и стартира да създава лагери за коли. Младият и твърдоглав Слоан влага цялата си сила в работата и за към година съумява да покрие насъбраните задължения и да излезе на облага от  12 000 Щатски долар (ок. 400 000 Щатски долар днес).

Само за пет години отпред на компанията, Слоан съумява да усили годишния доход на „ Хайат “ пет пъти, достигайки облага от ок. 60 000 Щатски долар на година през 1903 година – сума, равна на почти  2 000 000 Щатски долар през днешния ден. Както самият Слоан отбелязва „ по това време беше елементарно да започнеш бизнес от нулата, защото страната към момента не облагаше с налози облагите на предприятията. “ Слоан се ориентира ловко в прохождащия авто пазар – стотици дребни компании, които се борят да наложат продукта си на пазара. Същевременно, частите, създавани от „ Хайат “, са сложни за намиране и Слоан бързо се трансформира в монополист измежду доставчиците. Скоро Алфред Младши става непосредствен прочут на най-големите имена в автомобилостроенето – измежду които Хенри Форд, Уолтър Крайслер и Хенри Лиланд – основател на марките „ Кадилак “ и „ Линкълн “.

През 1916 година Алфред Слоан получава позвъняване от притежателя на Дженерал Мотърс – Уилям Дурант. Той прави на Слоан предложение, на което Алфред мъчно може да откаже – еквивалента на днешни  150 000 000 Щатски долар за „ Хайат “ и позиция на вицепрезидент в „ Дженерал Мотърс “ (ДжМ).

Така, през 1916 година, Алфред Слоан става милионер и влиза в редиците на най-перспективната автомобилна компания в света. Междувременно, Европа е въвлечена в Първата Световна война (1914-1918), която срутва промишлеността на Стария свят и дава късмет на Съединени американски щати да се наложи като най-силната световна стопанска система. В тези години на нечуван напредък Слоан е отпред на някои от най-ключовите планове в ДжМ. Според историята на компанията, той е индивидът, който постанова концепцията за годишни модели на бъдещите коли – обвързването на съответен модел с съответна индустриална година – процедура, която през днешния ден е стандарт за всички компании.

На база на тази идея, Слоан и сътрудниците му формулират и друга основна концепция – плануваната обезценка – времето, след което даден модел става недоходоносен за предложение на автомобилния пазар. Отново на него ДжМ дължи концепцията за основаването на така наречен „ стълбица на цените “. Съгласно нея обособените марки, обединени под шапката на ДжМ, се подреждат по ценови категории, като най-евтините се оферират на младежите, които занапред стартират да карат, до момента в който най-скъпите са непокътнати за улегналите джентълмени със солидни финансови благоприятни условия. По този метод ДжМ се трансформира в компания, която обезпечава коли за необятен диапазон от клиенти съгласно тяхната кредитоспособност.

Успехите са подплатени и с издигане в кариерата. През 1923 година Алфред е определен единомислещо за Изпълнителен шеф на „ Дженеръл Мотърс “, заемайки мястото на пенсиониралия се Пиер ДюПонт. През 1937 година Слоан е определен и за ръководител на Борда на шефовете на ДжМ. Издигането до върховете на компанията по никакъв метод не притъпява неговия усет към облагата и напредъка. За да подтиква покупката на още повече коли, Алфред основава настрана кредитно звено в ДжМ, което да обезпечава налични заеми за жители, които желаят да си закупят някоя от марките на компанията. По този метод към средата на 30-те години на ХХ в., ДжМ се трансформира в най-мащабния пласьор на коли в света – позиция, която компанията резервира до 2008 година, когато е изместена от „ Тойота “.

Успоредно със своята бизнес кариера, която носи на него и на ДжМ милиони долари, Алфред Слоан се занимава извънредно с благотворителна активност. През 1934 година той основава фондацията „ Алфед Слоан “, чиято цел е да обезпечава обилно финансиране за разнообразни обществени, културни и индустриални планове и нововъведения в технологиите. Три години по-рано Слоан заплаща от джоба си за основаването на профилиран курс в своя алма матер – Масачузетския Институт по Технологиите, в който да се образоват хора, които желаят да заемат мениджърски позиции във водещи компании. Този курс се развива непрекъснато и през 1952 година се трансформира в независим лицей в границите на Разузнавателна служба на Турция. През 1957 година институцията е прекръстена „ Бизнес лицей Слоан “ и до през днешния ден остава едно от водещите висши учебни заведения по бизнес и мениджмънт в света.

Бизнесът на Слоан има и друга, не по този начин миролюбива страна. През декември 1941 година Съединени американски щати влизат във Втората Световна война (1939-1945), след офанзивата против Пърл Харбър. В тази обстановка страната се нуждае от трансформиране на промишлеността на военни коловози. „ Дженерал Мотърс “ дава отговор на апела. По думите на самия Слоан „ сред февруари 1942 и септември 1945 година, заводите ни в Съединени американски щати не създадоха нито един пътнически автомобил “.

В рамките на три години усилена работа, ДжМ изваждат за фронта продукция на стойност  12 000 000 000 Щатски долар – сума, равна на 10 пъти повече през днешния ден. Цифрите са красноречиви – от заводите на компанията излизат над 97 000 изтребителя и бомбардировача, 840 000 камиона, 38 000 танка, 1 900 000 картечници и над 190 000 оръдия. Куриозен факт е, че след войната, Съюзниците изплащат репарации в размер на над  33 000 000 Щатски долар за това, че са взривили фабрики в Германия, които преди войната са благосъстоятелност на ДжМ.

Тези количества наподобяват впечатляващо, само че постигането им още веднъж се корени в хладнокръвието и пресметливия разум на Слоан. Още през лятото на 1940 година – година и половина преди японската офанзива против Пърл Харбър, Алфред събира профилиран екип, който да начертае тактика за трансформацията на ДжМ от цивилна към военна индустрия при положение, че компанията бъде мобилизирана от държавното управление. С вродената си податливост за систематичен и акуратен метод към администрацията, Слоан съумява да реализира две цели.

От една страна производството на компанията е децентрализирано, тъй че обособените фабрики по-лесно да поемат разнообразните военни поръчки. От друга страна, централното управление на компанията образува ексклузивен „ Военен комитет “, който сходно на общоприет щаб стикова и координира работата на всички обособени предприятия, заети с производството на оръжия, машини и аварийни елементи за войските. С цел да подсигурят задоволително работни материали и съответен брой цехове, ДжМ подписва контракти с над 19 000 компании, които ангажират като подизпълнители на военните поръчки.

Успоредно с военната индустрия, заводите на ДжМ отвън Съединени американски щати не престават своето произвеждане. Всичко това, в комбиниране с търсенето на нови коли през 1946 година, води до общ доход от над  125 000 000 000 Щатски долар за компанията (около 10 пъти повече в днешни долари) До 1960 година годишният доход на ДжМ се усилва до 200 000 000 000 Щатски долар – към 2 трилиона $ в сегашното. Целият този главозамайващ триумф би бил неосъществим без стоманеният дух и непоклатимото успокоение на Алфред Слоан.

Той напуща позицията на Изпълнителен шеф на ДжМ през 1947 година, само че остава ръководител на борда на шефовете до 1957 година Дори откакто се пенсионира, компанията му оказва висока чест, запазвайки статута му на почетен член на борда на шефовете. През 1956 година Алфред Слоан написва своя автобиография, в която споделя за времето си отпред на ДжМ. Притеснени, че данните в нея могат да се употребяват в каузи против компанията, от „ Дженерал Мотърс “ не разрешават публикуването й за 10 години. Едва през 1964 година книгата излиза на бял свят и предлага любопитен взор зад кулисите на огромната автомобилна промишленост.

Алфред Слоан умира на 17 февруари 1966 година Освен милионите, които фондацията му раздава за бизнес образование и нововъведения, средствата на Слоан подкрепят развиването на медицината и битката с рака и други тежки болести. По негова самодейност са открити профилирани стратегии, в които на мениджмънт да се образоват бъдещи шефове на лечебни заведения и други здравни заведения. Наред с множеството почести, свързани с името му, в град Флинт, щата Мичиган, се намира музея „ Алфред Слоан “, който е отдаден на историята на автомобилостроенето в Съединени американски щати.