Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Една от последствията на Индустриалната гражданска война през XIX в. е възникването на жилищния въпрос. Стотици служащи се стичат в града в търсене на прехранване и стартират работа в огромните нови заводи, само че защото това, което припечелват не е огромно, би трябвало да се измисли метод, посредством който те могат да си разрешат да живеят в града. Именно през този интервал стартира усиления градеж на обществени жилищни комплекси, които са за сметка на страната или избрани организации и целят да дават наличен парцел за новата работна ръка.

В Лондон, Ливърпул и Манчестър стартират да се построяват такива квартали, а на други места пораждат цели обособени селища, даващи дом на новите служащи като Салтър и Бурнвил. Малко прочут факт е обаче, че тази концепция за обществени жилища не е плод на 19-тото столетие. Първият обществен жилищен комплекс, който съществува и се употребява и до ден сегашен е издигнат през XVI в. в град Аугсбург, Бавария. Първите 52 къщи дават налична за времето си опция на трудещите се по това време. Кварталът се състои от къщи, дребни площадчета и черква и въпреки да е порутен по време на Втората международна война, той е възобновен изцяло и през днешния ден е една от най-големите удивително в Аугсбург. Идеята на този план е, че всеки, който работи, заслужава да има покрив над главата си и тя принадлежи на най-богатият човек в цялата международна история. Името му е Якоб Фугер.

Могъщи търговски семейства от интервала на Новото време в европейската история като Медичите и Велсерите са необятно известни. Тяхната игра на политическата сцена, благодетелство в изкуството и стопански тактики се учат в елементи. Някак на по-заден проект от италианските им събратя, стоят огромните немски семейства от онази ера, които не им отстъпват нито по благосъстояние, нито по политически усет. Фугерите са може би най-известната комерсиална немска фамилия, а част от нейните наследници през днешния ден носят благороднически трофеи като „ принц “ и „ принцеса “ и ръководят фондация „ Фугерей “, която носи името на първия обществен жилищен квартал.

Началото на клана е сложено през далечната 1367 година, когато Ханс Фугер стартира да развива фамилния бизнес посредством търговия с текстилни произведения. Този обаче, който издига семейството на международно равнище е неговият внук Якоб Фугер II. Още неговите съвременници му дават прякора „ Богатият “. Търговец, бизнесмен, банкер са единствено част от дейностите, в които се впуска този правоприемник на Фугерите. Той се издига до поста Велик бюргер на Аугсбург и има няколко свещенически трофеи. Изчислено е, че положението му е възлизало на към 400 милиарда модерни $. За информация, това на Джеф Безос, който е най-богатият милиардер, съгласно класацията на списание „ Форбс “, се равнява на 177 милиарда $. Когато Якоб Фугер умира, персоналните му активи са в размер на към 2% от Брутният вътрешен продукт на тогавашна Европа.

Пътят към този необикновен финансов триумф стартира на 6 март 1459 година, когато в дома на Якоб Фугер и брачната половинка му Барбара Райсингер се ражда 10-тото от 11 им деца и най-малкото момче в фамилията, който кръщават на татко му – Якоб. Натрупаното към оня миг положение се дължи на нежната половина на рода. Баба му – Елизабет е щерка на изтъкнат държавник в града, която след гибелта на брачна половинка си – Ханс, в продължение на 28 години управлява фамилният бизнес с текстил. Същото се повтаря и при идващото потомство, тъй като единствено 10 години след раждането на Якоб, татко му умира, а майка му поема контрола над търговията и я развива за своите синове. Първоначално считат най-малкият наследник да се отдаде на религиозна кариера, само че той демонстрира своя мощен интерес към бизнес делата. Така едвам 12-годишен, Якоб е изпратен във Венеция, където с изключение на главното си обучение, работи и като чирак в комерсиалната колегия. Именно в „ Меката “ на търговията, каквато е Венеция по това време, младият представител на семейство Фугер усвоява тънкостите на търговията, счетоводството и банкирането.

Якоб има още шестима братя. Най-големите Улрих и Георг застават отпред на търговията, когато навършват пълноправие и по-късно одобряват дребният Якоб в редиците си. Двама – Андреас и Ханс, умират още като деца, а трето от момчетата – Петер пада жертва на разразила се пандемия в Аугсбург. Един от седмината братя – Маркъс става свещеник, а от 1470 година и дописник на папата. Информацията за дъщерите в фамилията е нищожна. През 1473 година с помощта на финансовата помощ, оказана на император Фридрих III от страна на Улрих, родът получава „ лилия “ за собствен фамилен герб.

През 1485 година Якоб Фугер поема контрола над филиала на комерсиалната къща в Инсбург. Именно там той демонстрира първите си бизнес заложби. Якоб е на мнение, че фамилията би трябвало да стартира да се занимава с рандеман на потребни изкопаеми. Той завързва партньорство с Тиролските мини и по този начин фамилия Фугер стартира да се занимава с рандеман и търговия с мед и сребро. Огромните облаги идват съвсем стремително и фамилията влага средства с разширение на този бизнес на територията на Силезия и Банска Бистрица (Словакия). През 1495 година тези мини стават центъра на минното дело в Европа.

Година по-рано, по концепция на Якоб фамилният бизнес се узаконява като компания с капитал от над 50 хиляди гулдена (дн. към 300 000 долара). Макар компанията да носи името „ Улрих Фугер и Братя “, в реалност Якоб е този, който я ръководи.  За сътрудник в сянка той притегля и епископа на Бриксен. Целта на компанията е да откри монопол над добива на мед в Централна Европа. За топлинната обработка на медта се построяват фабрики в Каринтия, Тюрингия и Мошниц, а самото дистрибутиране на метала става посредством заводи в градовете Бреслау, Лайпциг, Краков и Буда. Също по този начин, с цел да бъде превозена продукцията по-лесно, Якоб влага средства в построяването на Прохода Яблунков, който се намира в дн. Чехия, покрай границата с Полша. Фугер продават медта на Венеция, Русия и посредством португалската комерсиална колегия – на Индия.

Якоб има и по-големи желания, тъй като насочва взор към трансокеанската търговия. Семейството отваря адвокатска фирма в Лисабон и се пробва да откъсне своя дял от пая с търговията с подправки. Когато тя отваря порти през 1503 година на нея е позволено да търгува с пипер, перли, скъпоценни камъни, както и с други подправки и първокласни артикули. Якоб съфинансира огромната експедиция на ​​Дон ​Франсишку де Алмейда до Азия, който става първия вицекрал на Португалска Индия. Съществуват спорни сведения, че Фугер спонсорират и околосветското странствуване на Фернандо Магелан, само че към момента няма безспорни доказателства по този въпрос. Тази търговия с екзотични артикули обаче не се оказва сполучлива ниша, защото скоро след учредяването на компанията в Лисабон, кралят на Португалия афишира монопол върху търговията с подправки и по този метод лишава всички задгранични търговци от опцията да се облагодетелстват от нея.

Както минното дело, по този начин и банкирането образува част от солидните приходи на семейство Фугер. Този бранш на бизнеса им е тясно обвързван с намесата на фамилията в огромната политика. Благодарение на своите средства, Якоб съумява да повлияе върху стратегически политически изборив Европа. Първият му огромен дебитор е император Максимилиан I (1508-1519). Якоб и Максимиал се срещат за първи път 10 години преди вторият да стане император на Свещената римска империя, по време не годишен търговски панаир във Франкфурт.  Якоб стартира да отпуска разнообразни по мярка заеми на Максимилиан, които му оказват помощ да се издигне по политическата стълбица.

Владетелят е подвластен от своя разхитителен метод на живот и някои несполучливи финансови инициативи, което непрекъснато усилва дългът му към Фугер. Максимилиан съумява да стане крал на Испания, Бохемия и Унгария, с помощта на сполучливи бракове, финансирани със средствата на Якоб. В знак на признателност през 1507 година той продава графство Илеркирхберг, а по-късно и земите в Бибрбах на Якоб. През 1514 година Якоб даже е почетен с купата имперски граф, която го прави в общи линии недостижим за неговите съперници измежду локалната аристокрация. Реформаторът Мартин Лутер насочва открити рецензии към държанието на императора и неговата непосредственост с Фугер.

Както и други предприемачи, Якоб също позволява неточност и името му се замесва в скандал. Епископът на Бриксен, който е сътрудник в сянка на компания Фугер, действително употребява църковни средства, с цел да се включи в бизнеса в подмяна на облага от лихварство. Това нарушава каноните, само че никой не схваща какво е направил до неговата кончина. Когато кардинал Мелхиор декор Мекау умира, църквата и неговите родственици научават за финансовите му злоупотреби и всеки се пробва да се добере до облагата. Благодарение на персоналните си връзки с император Маскимилиан, Якоб съумява да се измъкне от разразилия се скандал и да резервира достойнството на рода. Тъй като тогавашният папа – Юлий II е дебитор на Максимилиан, той прогласява императора за легален правоприемник на кардинал Мелхиор декор Мекау и по този метод облагата от лихвите отива непосредствено в хазната на императора.

Максимилиан не е единственият повдигнат от Якоб представител на Хабсбургите. През 1519 година тронът на Свещената римска империя остава незает и за него поражда състезание сред внука на Максимилиан – Карл, британският крал Хенри VIII, френския крал Франсоа I и електора на Саксония – Фридрих III. По това време Карл е едвам 19-годишен и не разполага с необятна политическа поддръжка. Якоб преценя, че точно той е най-подходящ за поста и събира баснословната за времето си сума от 850 000 гулдена (дн. близо 5 милиона долара), с която „ купува “ гласовете на принцовете-електори. Неговите съперници едвам съумяват да съберат 300 000 гулдена и техните протежета нямат никакъв късмет в конкуренцията за короната. Така на трона на Свещената Римска империя застава Карл V, който по-късно получава прозвището „ Златния “, поради своето заслужено ръководство и изключителните си победи както на бойното поле, по този начин и дипломатическите игри.

Сферата, която остава на назад във времето за Якоб е персоналния живот. Когато най-сетне взема решение да се ожени, той е на 40 години и още веднъж избира да е по сметка, а не подтикван от усеща. Негова спътница в живота става 18-годишната Сибил Арц, щерка на изтъкнат гранд бюргер от Аугсбург. Якоб подарява на брачната половинка си бижута на стойност повече от 40 000 гулдена и едно от тях е се назовава „ Тримата братя “, което години по-късно е продадено на британския крал и става част от известните Кралски бижута на Англия. Якоб и Сибил нямат деца. След гибелта фамилната компания се поема от неговите племенници – Реймънд и Антон Фугер.

Якоб напуща този свят на 30 декември 1529 година, когато е на 66 годишна възраст. Освен красивия квартал Фугерей, на него изискуем и църквата „ Св. Анна “ в Аугсбург и комплексът Фюгерхаусер, който и през днешния ден може да се види на бул. Максимилиан щрасе. Отново с негови средства са построени и храмове на територията на дн. Италия и Испания. Едни от най-големите постижения, построени с помощта на неговото дарителство, могат да се видят през днешния ден във Ватикана – базиликата „ св. Петър “ и Сикстинската шапка.

На Якоб Фугер се приписват думите – „ Искам да спечелвам, до момента в който мога “ и през целия си живот той прави точно това. Той е първият предприемач в модерния смисъл на думата, който се управлява от елементарния принцип постоянно да влага парите още веднъж и още веднъж. Богатството му дава дом на елементарните хора, съгражда постижения на архитектурата и културата и издига владетели от международна големина.

Снимки: Wikipedia