Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

На 5 октомври 1912 година България афишира война на Османската империя. Това не е непринудено решение, а израз на дълга и усилена подготовка. Страната се съюзява със Сърбия, Гърция и Черна гора, защото моментът за отплата със остарелия подтисник е настъпил. Османската империя е отслабена, популацията на Македония и Одринско се бори за автономност, а Великите сили са загрижени за личния си комфорт и не демонстрират признаци да решат дефинитивно въпроса с „ Болният човек на Балканите “.

Резултатът от това обединено нахлуване е, че Империята губи съвсем всички свои територии в Европа, като се изключи една тясна линия суша по крайбрежието на Мраморно море. Балканската война коства доста на всяка една от участващите страни. България активизира най-голямата войска – близо 600 000 души, като 366 000 от тях са на дейна военна работа. Поради огромния брой, изпратени бойци на фронта, България е и страната, която понася най-тежки загуби. Жертвите наброяват близо 87 000 души, от които 48 000 умират на бойното поле, а най-малко 35 000 са ранени. Възвишената цел да се победи омразната империя притегля и не малко доброволци. Някои от тях са чужденци, а други – са бежанци от териториите, които се намират под властта на султана.

Управляващите са натоварени с тежката задача да водят договаряния и са единствено наблюдаващи на действителните военни дейности. Всички с изключение на един. От непокътнатите сведения излиза наяве, че един български настоящ народен представител не остава в уюта на дома си, а се записва доброволец в Балканската война (1912-1913). Той ускорено приключва Школата за запасни офицери и е изпратен на фронта с сан поручик. В боевете при Чаталджа, той се разминава на косъм със гибелта, откакто един патрон се забива в запалката в горния му джоб. За своите заслуги той е награден и с „ Орден за смелост “. Политик, посланик и финансист, Атанас Буров е една от най-ярките персони от историята на Третото българско царство. Заради дейната си социална и политическа активност, той е считан за една от най-влиятелните фигури в България сред двете международни войни.

Атанас Буров се ражда на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица в дома на Димитър и Кинка Бурови. Кръстен е на дядо си, по бащина линия. Семейството му е едно от най-заможните по това време. По бащина линия, той е роднина на известния публицист и държавник – Стоян Михайловски, който е братовчед на татко му. Също по този начин, майката на татко му – Стана Михайловска, е сестра на един от водачите в битката за църковна самостоятелност през Възраждането – митрополит Иларион Макариополски.

Снимка: By BeshevI – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43688882

Верен на своите корени, Атанас от дребен демонстрира увлечение към образованието. Учи в родния си град, а по-късно в известната Априловска гимназия в Габрово. Още от напълно млад той демонстрира своите декламаторски благоприятни условия, изключен е от гимназията, поради дейното си присъединяване в протестни дейности. Това не го стопира, нито да следва, нито да продължи да се интересува интензивно от публични въпроси. Той приключва с добър триумф като частен възпитаник и като доста други българи от този интервал, продължава образованието си в чужбина. Приет е да следва в Сорбоната, в Париж, където приключва компетентност по правни и стопански науки.

През 1895 година татко му – Димитър Буров, основава „ Българска комерсиална банка “ в Русе. Идеята му е неговото дело да продължат двамата му сина – Иван и Атанас. Първият приключва Търговската академия във Виена и по-късно натрупва стаж в „ Credit Lyonnais ” в Марсилия. Когато се завръща в България, той поема Свищовския клон на „ Българска комерсиална банка “, а след това става член на Управителния съвет на банката в София. По-малкият брат, Атанас, след завръщането си от Париж също се включва в фамилният банков бизнес. Неговата активност обаче не се лимитира единствено с делата на „ Българска комерсиална банка “.

Снимка: By Българско акционно сдружение Бело море – Собственоръчно сканирано, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23157613

Той се включва и в работата на обвързваните с нея предприятия. Атанас Буров взе участие в управителните препоръки на минното Българско акционерно сдружение „ Бъдеще “ на Застрахователно сдружение „ България “ и Акционерно сдружение „ Бяло море “. От непокътнатите документи излиза наяве, че той бива назначен и за началник на  градежа на железопътната линия София – Кюстендил.

„ Българска комерсиална банка “ и предприятията, обвързани с нея, оформят финансовия тил на Народната партия, е основана в края на XIX в. Тя се образува от представители на остарялата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия, а нейн печатен орган става вестник „ Мир “. Скоро откакто се завръща в България, Атанас Буров се включва интензивно в активността на Народната партия и неколкократно е избиран за депутат. В интервала 1911-1912 година, когато се записва доброволец в Балканската война, той е подпредседател на Народното събрание.

След завръщането си от фронта, животът на Буров се трансформира и през идващото десетилетие става една от водещите фигури в българското висше общество. По време на банкет в Двореца, във връзка рождения ден на престолонаследника Борис, който навършва пълноправие, Атанас Буров среща своята спътница в живота – тогава 17-годишната Смарайда Салабашева. Тя е щерка на полк. Стефан Салабашев и Венка Карагьозова. По майчина линия тя е родственица на фабриканта от Търново – Стефан Карагьозов.

И двамата са заможни родове, отгледани   в средите на българската интелигенция. Съвсем естествено сред тях припламва съвместен интерес и единствено няколко месеца след първата си среща, те се сгодяват. През 1913 година те подписват брак, а единствено две години по-късно се ражда първото им дете. Атанас и Смарайда имат две деца – наследник на име Стефан и щерка – Недялка.

Годината 1913 е от значимо значение за Буров и в професионален проект. Тогава той за първи път е назначен за  министър на търговията, индустрията и труда. По това време на власт е кабинета на Стоян Данев, представител на Прогресивно-либералната партия. Участието му в ръководството на страната в този сложен за нея миг след „ Първата национална злополука “, го кара да преразгледа някои от възгледите си и да се стреми още по-активно за промени. Както самият Буров споделя: „ Ние, обществениците, спим, когато би трябвало трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато би трябвало да носим мъчителния кръст на политиката. “

Управлението на кабинета на Данев е малко, само че през 1919 година Буров още веднъж се завръща на министерски пост. Този път той взе участие в съдружното държавно управление, отпред с Александър Стамболийски. В идната една година той още веднъж е министър на търговията и индустрията. В началото на 20-те години обаче той напуща поста си и минава в съпротива. В този интервал Народната и Народнопрогресивната партия се сливат в Обединена Народнопрогресивна партия. За секретар на новосформираното политическо обединяване е определен Атанас Буров. През 1923 година, след Деветоюнския прелом, Обединената Народнопрогресивна партия се влива в Демократическия сговор, чийто началник е Андрей Ляпчев.

По това време Атанас Буров е и ръководител на Съюза на българските индустриалци. Той застава с името си и с финансовата поддръжка на „ Българска комерсиална банка “ зад концепциите на Демократическия сговор. Основната цел на новата партия е да смъкна Български земеделски народен съюз от власт посредством парламентарни избори. През 1926 година Демократическия сговор в действителност печели изборите и е отпред на страната до 1931 година През същия интервал от време Атанас Буров заема поста министър на външните работи и вероизповеданията.

Снимка: By Неизвестен – НБКМ-БИА // Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска просвета и просвета / Център за демократични тактики, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5. с. 429., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9844644

България се намира в интернационална изолираност, а на гърба й тежат тежките репарации от времето на Първата международна война (1914-1918). В взаимни дейности с министъра на финансите – Владимир Моллов, Буров съумява да издейства понижаване на вноските и разсрочване на периода на погашение на репарационния дълг. Отново с общи старания, двамата подписват и нов заем – „ стабилизационен “, с който се стабилизира националната валута и се развива превоза. В качеството си на министър на вероизповеданията, Буров основава еуфорията „ Зограф, “ която пази ползите на атонските манастири.

След преврата от 19 май 1934 година, Атанас Буров, се отдава главно на журналистическа и социална активност. Голяма известност придобива поредицата му от публикации, оповестена във вестник „ Мир “. В тях той пази парламентаризма и даже планува експлоадирането на Втората международна война (1939-1945). Той се пробва да подсети на ръководещите, че: „ Над обособените класови ползи, над обособените политически упоритости стоят огромните ползи на българската страна. “ Буров е желал да сътвори закостенял фронт, само че концепцията му по този начин и не съумява да се осъществя.

Въпреки че е в преклонна възраст, в името на това да избави България от тежките последствия от Втората международна война, през есента на 1944 година Буров влиза в държавното управление на Константин Муравиев като министър без портфейл. Може да се каже, че това е една от огромните му политически неточности. На 9 септември 1944 година в България е осъществен прелом. Новата власт не вижда нюанси. Тя не регистрира нито военни заслуги в огромните войни на XX в., нито търси разлики във вижданията на останалите партии. Всички политици са дамгосани като „ фашисти “ и множеството са изправени пред Народния съд.

Атанас Буров не прави изключение. Той е разгласен за „ отговорен “ и лежи в пандиза до 1948 година, когато за малко е интерниран в Дряново. Година по-късно той е изпратен в лагера в Дулово, а през 1952 година, Буров е наказан наново от Народния съд. Този път присъдата за над 70-годишният някогашен народен представител, е 20 години затвор. Обвиненията против него са, че е работил в ущърб на страната си. Искал е да отслаби страната и е помагал на непознати страни да подхващат враждебни дейности против България. Изпратен е в Шумен, а по-късно в Пазарджик. На 15 май 1954 година брачната половинка му получава уведомление, че той е умрял в пандиза.

Тя отпътува за Пазарджик и съумява да откри свеж гроб на пандизчия в края на гробищния парк, който счита, че е този на брачна половинка й. Тя поставя кръст на него, само че когато се връща на другия ден, вижда, че земята е изравнена с булдозер. Няма и диря от кръст, нито е ясно къде са тъкмо тленните остатъци на Буров. Семейството също е унизено. През 60-те години, децата му съумяват да избягат от България благодарение на френския министър председател Жан-Жак Делмаз. Днес наследниците им не престават да живеят отвън родината.

Тежката орис на Буров след 9 септември обаче не унищожава неговото име и постигнатото от него. Днес името му е изчистено от клеветите и се признава неговия национализъм и демократична социална активност. В негов част е повдигнат монумент в градинката пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “, в София. И въпреки да написа своите публикации през 30-те години те не престават да са настоящи със своите послания: „ Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, в случай че не се култивира у него съзнанието на общността и полезността на неговото съществуване. Не се приготвя едно положително бъдеще, като на едро се отхвърля предишното. “

Заглавна фотография: By Неизвестен – НБКМ-БИА // Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска просвета и просвета / Център за демократични тактики, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 284., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10375794