Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Падането на България под османска власт в края на XIV в. поставя завършек на държавността, само че и на културния ни напредък. Унищожени са старите книжовни центрове. Една част от образованите българи е избита, а друга – емигрира в прилежащи страни като Влашко, Украйна и Русия. Издигането от пепелта, стартира с възобновяване на просветната активност към края на XV в., когато се отварят килийни учебни заведения. Тези институции пораждат към църкви, манастири и метоси, а учителите, които преподават нормално са свещеници и монаси. Килийните учебни заведения обезпечават обикновени знания по четене, писане, броене и псалтир, а езикът на който се водят уроците е църковнославянски.

Макар да дават най-малко от познания и да образоват стеснен брой българи, до XIX в. това са единствените просветителни институции по българските земи. Промените настъпват точно тогава, когато разрастването на търговията и занаятите, води до блян към нови, всемирски познания. Това постанова основаването на така наречен елино-български учебни заведения. През 1815 година Еманиул Васкидович основава в Свищов първото елино-българско учебно заведение от приключен тип. За разлика от килийните, тук образованието е светско. Обучението се води на гръцки и на български език.

Така при започване на XIX в., макар написването на „ История славянобългарска “ и на „ Рибния буквар “ и макар замогването на българите, те още нямат свои всемирски учебни заведения. Това се трансформира с помощта на една спорна фигура от възрожденската ни интелигенция. Той живее дълги години отвън българските земи. Първоначално е върл елинофил и труженик на гръцката просвета, само че в един миг нещо в него се пречупва и той се отдава с цялостна мощ на националната идея за възобновление на просветата. С негова помощ се построява първото българско светско учебно заведение, чиято постройка и през днешния ден, повече от 180 години по-късно, продължава да подарява учениците със познания и да ги учи на родолюбие.

Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов се ражда в годината на Френската гражданска война, на 21 юли 1789 година Негов роден град е Габрово, който по това време е прочут с предприемчивостта на своите жители и се радва на забележителен стопански напредък. Самият Априлов по-късно разказва съгражданите си като „ смели, предприемчиви и самонадеяни “. Баща му Евстатий е от остарял и авторитетен български жанр. Фамилията му е заможна, с помощта на фамилния търговски бизнес. За майка му липсват биографични данни, само че евентуално е умряла скоро след раждането му. Началното си обучение Васил получава в локалното килийно учебно заведение. По това време по-големите му братя – Христофор и Никифор са напуснали родните земи и развиват комерсиална активност в Москва. За страдание, поредна фамилна покруса бележи живота му в ранна възраст. Когато е едвам на 10 години Априлов губи и татко си, а грижата за него поемат братята му. Те го водят в Москва и го настаняват в едно приятелско гръцко семейство с концепцията той да усвои този език, който е по този начин необходим в комерсиалните им връзки.

По-късно братята му го записват да учи в гимназията в Брашов (Кронщад), Трансилвания. Там той усвоява немски и латински език и обиква трудовете на класици като Корнелий Непот и Плутарх. През 1807 година, по гледище на Христофор, Васил записва висше обучение в медицинския университет във Виена. Наред с точните науки, той учи френски и италиански език. Две години по-късно обаче фамилията претърпява тежки финансови загуби. По това време пет български търговски къщи банкрутират, заради засилената конкуренция от новопостроеното пристанище в Одеса. Средният брат, Никифор, се дами за гъркиня, представителка на заможния търговски жанр Маразли и отпътува за Цариград. През 1809 година Васил отпътува за Одеса дружно с най-големия си брат. Там той постъпва на работа в адвокатската фирма на гръцкия търговец Теодориди, който е в роднински връзки с Маразли. Само няколко години по-късно той е натрупал към този момент задоволително опит, с цел да започва независим бизнес с брат си Никифор.
През 1811 година братя Априлови стартират бизнес с произвеждане на водка и на рафинирана холандска захар. За тази цел те закупуват парцел, в който насаждат над 300 ябълкови дръвчета. Търговията им се развива повече от сполучливо и единствено за десетилетие те натрупват стабилен капитал. Още от ранна възраст Васил Априлов е с нежно здраве. Вероятно това е и повода през 1828 година той да приключи своята комерсиална активност. Заживява като рентиер, затваряйки капитала си в банката. Смята се, че още тогава стартира да го изтезава туберкулоза. В тези години Априлов е уверен гръкоман. Той е и един от членовете на одеската гръцка колония. По време на гръцкото въстание от 1821 година той подкрепя финансово изпращането на доброволци от Одеса в гръцките земи. С негови пари е подкрепено издаване на книги на гръцки език, съществуването на гръцки школи и набирането на средства за гръцки благотворителни организации.

В началото на 30-те години на XIX в. в търсене на допустимо най-хубавото лекуване, Априлов пътува до Бурса и Цариград. Тогава настава повратен миг в живота му, който трансформира радикално неговите възгледи. Изследователите към момента не са достигнали до единно мнение по въпроса на какво се дължи това. Смята се, че прочут принос има засиленото другарство на Априлов с българската интелигенция в османската столица. Това обаче, което довежда до отърсването на Априлов от елинофилията и привързването му към българската национална идея е неговото запознаване с труда на Юрий Венелин – “Древните и сегашните българи ”. На страниците на своето тритомно съчинени съветският академик и славист ясно показва, че българският народ е „ така солиден и грамаден, както са русите “. Със своята книга Венелин се пробва да извади българите от забравата и да ги показа отначало на света.

Обръщайки тил на гръцката просвета, Априлов се впуска с всички сили в битката за българска култура. Той напуща гръцката учебна ефория (б.а. настоятелство). През 1832 година Априлов предлага на своя другар и съгражданин – Никола Палаузов да открият учебно заведение в родния си град, чието образование да е по взаимоучителния способ на Бел-Ланкастър. Според метода на тези английски педагози по-напреднали и способни възпитаници, подкрепят учителя с преподаването на по-малките деца. Девизът им е „ Qui docet, discit “ – който преподава, научава. Съгласно метода учениците не са разграничени на класове на правилото възраст, а съгласно усвоените от тях познания.

Априлов и Палаузов се договарят да внасят годишно по 2000 гроша (около 13 000 дн. англ. лири) за прехрана на габровското учебно заведение. Договореното те записват в един тефтер-кондика, прошнурован и подписан с техните персонални печати. Построяването нацяло учебно заведение е скъпоструващо начинание и Априлов се заема да притегли колкото се може повече заможни българи. Той се обръща и към габровците търговци в Букурещ – братя Мустакови и Бакалооглу. В своите бумаги Априлов отбелязва, че „ всичките поданици, а изключително кметовете или чорбаджиите изявиха подготвеност да земят присъединяване в нашата работа. “ Същата година се открива подписка в Габрово и стартира да се натрупа материал за създаване на българско учебно заведение. На идната година се поставят основите на постройката, благословени от търновския митрополит Иларион. Братя Мустакови оказват помощ за превода на съветски книги на български език, които да се употребяват в образованието на децата. Митрополит Иларион дава предложение кой би бил най-подходящият преподавател и по този начин донорите се стопират на известният даскал Неофит Рилски.

Априловската гимназия e първото светско учебно заведение в България, основано през 1835 година в град Габрово.

На 2 януари 1835 година габровското светско учебно заведение е публично намерено. Първоначалният брой на учениците е 70. По-късно Априлов желае да притегли в учебното заведение освен габровските деца, а и всички българи. Той написа: „ Школата е обща и открай светът в случай че дойдат дано се учат. “ Неофит Рилски напуща през 1837 година, а неговото място е заето поредно от Захарий Петрович (1837-1839) и Калист Луков (1839-1841). Априлов има даже по-големи упоритости. Той има намерение да открие българска печатница в Габрово. За страдание, тази негова фантазия остава неосъществена. Той не получава поддръжката на Иван Богориди, правнук на Софроний Врачански и наследник на Стефан Богориди, който не съумява да уреди султанско позволение за градежа на печатницата.

През 40-те години на XIX в. Васил Априлов се отдава на две инициативи – разгръщане на българското образователно дело и писане на книги. Той спомага за превръщането на Одеса в учебен център за българите през Възраждането. С огромни старания, и не без връзките на граф Михаил Ст. Воронцов, Априлов издейства четири държавни стипендии за българи в Одеската семинария. Постепенно там се оформя български интелектуален кръг от стипендианти на разходи на видни български търговци. Априлов води и писмена пропаганда за разкриване на нови български учебни заведения по сходство на габровското. В едно от писмата си той даже пази потребността от независима българска патриаршия.

Възстановка на възрожденска класна стая

Този интервал е изключително плодотворен за Априлов. Той влиза в контакт с учени като Венелин, Погодин и Шафарик, с които разисква културни и исторически въпроси. От общуването му с тях има непокътната богата сбирка от писма. От нея излиза наяве, че Априлов желае да заплати 500 рубли на Венелин, с цел да напише история на българите, само че това по този начин и не се реализира. През 1841 година той издава в Одеса „ Денница ново-болгарскаго образования “, а на идната година излиза и продължението на книгата. В тези свои съчинения Априлов разказва българската история и концепциите си за развиване на българското обучение. През 1845 година излиза от щемпел идващия му труд – „ Болгарския граммоти собранния “. Съчинението има принос към българската история и паметниците на културата, защото съдържа 66 български средновековни грамоти. Малко преди гибелта си Априлов излага и своите размишления по отношение на българския литературен език в „ Мисли за настоящето българско обучение “. В него той пази убеждението си, че говоримият език би трябвало да се наложи като книжовен. Той не съумява да довърши етнографското си изследване върху българския фолклор. Остават събраните от него над 180 български песни, които не съумява да издаде.

Снимка от тържественото заравяне на костите на Васил Евстатиев Априлов в двора на Априловската гимназия – Габрово. Инфо: ДА „ Архиви “

С времето здравето на Васил Априлов внезапно се утежнява. През 1847 година той отпътува от Цариград за Одеса, само че по пътя се утежнява в резултат на туберкулозата и на 2 октомври издъхва в Галац. Априлов завещава богатата си библиотека и сумата от 60 000 рубли на габровското учебно заведение и също по този начин за основаване на фонд за образование на българи в Русия. Първоначално тленните му остатъци са положени в Галац, само че 50 години по-късно те са пренесени в двора на габровското учебно заведение. През 70-те години то става Първата цялостна гимназия, а през 1889 година приема името на своя покровител и от този момент се назовава Априловска гимназия. В едното от крилата й през днешния ден се обитава Националния музей на образованието. След Освобождението името на Васил Априлов одобряват редица учебни заведения в България, измежду които 38 ОУ в София, ОУ „ Васил Априлов “ във Варна и учебно заведение „ Васил Априлов “ в Бургас.

Значими остават думите на Априлов, отпечатани на страниците на неговата „ Денница “, които са отзив от катарзиса, който самият той е претърпял: „ Ако някъде се покаже просветен българин, то той получил образование сред гърците, отстъпва от рода си и желае да минава за грък, скривайки произхода си…. По подобен метод жалки люде всред самите българи, смятайки за срамно да се именуват българи или славяни, са били причина да не се развие народността. Трябва да се победи този фатализъм и изкорени злото. Нека ми бъде разрешено да дам аз пръв за това образец. Ще бъда благополучен, в случай че съотечествениците ми ме схванат и обикнат родното, националното. “