Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Понякога дребните неточности в историята водят до огромни каузи. През 1888 година един френски вестник по простъпка отпечатва некролог не на умрелия, а на неговия брат. Той е озаглавен – „ Търговецът на гибел е мъртъв “ и в него въпросният човек е наказан за основаването на взривни и погубващи оръжия. Когато прочита за своята ненавременна кончина, мъжът се замисля какво име ще остави в историята и по какъв начин ще бъде запомнен от идващите генерации. Това най-малко е сантименталната история зад основаването на едни от най-престижните награди в международен мащаб.

Така през 1895 година той сформира своето наследство и оставя цялото си положение за основаването на фондация, която да учреди награди в региона на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и мира. По този метод Алфред Нобел остава вечно в историята като индивидът, чиито оценки почитат хората, които със своя труд и гений „ носят най-голямо богатство на човечеството ”.

Ако наследството му дава идеологическата аргументация на премиите, то Нобеловата фондация изготвя правилата за асортимент на лауреатите, основава традицията за годишното им връчване в Стокхолм и урежда финансовата страна на процеса. За тържествена дата на връчване на премиите е избран 10 декември, годишнината от гибелта на Алфред Нобел. Според устава на фондацията годишната премия в една област може да бъде споделена от най-много трима души, а наградата за мир може да бъде получен и от организация. През 1968 година се вкарва специфична премия за стопанска система в памет на Нобел, която е връчена за първи път на идната година. Сред хилядите почтени е доста мъчно да се реши кой я заслужава повече, като с тази нелека задача са натоварени шведските и норвежки институции. Естествено, има случаи на пропуски и даже на жестоко занемаряване на потвърдили се общественици, писатели и учени, само че все пак Нобеловите награди остават едни от най-престижните интернационалните оценки.

Историята на мъжът сложил тяхното начало стартира на 21 октомври 1833 година, когато в Стокхолм се ражда четвъртото от общо осем деца в фамилията на Имануел и Андриета Нобел. Майка му произлиза от заможно комерсиално семейство. Той строи мостове и здания, като в същото време опитва с разнообразни взривни вещества. От дребен Алфред е с нежно здраве, което го сближава извънредно доста с майка му. Той е будно и интелигентно дете. Баща му поражда интереса към химията и инженерството още от най-ранна възраст. Когато е на осем години, Алфред е записан в учебното заведение „ Св Яков “, само че година по-късно е отписан. Тогава за финален път прекрачва прага на класната стая. Той не е записан в друго учебно заведение, нито приключва университет.

През 1837 година в търсене на по-добри благоприятни условия за развиване, Имануел отпътува за Санкт Петербург. Там той отваря машиностроителница, която извършва държавни поръчки за съветската войска. Едни от известните му артикули са морски мини, чиято цел е да възпират корабите, приближаващи столицата на империята. Те се оказват извънредно потребни при отбраната на града от английската флота по време на Кримската война (1853-1856). Когато през 1842 година Имануел натрупва задоволително огромно положение, неговото семейство го последва в Санкт Петербург.

Децата, от които оцеляват единствено 4 момчета – Алфред, Лудвиг, Робърт и Емил, получават високо за времето си обучение от частни учители. Предметите, включени в програмата им са литература, естествени науки и езици. Алфред демонстрира отлични познания по другите предмети. Един от учителите му е известният професор по химия Николай Зинин. Алфред с лекост учи непознати езици и свободно владее британски, френски, немски и съветски език. Любимите му предмети са литературата и химията. В един стадий от живота си той даже желае да стане стихотворец. Увлича се по Шекспир и Шели, само че татко му не вижда бъдеще в това занятие и желае синовете му да поемат по неговия път.

В опит да върне фокусът му върху естествените науки Имануел изпраща Алфред в Париж, с цел да усвои тънкостите на химичното инженерство. В продължение на една година той работи в частната лаборатория на Теофил-Жул Пелуз. Именно там се среща с известния италиански химик Асканио Собреро, който три години по-рано е разкрил нитроглицерина. След френската столица, той прекарва четири години в Съединени американски щати. Там той работи за американския откривател Джон Ериксън. Години по-късно същият става прочут със основаването на американския кораб-броненосец „ Монитор “, който се употребява интензивно по време на Американската революция (1861-1865).

Натрупал опит и знания, Алфред се завръща в Санкт Петербург и се включва в фамилната компания. Ако по време на Кримската война бизнесът е процъфтявал с помощта на военните поръчки, след нейният край бързо настава провал и Имануел афишира фалит. Алфред и татко му вземат решение да се върнат в Швеция и да стартират ново начинание. Те се насочват към петролната промишленост и стават крупни притежатели на рафинерии в Баку. Докато Лудвиг държи над 50 % от акциите на компанията, Алфред и Робърт вземат участие единствено с към 3 %.

Когато Алфред се завръща в Стокхолм през 1863 година той стартира интензивно да опитва с нитроглицерин. Същата година той съумява да го задейства по свое предпочитание, употребявайки барут. Продължава да надгражда откритията си, в това число с експлодиращ живак. Той основава дребна фабрика за произвеждане на нитроглицерин. След случилото се държавното управление не разрешава експериментирането със субстанцията в границите на Стокхолм. Личната покруса не отхвърля Алфред от заниманията му, а подклажда желанието да открие допустимо най-безопасния метод за използването на нитроглицерин. Той продължава с опитите си на лодка в езерото Меларен, което се намира наоколо до шведската столица.

През 1867 година опитите на Нобел се увенчават с триумф и той основава динамита. Името на неговото откритие идва от гръцката дума за „ мощ “. Контролът над взривоопасната течност в последна сметка се реализира посредством разбъркване с диатомична пръст (кизелгур). Докато Собреро след това се срами, че е разкрил нитроглицерина, за своето откритие Алфред има радикално друго мнение. Той счита, че „ Моят динамит по-скоро ще докара до мир в сравнение с хиляди международни конвенции. В мига, в който хората схванат, че за един момент могат да бъда разрушени цели армии, те ще се обвържат в мир. “ Почти незабавно продуктът е патентован. Употребата му бързо става необятна в строителната активност и по-конкретно – във взривяването на тунели, издълбаването на канали и построяването на железопътни пътища. Неговият основател бързо става доста прочут и доста богат.

През 70-те и 80-те години Алфред основава цяла мрежа от заводи за произвеждане на динамит из цяла Европа. Той пътува съвсем непрекъснато и както самичък споделя: „ Домът ми е там, където работя, а аз работя на всички места. “ През годините той живее в Швеция, Германия, Шотландия, Франция и Италия. Алфред не стопира да опитва. Той основава гелинита, в чиято основа също е нитроглицерина. Той се употребява в производството на патрони и артилерийски оръдия. Когато Алфред продава лиценза за балистита на италианските военни, френските управляващи нахлуват в парижката му лаборатория и конфискуват работата му. След този случай той се открива в Италия. През годините Алфред продължава с опитите, измежду които се подреждат опитите да откри синтетичен вид на каучука, кожата и коприната. До гибелта си той съумява да патентова 355 открития.

Отдаден на откритията и бизнеса си, Алфред загърбва персоналния си живот. Той по този начин и не основава свое семейство, а се грижи за майка си до края на живота й. Описват го като отшелник, запазен и свенлив. Той бяга от всякаква гласност. Понякога страда от пристъпи на меланхолия. Алфред скрито написа лирика, романи и пиеси, една от които е „ Немесис “ – покруса в 4 дейности за живота на италианската благородна дама Беатриче Ченчи. Произведенията му остават непубликувани. Енергията му е забележителна и той работи върху нещо съвсем непрекъснато. Вероятно е имал демократични разбирания, само че не е бил покровител на демокрацията. Според сведенията е бил съперник на битката на дамите за право на глас.

През 1876 година Алфред пуска публикация във вестника, че си търси секретарка. На нея дава отговор австрийската графиня Берта Фон Зутнер. Тя и Алфред работят за малко дружно, защото доста скоро тя се завръща в Австрия и се омъжва. Въпреки това те остават другари и поддържат преписка до края на живота на Нобел. Смята се, че той е изпитвал усеща към нея. С годините тя става деятел на пацифисткото придвижване и създател на романа – „ Долу оръжията! “. Съществуват доказателства, че точно тя оказва въздействие за включването на премия за мир измежду Нобеловите оценки. През 1905 година тя става и първата жена удостоена с Нобелова премия за мир.

На 10 декември 1896 година Алфред получава инфаркт и умира във вилата си в Сан Ремо. Една година по-рано той прави последна преправка на наследството си и го подава в стокхолмска банка. Когато умира, бизнесът му включва повече от 90 заводи за произвеждане на експлозиви и амуниции. Когато отварят наследството му, то учудва всички. Алфред оставя съвсем цялото си положение – 31 225 000 шведски крони (дн. към 250 млн. долара) за учредяването на награди в региона на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и мира. Роднините му са в потрес и оспорват истинността на наследството пред разнообразни институции в обособени европейски страни. Почти четири години са нужни, с цел да може да бъде изпълнена последната воля на Нобел.

Същевременно той е индивидът, който основава премиите, които почитат интелектуалните постижения в помощ на човечеството. Дори импулсът за това финално решение да е бил спасяването на душата му, с помощта на Нобел е приет труда и достиженията на повече от 800 души и над 20 организации.