Томас Бертолд, един от най-добрите защитници в историята на футбола,

Томас Бертолд, един от най-хубавите бранители в историята на футбола, даде извънредно изявление за “Труд”. Той е международен първенец с Германия от 1990 година. Легенда на “Айнтрахт” и “Щутгарт”. В най-атрактивния тим на „ швабите “ играеше паралелно с Красимир Балъков и магическото трио. Приключи кариерата си в националния тим след загуба точно от Бала в четвъртфинала против България на международното състезание в Съединени американски щати през 1994-а. Оттегли се след 62 мача и един гол за Бундестима. Във визитката му има загуби в четири финала с екипите на “Рома” и “Щутгарт”. Но и успех в най-важния – за международната купа против Аржентина на Диего Марадона на мондиала в Италия през 1990-а. Четири години по-рано още веднъж игра на финала против „ гаучосите “. Беше съществена фигура в Бундестима и на европейските шампионати през 1988-ма и 1992-ра година.

– Хер Бертолд, постоянно участвате в националния тим на Германия за ветерани на разнообразни шампионати. Липсва ли ви футболът?

– На първо място е удоволствието. Винаги е прелестно да се срещнеш със остарели сътрудници. Едно от най-прекрасните места за това е снежното международно състезание в Ароза. Организацията там е на най-високо равнище.

– И Германия постоянно печели такива шампионати. Продължавате ли да сте толкоз мощни?

– Най-важното е да сме живи и здрави. Вече не играем по този начин постоянно и е по-важно да се пазим от травми. Титлите не са толкоз значими.

– Тази година в Ароза имахте късмет да се изправите против Красимир Балъков, само че той стана основен управител на своя роден клуб “Етър” и пропусна присъединяване в международния тим.

– Много ми е мъчително, че не се видяхме. Разбирам го изцяло. Когато имаш контракт, той е преди всичко. Пред него е виновна задача и работата в неговия нов тим е преди всичко.

– Какви мемоари имате от взаимното ви време в “Щутгарт”?

– В тези времена “Щутгарт” притежаваше свръхестествен тим. Бала бе един от най-хубавите сред нас. Преди няколко месеца се събрахме всички, с цел да отпразнуваме 20 години от извоюваната купа на Германия. Говорихме доста. Обещахме си, че през тази година още веднъж ще намерим причина да се съберем. Винаги е хубаво на сходни празнувания. Когато сме дружно, спомените изплуват по-лесно.

– В България също се възхищавахме на магическия триъгълник на “Щутгарт” сред Балъков, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Какво беше магическото в него?

– Разбираха се със затворени очи. Всеки знаеше накъде тича другия, къде може да му подаде. “Щутгарт” изповядваше футбол с доста комбинации. Но дано не забравяме, че ние трябваше да им оказваме помощ откъм гърба. Защото трофеите не се печелят с офанзивата, а със отбраната.

– Да, само че медии и почитатели постоянно приказват повече за нападателите. Като бранител не завиждахте ли най-малко малко на магическото трио?

– Не, никога. Разбира се, че нападателите и офанзивните халфове постоянно ще са в устата на хората. Те вкарват головете. Ние, бранителите, опитваме да им попречим. Всичко е в реда на нещата.

– Балъков бе определен за футболист №1 на ХХ век в “Щутгарт”. Заслужено ли е?

– При всички положения. И аз съм на това мнение.

– Каква беше неговата роля в “Щутгарт”?

– Той играеше зад двамата нападатели. Беше доста бърз, техничен, повратлив и находчив. Мозъкът в играта на “Щутгарт”.

– А помните ли други българи, против които сте играл?

– На международното в Щатите през 1994 година запомних целия тим на България. За страдание ни бихте на четвъртфинала и ни пратихте вкъщи.

– Какво означаваше за Германия, по това време също международен първенец, да загуби от България?

– Ако Германия не е стигнала най-малко до полуфинал в огромно състезание, представянето е пагубно.

– Къде загубихте мача с България? Все отново поведохте в резултата.

– Вярно е. Вкарахме и втори гол, който за мен беше постоянен. Но за какво го анулираха, би трябвало да попитате съдията. След това бяхме много невнимателни в отбраната при не толкоз страшни обстановки. От такава Лечков ни вкара гол и то с глава. Сигурно за първи и единствен път в живота си. Така ни обърнахте.

– Какво мислите за българския тим от това време?

– Това е последното огромно потомство на България. Националният ви тим по-късно падна доста надълбоко.

– Кои български футболисти цените като се изключи Балъков?

– Разбира се, че Христо Стоичков. Един необикновен футболист. Тогава целият ви тим беше единствено от мощни играчи. Да не не помни и Петър Хубчев – в действителност доста мощен бранител.

– Вашият максимален миг във футбола е финалът на мондиала през 1990 година. Какво ще ни разкажете за мача с Аржентина?

– Трябва да сме почтени, че това надалеч не бе най-интересният за гледане край. Причината бе, че Аржентина единствено се защитаваше. Това ни затрудни – не можехме да пробием отбраната им. Накрая спечелихме с дузпа. Все отново мисля, че Германия справедливо стана международен първенец, тъй като бе най-хубавият тим в шампионата.

– Кой ви беше най-трудният мач в Италия?

– Ще избера два дуела, само че измежду тях няма да е финалът. Първо бе полуфиналът против Англия. Тогава спечелихме с дузпи. А вторият по компликация бе осминафиналът против Холандия в Милано, когато надделяхме мъчно с 2:1.

– Четири години по-рано отново бяхте на край против Аржентина. Страх ли ви беше да играете против Диего Марадона?

– Стигнал ли е тим до край, боязън не може да има. Марадона беше най-хубавият футболист в света. Един край е нещо особено. Всичко може да се случи, стават изненади. За разлика от 1990 година, този беше доста атрактивен. Аржентина поведе с 2:0, само че ние изравнихме. И тръгнахме напред за цялостен поврат, до момента в който те заложиха на контраатаки и по този начин ни вкараха трети гол.

– Кой от двата немски тима бе по-добър – този в Мексико или този в Италия?

– Отборът от 1990 година бе най-хубавият за всички времена.

– Защо?

– На едно място бяха събрани страхотни футболисти и персони.

– С какво немските тимове са толкоз мощни, когато се стигне до дузпи? Каква е магията ви?

– Не мога да си обясня за какво тази статистика приказва толкоз доста в наша изгода. Мисля, че магията се крие в манталитета на германците. Винаги сме доста съсредоточени, а това е значимо при дузпите. Човек би трябвало да е ментално съвършено квалифициран за такава обстановка. Това е най-голямата мощ на немските футболисти.

– Вие биехте ли дузпи?

– Трябваше да удрям петата на полуфинала против Англия. Но всичко се реши преди мен.

– Как избрахте Андреас Бреме да бие дузпата против Аржентина на финала?

– Капитанът Лотар Матеус не се усещаше задоволително добре и Анди взе топката. Той беше може би най-хубавият ни реализатор. Стреляше ту вляво, ту вдясно. Затова и нямаше никакъв проблем да вкара тази дузпа.

– Кой беше най-хубавият състезател на вашия тим?

– Много бяха. Но над всички се открояваше Лотар Матеус. По време на целия шампионат.

– Сега по какъв начин виждате Бундестима? Може ли Германия да отбрани международната купа?

– Ние сме първенците и както постоянно сме един от любимците.

– Йоаким Льов беше ваш треньор в “Щутгарт”, само че реализира най-вече с националния тим. Какъв треньор е той?

– Човек, който държи извънредно доста на тактиката и техниката. Още в “Щутгарт” настояваше да играем красиво. Освен това с човешките си качества съумява да сътвори въодушевление в тима. Голяма персона е!

– Германия завоюва Купата на конфедерациите с втория си тим. Ще се трансформира ли в проблем за Льов да избере единствено 23-ма футболисти за международното?

– Купата на конфедерациите сподели, че имаме доста млади футболисти на международно равнище. Добре е за треньора да има от какво да избира. Не мисля, че някой се тормози, че Йоги Льов няма да избере най-хубавите 23-ма.

– Да поговорим за вашата кариера. Дълго играхте в “Айнтрахт” и след това отидохте в Италия. Как го решихте?

– По това време Серия А беше най-хубавата лига в света. Отборите имаха право на по трима чужденци. След международното в Италия се появи опция да направя трансфер. Най-големите играеха в Италия и аз желаех да съм измежду тях.

– Какъв опит събрахте в “Рома”?

– Фантастичен интервал в кариерата ми. Не бяхме най-хубавият тим в Италия, само че участвах в неповторими мачове. Освен това културата на живота в Рим доста ми хареса.

– Върнахте се в Германия, освен това в най-големия тим “Байерн”. Може ли да се откаже на баварците?

– В интерес на истината желаех да остана в “Рома”, само че нашият президент умря. Случиха се и други персонални неща към мен, които ме накараха да се прибера в Германия. А “Байерн” в действителност е огромен клуб, където всеки желае да играе.

– Но тъкмо по ваше време “Байерн” не завоюва нищо. Защо?

– Случва се. Разполагахме с доста положителни футболисти, само че не и с добър тим. Имаше проблеми и с треньорския пост. Така че не е задоволително единствено да притежаваш положителни футболисти, с цел да печелиш титли.

– Как избрахте “Щутгарт” за последваща спирка в кариерата ви?

– Тогава “Щутгарт” бе извънредно мощен тим, който умерено побеждаваше “Байерн”. Дори да не печелеше купата, постоянно играеше до последно за нея. Много огромен клуб с вярна аудитория и обичаи. Дори през днешния ден “Щутгарт” е атрактивно място за доста футболисти.

– Два пъти имахте опция да спечелите евротурнири – един път Купата на УЕФА и един път КНК. Какво помните от тези мачове?

– Срещу “Интер” играх на край за Купата на УЕФА, когато регламентът изискваше два мача. В първия вкъщи спечелихме с 1:0. След това паднахме с 0:2. Когато не вкараш гол в реванша, няма по какъв начин да спечелиш. Вторият път бе против “Челси”. Нашият “Щутгарт” беше по-добрият тим. Имаше повече шансове. Но влезе Джанфранко Дзола, прекара няколко секунди на терена и… ни вкара гол. Така завоюваха.

– Как се живее след изгубен край? Два пъти ви се случи и за купата на Германия с “Щутгарт”?

– Разбира се, човек е доста печален. Но това не е най-страшното нещо в живота. Той би трябвало да продължи. Приемам като насъбран опит всеки подобен изгубен мач.

– Повече от 10 години бяхте един от най-хубавите бранители в света. Срещу кой нападател ви беше най-трудно?

– По мое време най-трудно беше против Марко ван Бастен. Един приключен нападател. Много техничен, доста мощен, нареждаше се чудесно. Трудно ми беше и против бразилеца Карека.

– А против Марадона?

– Не съм го пазил, тъй като не беше нападател. Това беше работа на отбранителните халфове.

– Кой бранител от днешния футбол ви подхожда?

– Ще избера двама от “Реал” (Мадрид) и “Барселона” – Серхио Рамос и Жерар Пике. Много са мощни в единоборствата. В днешния футбол не виждам доста класни централни бранители. Тази позиция се обезличи напоследък и по тази причина избрах двама от по този начин наречените ветерани, които следим от дълго време. Като обичаи при бранителите най-класни са тези в Аржентина и Уругвай.

– Матиас Замер и Фабио Канаваро са последните двама бранители, ликували със „ Златната топка “. Не е ли малко непочтено по отношение на бранителите, когато се прави този избор?

– Предимството сигурно е за нападателите. Те вкарват головете и са повече под светлините на прожекторите. Само че клубовете от ден на ден дават по доста пари за положителни бранители. Съгласен съм, че е непочтено при тези избори. И за футболист номер 1 на ФИФА, и за „ Златната топка “ все нападателите печелят.

– Кога ще свърши ерата на Меси и Роналдо?

– Не мога да кажа. И двамата не престават да са в доста добра форма.

– Ако Неймар коства 222 милиона евро, какъв брой костват те двамата?

– Въпросът би трябвало да се зададе към пазара.

– Съгласен ли сте с тези пари?

– Пазарът е свободна зона. След като клубове имат толкоз пари, могат да ги заплащат. Нищо не можем да създадем.

– Кой е любимецът в Шампионската лига този сезон?

– Всички тимове, които останаха, са кандидати за купата.

– Какво мислите за “Байерн”?

– Смятам, че сега “Байерн” не е най-хубавият тим в Европа.

– Защо в никакъв случай не станахте треньор?

– Защото не ме интересуваше. След двайсет години професионален футбол нямам никакво предпочитание отново да съм на тренировки и на скамейката. Това в никакъв случай не е било тематика за мен.

– Станахте ефирен коментатор. Харесва ли ви?

– Много дори.

– Ядосвал ли сте някой футболист с мненията си?

– Никой не ми се е оплакал.

– Бихте ли анализирали пред нас за какво немските тимове не се показаха добре в Европа този сезон?

– Има очевидно оттегляне. Катастрофално показване за нас. Започнахме 2018-а година единствено с три оживели отбора в евротурнирите – “Байерн” в Шампионската лига, “Борусия” (Дортмунд) и “Лайпциг” в Лига Европа. Германският футбол би трябвало да внимава, с цел да не загуби почва под краката си. Все по-малко немски тимове играят добре. Повечето стоят устойчиво в отбрана, само че когато топката е в краката им, мъчно вършат нещо градивно в офанзива. Това е огромен проблем. Вкарат ли ни някой гол в европейските шампионати, не можем да намерим метод да го върнем. Трябва да се работи върху спортно-техническите съставни елементи.

– Защо всички топ тимове в огромните лиги избират да купуват чужденци вместо да постановат свои фрагменти?

– Първо ФИФА би трябвало да си зададе този въпрос. Имате безусловно право. Трябва да се регламентира трансферният пазар. Къде да играят юношите, откакто се купуват единствено чужденци? ФИФА би трябвало да се намеси и това да се промени незабавно.