Тома Никифоров е шампион на Белгия по джудо. Той е

Тома Никифоров е първенец на Белгия по джудо. Той е българин, само че не е роден в страната ни, в никакъв случай не е живял тук, а фамилията му е превъзходен и ярък образец за това по какъв начин може да си бежанец да успееш по честния метод в непозната страна.

Преди 27 години Николай и Ангелина Никифорови напущат България, с цел да търсят шанса си в Белгия. Тогава те не подозират, че дадат на Белгия първенец – момче, което ги показва на Игрите в Рио и което има бронз и сребро от Световно и Европейско.

В репортаж на NOVA Николай и Ангелина разкриват за компликациите, с които са се сблъскали, до момента в който завоюват своите позиции. А двамата им синове, които в никакъв случай не са живели у нас впечатляват с отличен българскии с родолюбивото си отношение.

„ Отгледан съм като българин, аз се усещам повече българин от белгиец. Никога не съм живял в България. Аз съм Тома българина, нищо че имам Белгия на гърба. Засега съм най-хубавия белгийски джудист “, споделя Тома, а татко му Николай, който е някогашен играч в този спорт не крие, че когато синът му завоюва, той си припява българския химн.

„ Дойдох при мъжа ми. Ние сме от 13-годишни дружно. Аз съм приключила НСА, трябваше да съм учителка по физическо, само че пристигнах в държа, в която не знам езика. Плановете се трансформираха “, прибавя Ангелина, брачната половинка на Николай, който споделя още: „ Завърших спортно учебно заведение, Олимпийски очаквания, от там излязоха доста качествени спортисти. Мутри не излязоха, някои им помогнаха да станат такива. Световен първенец не се става с позвъняване по телефона, а с доста тренировки. Мисля, че нямаше да вляза в формация, несъмнено на място е по-трудно да се откаже. За огромно страдание много познати си заплатиха налога за това “.

„ Започнах като играч тук и се сближихме след това с огромния началник “, споделя още Николай за пътя си.

„ Като татко даваше уроци, всички знаеха, че би трябвало да се мълчи и да се извършва. Строго бе “, вметва Това.

„ Строгостта я има на всички места. Като си потеглих от България мислех, че главата ни е доста обременена. После разбрах, че и тук са обременени “, разяснява Николай.

Ангелина не крие за сложните моменти по пътя си. Тя разкрива по какъв начин първоначално са я питали за какво не приказва турски при все, че е светла. Постепенно, съумява да съвместява развъждането на двамата им синове – Тома и Дилян, с ученето на френски, а по-късно стартира работа като професионален преводач в правосъдна полиция.

„ Цял живот сме се борили за синовете ни. Да имат самочувствие, по тази причина бе нужно внимание “, отсича Ангелина, а Николай я поддържа: „ Когато се усещам добре в тялото и главата, може да се реализиран повече неща “.

Семейството прави всичко належащо, с цел да живее българщината у двете им деца. Те приказват отлично български, като обичат и родния фолклор и танци и обичаи.

В знак на тяхната връзка с България, момчетата са си създали и знакови татуировки по телата.

„ Наскоро станах втори на международно. Сборих се на финала с огромна легенда и от този момент ме гледат с друго око “, споделя Тома, който работи в армията и не крие, че това му занятие му разрешава да изкарва пари и да тренира.

И по-малкият наследник на Ангелина и Николай върви по стъпките на баща си и брат си, а двамата родители в един глас споделят, че има доста светни българи и работодателите са удовлетворени от тях: „ Има значително българи, светни хора, които работят. Слагат ни в един кюп – от изтока. Добре, че в този момент хората започнаха да вървят на туризъм да видят, че имаме и море, и че сме и хора “.

Самият първенец Тома пък приключва, че кой знае, може един ден да се състезава за България.