Защо за либералите патриарх Даниил е враг? Историята се повтаря от Георги Димитров до ПП-ДБ
Тома Биков, " "
„ Нека нашите почтени синодални старци и всички чиновници на българската черква да схванат, че е настъпило ново време и по форма, и по наличие, и по дух, и че нашата черква би трябвало да бъде същински национална, републиканска, прогресивна черква. “ Това са думи на комунистическия водач Георги Димитров, произнесени на 26 май 1946 година в Рилския манастир. Речта е във връзка честването на 1000 години от рождението на св. Иван Рилски и съдържа редица инструкции, заповеди и упътвания към православния клир. В нея Георги Димитров споделя още: „ Аз знам, има синодални старци, членове на Светия синод, почтени хора, само че със закостенели мозъци и извънредно консервативни възгледи. Това не е тяхна виновност, а тяхно злощастие, тяхна неволя. Имайте обаче поради, че човек дори на 80 години може да тръгне с новото време, стига да има благосклонност и се постарае откровено да направи това “. И още: „ Ние имаме право да желаеме нашата православна черква да бъде не на думи, а на дело национална републиканска черква. Аз ще поздравя Негово самодоволство, нашия многоуважаем екзарх Стефан, и неговите сътрудници, в случай че те престанат да пеят в църквата за царската династия, за монархизма. С възприятие на оскърбление аз слушах да се пее молитва от амвона на националната българска черква за Кобургската династия, която аргументи толкоз тежки несгоди на нашата татковина. Това наскърбява, оскърбява откровените усеща на народа за независимост и национална република в сегашния церемониален миг. Не може това, което народът отхвърля, църквата да поддържа и възхвалява! Да ви кажа искрено, аз не изтърпях до дъно и напуснах молебена преди неговото довеждане докрай “.
Сетих се за тази тирада около сигнала против българския патриарх Даниил, подаден от депутата от ПП-ДБ Кристина Петкова до основния прокурор. Сигналът е във връзка със известие на Патриаршията до митрополитите, в което се уведомява, че е постъпило предложение от Волоколамския митрополит Антоний, който е част от Руската православна черква, за гратис образование на студенти в бакалавърска, магистърска и докторска степен по богословие във висши духовни учебни заведения в Русия. Българската патриаршия е препратила известието на Волоколамския митрополит и това съгласно Кристина Петкова към този момент е съображение за сигнал до прокуратурата, а затова и за обвиняване, съд и присъда. Няколко дни след сигнала от Върховната касационна прокуратура оповестиха, че няма да проверяват патриарх Даниил. Според известието на прокуратурата след разбор на данните от фактическа и правна страна се е стигнало до извода, че липсват каквито и да е данни за осъществено закононарушение от общ темперамент и в частност за закононарушение – слагане в услуга на непозната страна или на непозната организация.
Сигналът на Кристина Петкова е единствено признак за повърхностното мислене във връзка с православната черква на избрани индоктринирани групи от хора. Този вид мислене не е нито от през вчерашния ден, нито от няколко десетилетия. От цитатите нагоре се вижда, че църквата е вбесявала и Георги Димитров, а по време на апогея на следосвобожденския шовинизъм е била бодил в очите и на ръководството на Стефан Стамболов. Впрочем църквата е създавала съществени проблеми на страната и по време на Втората международна война, когато се оказва водещият фактор за спасяването на българските евреи. Тогава радикализираните поддръжници на Германия намерено са упреквали митрополитите, които са се застъпвали за евреите във връзки със руското разузнаване. Днес тези обвинявания са забравени, само че се помни и уважава делото на българските духовници, огромна част от които са репресирани и унижавани от просъветския атеистичен режим след 1944 година.
Типът мислене, което упреква църквата, че не е задоволително гъвкава, с цел да се впише в „ новото време “, което и да е то, остава годен и след „ нежната гражданска война “ от 1989 година. Тогава църквата отхвърли да стане демократична и да обслужва програмните цели на Съюз на демократичните сили в името на напредъка. Това докара до невиждан ерес, който беше политически продуциран и интензивно подпомаган от държавната власт. Днес революционните пристрастености дружно с техните публични и политически структури са в предишното, а църквата продължава да бъде жива и посочена с пръст от тези, които по този начин и не съумяват да я подчинят на политическата си теория.
„ България е световна страна “ се трансформира в факсимиле и главен девиз на съперниците за въвеждането на проучване на предмет „ Религия “ в учебните заведения. Те обстойно и нашироко обясняваха по какъв начин църквата няма право да се меси в работите на светската власт. Същите тези среди обаче нямат нищо срещу страната да се меси в работите на църквата, в това число и посредством репресивните си органи в лицето на прокуратурата. От тези среди непрекъснато се чуват препоръки във връзка с държанието на църквата по един или различен въпрос, а постоянно се произнасят и обществени присъди поради нежеланието на православието да се впише в демократичната обстановка. В този смисъл „ пазителите на светското начало “, които по съгласуемост са и антикомунисти, постоянно звучат като почитатели на късния Георги Димитров.
Това, което сигурно би трябвало да признаем, е, че православието не е либералнодемократична вяра. За разлика от протестантството, то не е и оптимистична вяра. Последното прави православието непригодно за светския триумф, само че е надалеч по-дълбоко и забавно от духовна позиция. Православието не е демократично, по този начин както не е националистическо и социалистическо. Основната функционалност на църквата не е да обслужва краткотрайните възгледи на една или друга държавна идеология, а да избавя души. Нейното начало не е никоя страна или конституция, а Господ. Тя е такава, каквато е, а не такава, каквато я желаят личностите и идеологиите на светската обстановка. Страстта, с която държавната световна власт бива зорко защитавана, като че ли не ни дава опция да забележим, че не българската страна е била застрашавана и похищавана от църквата, а църквата неведнъж е била обект на принуждение от страна на българската страна.
Със самочувствието на Георги Димитров „ пазителите на светското начало “ дават своята формулировка за идеалната черква. Тя е тази, която не се вижда или в случай че се вижда, то да се вижда единствено под формата на музей. Всяка църковна позиция, която е обвързвана с настоящ публичен проблем, е неприемлива. Особено в случай че е друга от позицията на преобладаващата държавна идеология. Какво зло видя българският народ от своята православна черква през последните 1160 години, та би трябвало да сме толкоз бдителни за всяко нейно придвижване и непрекъснато да я подозираме в зли планове? Кога църквата съобщи страната и народа си, та да го направи в този момент?
Най-големият проблем на „ пазителите на светското начало “ е, че православната черква явно е към момента жива и има своето публично въздействие, което не желае да им даде. Нещо повече, въздействието на индоктринираните групи сензитивно понижава, а политическата им форма се е вцепенила дотам, че са се трансформирали в дребни идеологически секти.
Днес няма никакво значение какво е споделил и мислил Георги Димитров през 1946 година. За разлика от църквата, нито той, нито националната му република съществуват. А църквата е жива, по този начин както е била жива и преди 2000 години. Тази констатация би трябвало да е поучителна за всяка политическа номенклатура, която си е въобразила, че създадената от нея държавна идеология има характерностите на безкрайност.
„ Нека нашите почтени синодални старци и всички чиновници на българската черква да схванат, че е настъпило ново време и по форма, и по наличие, и по дух, и че нашата черква би трябвало да бъде същински национална, републиканска, прогресивна черква. “ Това са думи на комунистическия водач Георги Димитров, произнесени на 26 май 1946 година в Рилския манастир. Речта е във връзка честването на 1000 години от рождението на св. Иван Рилски и съдържа редица инструкции, заповеди и упътвания към православния клир. В нея Георги Димитров споделя още: „ Аз знам, има синодални старци, членове на Светия синод, почтени хора, само че със закостенели мозъци и извънредно консервативни възгледи. Това не е тяхна виновност, а тяхно злощастие, тяхна неволя. Имайте обаче поради, че човек дори на 80 години може да тръгне с новото време, стига да има благосклонност и се постарае откровено да направи това “. И още: „ Ние имаме право да желаеме нашата православна черква да бъде не на думи, а на дело национална републиканска черква. Аз ще поздравя Негово самодоволство, нашия многоуважаем екзарх Стефан, и неговите сътрудници, в случай че те престанат да пеят в църквата за царската династия, за монархизма. С възприятие на оскърбление аз слушах да се пее молитва от амвона на националната българска черква за Кобургската династия, която аргументи толкоз тежки несгоди на нашата татковина. Това наскърбява, оскърбява откровените усеща на народа за независимост и национална република в сегашния церемониален миг. Не може това, което народът отхвърля, църквата да поддържа и възхвалява! Да ви кажа искрено, аз не изтърпях до дъно и напуснах молебена преди неговото довеждане докрай “.
Сетих се за тази тирада около сигнала против българския патриарх Даниил, подаден от депутата от ПП-ДБ Кристина Петкова до основния прокурор. Сигналът е във връзка със известие на Патриаршията до митрополитите, в което се уведомява, че е постъпило предложение от Волоколамския митрополит Антоний, който е част от Руската православна черква, за гратис образование на студенти в бакалавърска, магистърска и докторска степен по богословие във висши духовни учебни заведения в Русия. Българската патриаршия е препратила известието на Волоколамския митрополит и това съгласно Кристина Петкова към този момент е съображение за сигнал до прокуратурата, а затова и за обвиняване, съд и присъда. Няколко дни след сигнала от Върховната касационна прокуратура оповестиха, че няма да проверяват патриарх Даниил. Според известието на прокуратурата след разбор на данните от фактическа и правна страна се е стигнало до извода, че липсват каквито и да е данни за осъществено закононарушение от общ темперамент и в частност за закононарушение – слагане в услуга на непозната страна или на непозната организация.
Сигналът на Кристина Петкова е единствено признак за повърхностното мислене във връзка с православната черква на избрани индоктринирани групи от хора. Този вид мислене не е нито от през вчерашния ден, нито от няколко десетилетия. От цитатите нагоре се вижда, че църквата е вбесявала и Георги Димитров, а по време на апогея на следосвобожденския шовинизъм е била бодил в очите и на ръководството на Стефан Стамболов. Впрочем църквата е създавала съществени проблеми на страната и по време на Втората международна война, когато се оказва водещият фактор за спасяването на българските евреи. Тогава радикализираните поддръжници на Германия намерено са упреквали митрополитите, които са се застъпвали за евреите във връзки със руското разузнаване. Днес тези обвинявания са забравени, само че се помни и уважава делото на българските духовници, огромна част от които са репресирани и унижавани от просъветския атеистичен режим след 1944 година.
Типът мислене, което упреква църквата, че не е задоволително гъвкава, с цел да се впише в „ новото време “, което и да е то, остава годен и след „ нежната гражданска война “ от 1989 година. Тогава църквата отхвърли да стане демократична и да обслужва програмните цели на Съюз на демократичните сили в името на напредъка. Това докара до невиждан ерес, който беше политически продуциран и интензивно подпомаган от държавната власт. Днес революционните пристрастености дружно с техните публични и политически структури са в предишното, а църквата продължава да бъде жива и посочена с пръст от тези, които по този начин и не съумяват да я подчинят на политическата си теория.
„ България е световна страна “ се трансформира в факсимиле и главен девиз на съперниците за въвеждането на проучване на предмет „ Религия “ в учебните заведения. Те обстойно и нашироко обясняваха по какъв начин църквата няма право да се меси в работите на светската власт. Същите тези среди обаче нямат нищо срещу страната да се меси в работите на църквата, в това число и посредством репресивните си органи в лицето на прокуратурата. От тези среди непрекъснато се чуват препоръки във връзка с държанието на църквата по един или различен въпрос, а постоянно се произнасят и обществени присъди поради нежеланието на православието да се впише в демократичната обстановка. В този смисъл „ пазителите на светското начало “, които по съгласуемост са и антикомунисти, постоянно звучат като почитатели на късния Георги Димитров.
Това, което сигурно би трябвало да признаем, е, че православието не е либералнодемократична вяра. За разлика от протестантството, то не е и оптимистична вяра. Последното прави православието непригодно за светския триумф, само че е надалеч по-дълбоко и забавно от духовна позиция. Православието не е демократично, по този начин както не е националистическо и социалистическо. Основната функционалност на църквата не е да обслужва краткотрайните възгледи на една или друга държавна идеология, а да избавя души. Нейното начало не е никоя страна или конституция, а Господ. Тя е такава, каквато е, а не такава, каквато я желаят личностите и идеологиите на светската обстановка. Страстта, с която държавната световна власт бива зорко защитавана, като че ли не ни дава опция да забележим, че не българската страна е била застрашавана и похищавана от църквата, а църквата неведнъж е била обект на принуждение от страна на българската страна.
Със самочувствието на Георги Димитров „ пазителите на светското начало “ дават своята формулировка за идеалната черква. Тя е тази, която не се вижда или в случай че се вижда, то да се вижда единствено под формата на музей. Всяка църковна позиция, която е обвързвана с настоящ публичен проблем, е неприемлива. Особено в случай че е друга от позицията на преобладаващата държавна идеология. Какво зло видя българският народ от своята православна черква през последните 1160 години, та би трябвало да сме толкоз бдителни за всяко нейно придвижване и непрекъснато да я подозираме в зли планове? Кога църквата съобщи страната и народа си, та да го направи в този момент?
Най-големият проблем на „ пазителите на светското начало “ е, че православната черква явно е към момента жива и има своето публично въздействие, което не желае да им даде. Нещо повече, въздействието на индоктринираните групи сензитивно понижава, а политическата им форма се е вцепенила дотам, че са се трансформирали в дребни идеологически секти.
Днес няма никакво значение какво е споделил и мислил Георги Димитров през 1946 година. За разлика от църквата, нито той, нито националната му република съществуват. А църквата е жива, по този начин както е била жива и преди 2000 години. Тази констатация би трябвало да е поучителна за всяка политическа номенклатура, която си е въобразила, че създадената от нея държавна идеология има характерностите на безкрайност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ