Тома Биков, коментар специално за В студиото на предаването Още

Тома Биков, коментар особено за В студиото на предаването „ Още от деня ” на Българска национална телевизия, някогашният народен представител от групировката на Мая Манолова „ Изправи се! Мутри вън ” Николай Хаджигенов размаха два листа, които показа за доказателства, че Министерство на вътрешните работи и ДАНС са подслушвали опозиционни политици. На единия лист беше отпечатана екселска таблица с телефони, а на другия фотография на Настимир Ананиев, негова къса биография и телефонът му. След „ разкритията ” на Хаджигенов, в общественото пространство още веднъж се завъртя тематиката с подслушванията и за следващ път конспиратори и псевдоразузнавачи обиколиха малките екрани и уеб сайтове, с цел да изкажат мнението си. За да подредим обществения безпорядък на тайното говорене, който с лекост заглушава простите обстоятелства, е добре да се вгледаме в очевидностите. Първата нагледност е, че „ доказателствата ” на Хаджигенов нямат потребност от специфичен коментар, тъй като съставляват едно огромно нищо. Дори листите размахани от него да са достоверни документи, каквито явно не са, те не споделят нищо. На тях се кипри фотографията на Настимир и голям брой телефони. Какво потвърждава това? Втората нагледност е самият Настимир. Той е някогашен народен представител от партията на Меглена Кунева Движение „ България на жителите “. След приключването на мандата на 43-ото Народно заседание се отделя от нея и основава своя партия, наречена ВОЛТ. Впоследствие се явява на европейски и локални избори и съумява да завоюва 2 – 3000 гласа поддръжка в цялата страна. През горещото политическо лято на 2020 година се изявява като протестиращ и даже лежи в продължение на часове във фоайето на постройката на Народното събрание в някогашния партиен дом. Оттам е изнесен от служители на реда заради привършване на работното време на Народното събрание и остава в историята на митинга със популярната имитация: „ Изхвърлиха ме като мръсно коте ”. По време на последните парламентарни избори се причислява към групировката на Мая Манолова и е подложен на неизбираемо място в нейните листи. Очевидният въпрос след тази атрактивна и занимателна политическа биография е, за какво им е на службите да подслушват сходен човек? Каква информация биха събрали оперативните служащи, в случай че чуят диалозите на Настимир по телефона? И най-много, знаят ли въобще службите за съществуването на Настимир, та да вземат вероломното решение да го подслушват. Изобщо не желая да обидя Настимир, нито да го засегна. Хора като него дават цвят на другояче много тягостната обществена атмосфера. Те като че ли са запратени в света на политиката, с цел да го разтоварят от неговата съвестност и изначална натегнатост. И в случай че се питаме, бил ли е подслушван Настимир, то за какво не се питаме, бил ли е подслушван Йоло Денев? Последният е надалеч по-дългогодишен протестиращ, освен това в доста по-широка палитра от митинги и също има своя сексапил. Вероятно значимостта на информацията, която биха могли службите да получат  като подслушват Настимир, е сходна на значимостта на информацията от диалозите на Йоло Денев. Третата нагледност, която като че ли пропущаме да забележим, е фигурата на обявяващия сензационните „ вести ” Николай Хаджигенов. През 2014 година, той се оказва юрист на съдружника на някогашния притежател на КТБ Цветан Василев – Георги Христов. По-късно поема отбраната на упрекнатата и наказана на първа инстанция за корупция някогашна кметица на софийския регион Младост Десислава Иванчева, а през 2020 година се оказва бранител на някогашната певица Лиляна Деянова. Последната е от най-близкия кръг на Васил Божков и е упрекната за образуване на огромна скица за източване на европейски средства. В края на 2020 година Хаджигенов поема отбраната на съдружника на Деянова Мартин Димитров, а нейната отбрана е поета от... Татяна Дончева. Малко по-късно, тя се оказва в една и съща парламентарна група с Хаджигенов. В последния парламент, двамата бяха едни от най-яростните покровители на тезата за бързото закриване на профилирания съд и профилираната прокуратура, където се гледат делата на огромна част от техните клиенти. Припомням всичко това, тъй като то като че ли остава невидимо посред патоса на Хаджигенов, който е отдаден на битката с корупцията, мафията и мутрите. Въпросът тук е: по кое време Хаджигенов е юрист и по кое време е политик? Доколко той съчетава тези две функционалности и подчинява едната в интерес на другата? Кога Хаджигенов пази своите клиенти и по кое време тезата, че мафията и корупцията би трябвало да бъдат унищожени? Защото в неговия случай тези две неща са диаметрално противоположни. Не настоявам, че Хаджигенов няма право на тази двоякост, само че настоявам, че заради нея думите му би трябвало да се подлагат на подозрение незабавно след изричането им. Вслушването в думите и отделянето на обстоятелствата от изказванията е уморително и мъчно занятие. Неговото професионално измерение се назовава публицистика. Когато публицистиката отразява автоматизирано обстоятелства и изказвания без да отделя едното от другото, тя обезсмисля своето значение. В такива моменти фигурите на Настимир и Хаджигенов се трансформират в вести, а новините се трансформират във водевил. Когато обстоятелствата и изказванията размият границата между тях, свободата и словото късат тънката нишка, която ги свързва. В такива моменти, всички ние би трябвало да бъдем деликатни, тъй като рискът да загубим границата сред истината и лъжата е значителен. Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно заседание.