Тома Белев е лесовъд, природозащитник, председател на управителния съвет на

...
Тома Белев е лесовъд, природозащитник, председател на управителния съвет на
Коментари Харесай

"Подари ми бързо плаж", или "Назначете ме за милионер"

Тома Белев е лесовъд, природозащитник, ръководител на управителния съвет на Асоциацията на парковете в България, някогашен шеф на естествен парк " Витоша ". Беше претендент за евродепутат от коалиция " Демократична България ", номиниран от " Зелено придвижване ". Текстът е от профила му във " Facebook ".

Ако смятате, че вълшебните времена от 90-те години на предишния век и началото на този, когато страната назначаваше милионерите с една смяна в закона, са изчезнали, се лъжете. Вълшебните времена не престават, гарантирайки с една смяна на закона, че за три месеца ще получите част от сухоземната и морска част от България за 20 години, което ще ви обезпечи доходи за десетки или стотици (ако сте изключително непосредствен до властта) милиони левове.

Онзиденшната среща на водачите на Европейски Съюз продължи дълго, в това число с голям брой среднощни договаряния, само че не съумя да излъчи водачите на структурите на Европейски Съюз през идващите пет години. Независимо от това в родния парламент бързат да одобряват промени в Законите за концесиите и за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като е ясно едно – новата комисия, без значение от кого ще бъде ръководена, няма да си затваря очите както актуалната.

На 24 юни Министерският съвет внесе в Народното събрание

ново предложение за изменение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК),

въпреки последните промени, признати единствено 11 дни преди този момент, към момента не са оповестени заради наложеното несъгласие от президента. Новия законопроект съумя да мине към този момент през правната комисия на 26 юни, където беше признат с 14 гласа " за " и единствено два гласа " срещу ".

Законопроектът се показва под формата на закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите, макар, че включва единствено три параграфа от него и 25 страници допълнения в ЗУЧК. Законопроектът включва изваждане на концесионните процедури за плажове от обсега на закона за концесиите и връщането им назад в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, две години и половина откакто бяха извадени от него.

Трябва да напомним, че новият Закон за концесиите беше признат на 1 декември 2017 година след опасност за наказателна процедура против България поради неотразяване на условията на Директивата за концесиите на Европейски Съюз от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016 година Новите текстове, препоръчани от Министерството на туризма, плануват по-бързи и лесни процедури за концесиониране без съблюдаване разпоредбите на директивата за концесиите, тъй като съгласно Министерски съвет концесиите на плажовете не попадали в обсега на директивата, както са мислили през 2017 г в Министерския съвет и Народното събрание.

Новите правила в ЗУЧК, повтарят доста близко анулираните,

като разрешават една концесионна процедура да стартира и приключи експресно в границите на три месеца. " Необходимо е да се стъпи на на нормативната уредба на анулираната Глава втора " а ", която е потвърдила своята успеваемост през годините и по която са извършени голям брой процедури и предоставени по тях концесии за услуги са ефикасни и доходоносни за страната " се споделя в отчета за сходство към проектозакона.

Какви са претекстовете на вносителите за тази съществена смяна, подкрепена от правните дирекции на всички министерства, на Министерския съвет и дори от правната комисия на Народното събрание? На първо място показват, че концесионирането на плажовете не съставлява трансгранична концесия, каквито съгласно тях били предмет на директивата за концесиите. Според вносителите " българският законодател безпричинно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес " Неясно за какво тази доктрина е съумяла да премине през всички институции, откакто в директивата не се среща терминът " трансгранична концесия ", а терминът трансграничен интерес се загатва единствено на едно място, като е посочено, че само прекосяването на един общ предел (5 186 000 евро), който съставлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото съществуване и

директивата е наложителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.

В претекстовете си Министерският съвет изяснява по какъв начин едвам 3% (2% на друго място) от евентуалните концесии на плажове у нас биха минали прага от 5,186 млн. евро или 10 144 299 лв. на директивата. Интересно е по какъв начин са го пресметнали, тъй като разглеждайки отдадените концесии на плажове през 2017 и 2018 година, които са общо 31, едвам 7 концесии или 22% са отдадени при прогноза на приходите от концесията за целия и интервал да са по малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете " Слънчев бряг централен " с 253 млн. лева предстоящи доходи за 20 години концесия, " Златни пясъци " с 214 млн.лв. за 20 година, " Албена " – 184 млн. за 15 години и така нататък

На второ място измежду претекстовете се откроява " гениалното " заключение, че страна като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение в действителност преглежда единствено част от вероятните възложители по директивата, свързани със характерни действия и организации. Министерствата, възлагащи концесии, попадат в различен член на директивата под термина възлагащ орган.

На трето място вносителят споделя, че в директивата въпреки и да има концесия за услуга, не е упоменато категорично, че има концесия за услуга върху морски плаж и дори не е упоменато въобще за морски плажове. Което си е правилно, правилно е – директивата не изброява категорично всички вероятни услуги за които важи, а просто дава определение. Според нея " концесия за услуги " значи възмезден контракт, подписан в писмена форма, посредством който един или повече възлагащи органи или възложители разпореждат даването и ръководството на услуги, на един или повече стопански оператори, като възнаграждението за това се състои единствено от правото на потребление на услугите, предмет на контракта или от това право в комбиниране с заплащане. " Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто

композиция от услуги по отдаване чартърен на плажни такъми и обезпечаване на храна,

които си попадат изрично в обсега на директивата.

След като всичките претекстове на вносителите издишат, идва и логическия въпрос - за какво тогава се рискува с нова наказателна процедура за нарушение на директивата за концесиите? Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпореждания, даващ опция оповестените състезания по реда на анулираните през 2017 г текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е обезпечил тогава добра процедура, си е редно да я довърши. Дали е преференциален този ред – евентуално е доста преференциален, в случай че погледнем общите данни на 31 подписани по него контракти – концесионерите се чака да получат доходи в размер на 1, 637 милиарда лв. против скромни вложения в размер на 31 млн. лв. и концесионни заплащания от 165 млн. лв..

А за какво подозираме, че има специфични условия за някои бъдещи концесионери? Защото тъкмо тези 31 контракта са извънредно забавни. Концесионното заплащане в тях е посочено като % от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира сред 1,1% за плаж " Дюни-юг " концесиониран от " ГБС турс " ЕАД и 2% за плаж " Приморско север ", концесиониран от " БУЛ ПРИМ ГРУП ", която компания вестник " Банкеръ " свързва с " ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК " и Младен Михалев – Маджо. На другата страна са плажовете на курортен комплекс " Сухопътни войски. Сухопътни войски. Константин и Елена ", чийто едноименен концесионер ще заплаща сред 13,1 и 15,5 % от приходите си.

Различни са и предстоящите доходи за страната годишно от 1 кв. метър дейна плажна линия –

свързваният с Доган плаж " Росенец север " се чака да носи под 1 лев годишен доход от 1 кв.м.,

както и плажовете " Приморско север ", " Къмпинг Оазис ", " Дюни юг " и " Обзор юг ", а над 10 лв. на кв. м. доходи се чакат от плажовете в " Ривиера ", " Албена ", " Златни пясъци ", " Св. Св. Константин и Елена " и " Слънчев ден ". Различни са и периодите, за които се концесионират плажовете – от 10 години за концесионерите на " Китен юг " и " Ахтопол север ", през 15 години за централните плажове в Балчик и Приморско до 20 години за концесионерите в Иракли, " Златни пясъци ", Поморие и " Св. Влас ".

По същия метод стои въпросът и с предстоящите вложения – осем концеционера не се чака да влагат и един лев в плажовете, а от концесионерите на " Слънчев бряг север " и " Златни пясъци " се изискват по 12,5 и 6,8 милиона лв.. При останалите концесии вложенията за целия интервал на концесия рядко надвишават половин милион лв.. Това може би е главното пояснение за това предпочитание у законодателя да опрости закона, въпреки и в нарушаване на европейската инструкция – тези концесии не изискват доста вложения, нито заплащания към страната, само че подсигуряват порядъчен приход за верните компании две десетилетия напред. Сред плажовете, които ще могат да се възползват от тези анулирани преди две години разпореждания, са " Къмпинг Черноморие ", " Каварна " и " Поморие изток ", " Лозенец ", " Бургас – централен ", " Черноморец юг " и други Отделен претекст в интерес на новите-стари експресни концесии, по условия разнообразни от тези в директивата за концесиите, е листата на плажовете, които чакат нова концесия, като " Дюни ", " Обзор централен ", " Варна централен ", " Поморие юг " и " Елените 1 ".

Като цяло тази законодателна самодейност, може сигурно да кажем,

ще докара до назначението на няколко нови милионера с грантирани от страната доходи

и права, както върху крайбрежната плажна линия, по този начин и върху част от Черно море.

Тези бързи концесии на плажове получиха при започване на годината поддръжка както от сдружението на концесионерите на български плажове, по този начин и от Българската стопанска камара и КНСБ, а в този момент при започване на лятото постигнатите с тях високи такси сред 20 и 30 лв. за чадър и два шезлонга получиха червен картон от туристите, които задръстиха граничните пунктове към Гърция. Дали Народното събрание ще си разреши да прескочи европейските правила в интерес на десетина предприемача, занапред ще разберем.
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР