Том и аз мислехме, че сме пропуснали да имаме семейство

Том и аз мислехме, че сме пропуснали да имаме семейство - до момента в който един разгулен диалог не стана сериозен...

Затаих мирис, до момента в който ехографът натискаше сондата в корема ми. Можех да видя нещо обещаващо на екрана, само че трябваше да чуя специалиста да го споделя, преди да мога да допускам. „ Това е ритъмът на сърцето “, сподели тя и облекчението ме обзе. До мен Том, бащата на бебето, стисна ръката ми, до момента в който сълзите се търкаляха по бузата ми.

Вероятно изглеждахме като всяка друга щастлива двойка, която ехографът видя оня ден, на път да се качи на родителство за първи път. Но Том не е мой партньор; той е най-хубавият ми другар. И двамата сме необвързани, той е гей и скоро платонично ще станем родители дружно на това малко бобче на екрана след години на настрана изпитване на болката и копнежа на неналичието на деца.

За първи път започнах да се паникьосвам да имам бебе, когато нав...

Прочетете целия текст »