Застаряваща майка написала писмо до децата си
Толкова прочувствено, че ти става мъчително единствено като го четеш:
Скъпи мои деца!
Утре ще ми дойдете на посетители, тъй като имам празник. Ще видите, че одъртявам. Моля ви, бъдете търпеливи и се пробвайте да разберете през какъв стадий от живот преминавам в момента…
Ако аз или татко ви описваме нещо, което към този момент сме разказвали преди години, в случай че повтаряме едни и същи истории още веднъж и още веднъж, не ни прекъсвайте, с цел да отбележете с неспокойствие: „ Вече ни го описа. Преди минути… “ Просто послушайте.
Моля. Опитайте се да си спомните тези времена, когато бяхте дребни, а аз ви четях една и съща приказка още веднъж и още веднъж, до момента в който не заспите.
Когато ви споделям, че не желая в този момент да си взема баня, не се сърдете и не ме смущавайте. По-добре се сетете, по какъв начин вечер след тежката работа ви уговаряхме вас да си вземете душ, когато бяхте деца. И вие не го обичахте доста, нали?
Когато видите какъв брой съм профан в това, което касае новите технологии, дайте ми време да се науча. И не ме гледайте по този начин!
Помнете по какъв начин търпеливо ви учех да вършиме нещо ново по верен метод?
Как ви учех да се обличате, да си решете косите, всеки ден да решавате комплицирани житейски въпроси…
Идват дни, когато все по-осезаемо и осезаемо ще забелязвате, че одъртявам. Моля ви, бъдете търпеливи. И пробвайте да разберете през какво минавам, пробвайки се да науча вашите джаджи и скайпове…
Ако от време на време си изгубя мисълта или нишката на диалога, дайте ми време да се сетя защо става дума. Не нервничете. Не проявявайте неспокойствие и надменност. Просто знайте: най-важното за мен е да бъда до вас.
Вие постоянно ще заемате основното място в моето сърце…
Когато старите ми, изтощени нозе не разрешават да вървя по този начин бързо, както ходите вие, просто ми подайте ръка и променете своята крачка с моята. И аз по този начин ви подавах ръка, когато ви учех да ходите… И в тези дни не ми беше тъжно!
Просто бъдете малко с мен. Опитайте се да ме разберете. Дайте ми опция да доживея до края на живота си с обич и боязън. Аз оценявам времето, прекарано с вас и го схващам като подарък.
С огромна усмивка и голяма обич приключвам това писмо. Просто желая да припомня: „ Обичам ви “, мои сладки деца!
