Подигравки и обиди сполетяха дама, която се почувства зле в столичното метро
" Толкова ли е мъчно да бъдем положителни, да бъдем индивиди? " Този въпрос задава дама, изпитала бездушието на обществото, когато изпаднала в неволя. Илиана Илиева споделя, че до момента в който пътувала със столичното метро, внезапно се почувствала неприятно. Дамата слязла на метростанция в " Овча купел ", като положението ѝ се влошило.
Тя стартира да повръща и съвсем се свлича на пода. В този миг край нея имало хора, само че не срещнала поддръжка - в противен случай. Околните реагирали с незаинтересованост и грозни насмешки, а най-дейна била жена.
" Една дама неистово се смееше и разясняваше много грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка ", споделя Илиева, която взема решение да даде публичност на грозното държание на " столичани " в обществената мрежа Фейсбук. Тя категорично отбелязва, че е изглеждала обичайно, като даже е била с работна униформа.
" Бях с работна униформа и имах порядъчен тип, само че даже и да не беше по този начин — има ли значение? Нали всички сме хора? Откога се превърнахме в толкоз бездушни и злобни егоисти? ", недоумява Илиева.
Дамата повдига тематиката за цялто безсърдечие в родното общество, като повдига въпроса за образеца, който получават подрастващите от възрастните. Илиева се обръща и към въпросната си съгражданка, като и припомня, че в живота се случва всичко, и самата тя може да изпадне в неволя измежду непознати. " Ако дамата чете това, дано се замисли, че може на следващия ден тя да е на мое място и да се отнесат с нея по този начин. Толкова ли е мъчно да бъдем положителни, да бъдем индивиди? ", приключва тя.
За броени часове нейният печален роман стига до хиляди софиянци, а хората са възмутени от случката, показваща апатията в обществото ни. Мнозина показват съпричастност с Илиева, като бързат да и припомнят, че не всички са бездушни към непознатото страдалчество, а има мнозина, които откликват на болката на близките.
Вижте и цялата обява, споделена от Илиана Илиева:
" Не обичам да пиша по групите, само че желая да изразя отвращение... Днес, прибирайки се от работа с метрото, внезапно ми прилоша. Едвам съумях да сляза на метростанцията и започнах да бълвам близо 15 минути. Почти се свлякох на земята.
Една дама неистово се смееше и разясняваше много грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка. Бях с работна униформа и имах порядъчен тип, само че даже и да не беше по този начин — има ли значение? Нали всички сме хора?
Откога се превърнахме в толкоз бездушни и злобни егоисти?
Отглеждаме деца, които се изтрепват, нападателни сме и даваме подобен образец и на поколението си... Ако дамата чете това, дано се замисли, че може на следващия ден тя да е на мое място и да се отнесат с нея по този начин. Толкова ли е мъчно да бъдем положителни, да бъдем индивиди?
Тя стартира да повръща и съвсем се свлича на пода. В този миг край нея имало хора, само че не срещнала поддръжка - в противен случай. Околните реагирали с незаинтересованост и грозни насмешки, а най-дейна била жена.
" Една дама неистово се смееше и разясняваше много грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка ", споделя Илиева, която взема решение да даде публичност на грозното държание на " столичани " в обществената мрежа Фейсбук. Тя категорично отбелязва, че е изглеждала обичайно, като даже е била с работна униформа.
" Бях с работна униформа и имах порядъчен тип, само че даже и да не беше по този начин — има ли значение? Нали всички сме хора? Откога се превърнахме в толкоз бездушни и злобни егоисти? ", недоумява Илиева.
Дамата повдига тематиката за цялто безсърдечие в родното общество, като повдига въпроса за образеца, който получават подрастващите от възрастните. Илиева се обръща и към въпросната си съгражданка, като и припомня, че в живота се случва всичко, и самата тя може да изпадне в неволя измежду непознати. " Ако дамата чете това, дано се замисли, че може на следващия ден тя да е на мое място и да се отнесат с нея по този начин. Толкова ли е мъчно да бъдем положителни, да бъдем индивиди? ", приключва тя.
За броени часове нейният печален роман стига до хиляди софиянци, а хората са възмутени от случката, показваща апатията в обществото ни. Мнозина показват съпричастност с Илиева, като бързат да и припомнят, че не всички са бездушни към непознатото страдалчество, а има мнозина, които откликват на болката на близките.
Вижте и цялата обява, споделена от Илиана Илиева:
" Не обичам да пиша по групите, само че желая да изразя отвращение... Днес, прибирайки се от работа с метрото, внезапно ми прилоша. Едвам съумях да сляза на метростанцията и започнах да бълвам близо 15 минути. Почти се свлякох на земята.
Една дама неистово се смееше и разясняваше много грозно, а някакви хора ме подиграваха, все едно съм изпаднала алкохоличка или наркоманка. Бях с работна униформа и имах порядъчен тип, само че даже и да не беше по този начин — има ли значение? Нали всички сме хора?
Откога се превърнахме в толкоз бездушни и злобни егоисти?
Отглеждаме деца, които се изтрепват, нападателни сме и даваме подобен образец и на поколението си... Ако дамата чете това, дано се замисли, че може на следващия ден тя да е на мое място и да се отнесат с нея по този начин. Толкова ли е мъчно да бъдем положителни, да бъдем индивиди?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ