Ефектът Дънинг-Крюгер или защо глупаците се мислят за умни и страхотни
Толкова добър ли си, за колкото в действителност се мислиш? Колко добре управляваш финансите си, какъв брой добре разчиташ страстите на хората? Колко здравословно живееш, спрямо хората, които познаваш. По-грамотен ли си от множеството? Да знаем какъв брой сме способени, по отношение на останалите, не е въпрос единствено на самочувствие, това ни оказва помощ да разберем по кое време можем да разчитаме на себе си и по кое време би трябвало да потърсим съвет и помощ от някой различен.
Оказва се, че в действителност не сме толкоз положителни в самооценката си и постоянно си приписваме повече качества, в сравнение с в действителност притежаваме. Така се появява и илюзията за предимство...
Случвало ли ви се е да се сблъскате с човек, който няма никаква действителна визия за себе си и то не в положителния смисъл на думата. Този човек не е прекомерно непретенциозен, с цел да припознае положителните си качества, а противоположното - този човек е прекомерно навирен и самонадеян до степен, в която не осъзнава, че в действителност не го бива чак толкоз.
Обичайно е за хора, оперирани от възприятие за комизъм, да обожават да описват вицове. Обичайно е за хора, които са ужасни водачи, да учат останалите по какъв начин да карат. Обичайно е и за хора, които не се оправят идеално в живота, да дават мъдрите си и непоискани житейски препоръки на останалите. Често се оказва, че шефове са хора с доста по-малко лидерски качества и пълномощия в сферата от техните подчинени, да вземем за пример. Но за какво се получава по този начин? И за какво я има тази пропаст сред действителност и визия? Защо невежите хора се мислят за способени?
Това забавно положение, което е все по-често срещано в днешно време, може да бъде обяснено с така наречен Ефект на Дънинг-Крюгер или другояче казано по какъв начин глупавите са прекомерно глупави, с цел да осъзнаят, че са глупави.
Ето и дребна информация какво тъкмо съставлява Ефектът. Това е когнитивна податливост, при която неквалифицирани човеци страдат от илюзорно предимство, заради което неправилно правят оценка качествата си доста по-високо от междинното. Тази податливост се приписва на метакогнитивната некадърност на неквалифицирания да разпознава грешките си.
Действителната подготвеност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, защото способените персони могат неправилно да позволяват, че другите хора са носители на равностойно на тяхното схващане или знание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „ неправилната оценка на некомпетентните произтича от неточност по отношение на самия себе си, до момента в който неправилната оценка на високо способените произтича от неточност по отношение на другите “.
Thinkstock
С две думи, хората, "поразени " от резултата на Дънинг - Крюгер по предписание имат по-нисък разсъдък, относително по-скромно равнище на подготовка и стеснен мироглед. Белязани от тази композиция, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са неверни, а гениите, които си фантазират че имат, са неправдоподобни. Ето за какво уверено имат вяра в правотата на всички свои дейности и приказват от позицията на висша инстанция.
Интересното е, че резултатът може да порази освен хора с по-малко познания или усещания за света, той може да доближи до всеки един от нас. И точно за това е толкоз забавен. По-умните хора не помнят, че не всички имат същите знаят, до момента в който по-необразованите могат да бъдат наясно, че има още доста неща, които не знаят.
За страдание в действие е и противоположния резултат - способените хора постоянно подценяват своите качества, когато се съпоставят с другите. Тук става дума за така наречен „ синдром на самозванеца “ — неспособността на съумелите хора да осъзнаят и оценят като такива личните си триумфи.
Thinkstock
Погрешната оценка на некомпетентните хора потегля оттова, че бъркат във връзка с самите себе си, до момента в който неправилната оценка на високо способените хора се дължи на това, че бъркат във връзка с другите. Стивън Хокинг е бил безпределно прав в своето изявление, че "главният зложелател на знанията не е незнанието, а илюзията за познания ".
Но вяра въпреки всичко има. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния опит да преминат специфичен курс на образование, където освен усвоявали съответни компетентностти по упражняваните от тях специалности, само че и способи, с чиято помощ да мерят сами перодично действителната си подготвеност. Повечето от тях съумели да проумеят, че са живели в илюзия.
Thinkstock
Другото, което можем да създадем, в случай че се съмняваме, че и ние може да сме подвластни да този резултат, е да желаеме противоположна връзка по-често - както в работата, по този начин и в междуличностните взаимоотношения. Важното е да чуваме какво ни споделят в действителност, даже и да не ни харесва и да сме подготвени да променим нещо. Второто, и по-важно нещо, което би трябвало да създадем, е да не стопираме да се учим.
Хубаво е да не забравяме да живеем съгласно мъдрата мисъл на Марк Твен: "Ако спориш с глупак, вероятността той да прави безусловно същото е доста огромна. "
Оказва се, че в действителност не сме толкоз положителни в самооценката си и постоянно си приписваме повече качества, в сравнение с в действителност притежаваме. Така се появява и илюзията за предимство...
Случвало ли ви се е да се сблъскате с човек, който няма никаква действителна визия за себе си и то не в положителния смисъл на думата. Този човек не е прекомерно непретенциозен, с цел да припознае положителните си качества, а противоположното - този човек е прекомерно навирен и самонадеян до степен, в която не осъзнава, че в действителност не го бива чак толкоз.
Обичайно е за хора, оперирани от възприятие за комизъм, да обожават да описват вицове. Обичайно е за хора, които са ужасни водачи, да учат останалите по какъв начин да карат. Обичайно е и за хора, които не се оправят идеално в живота, да дават мъдрите си и непоискани житейски препоръки на останалите. Често се оказва, че шефове са хора с доста по-малко лидерски качества и пълномощия в сферата от техните подчинени, да вземем за пример. Но за какво се получава по този начин? И за какво я има тази пропаст сред действителност и визия? Защо невежите хора се мислят за способени?
Това забавно положение, което е все по-често срещано в днешно време, може да бъде обяснено с така наречен Ефект на Дънинг-Крюгер или другояче казано по какъв начин глупавите са прекомерно глупави, с цел да осъзнаят, че са глупави.
Ето и дребна информация какво тъкмо съставлява Ефектът. Това е когнитивна податливост, при която неквалифицирани човеци страдат от илюзорно предимство, заради което неправилно правят оценка качествата си доста по-високо от междинното. Тази податливост се приписва на метакогнитивната некадърност на неквалифицирания да разпознава грешките си.
Действителната подготвеност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, защото способените персони могат неправилно да позволяват, че другите хора са носители на равностойно на тяхното схващане или знание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „ неправилната оценка на некомпетентните произтича от неточност по отношение на самия себе си, до момента в който неправилната оценка на високо способените произтича от неточност по отношение на другите “.
Thinkstock С две думи, хората, "поразени " от резултата на Дънинг - Крюгер по предписание имат по-нисък разсъдък, относително по-скромно равнище на подготовка и стеснен мироглед. Белязани от тази композиция, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са неверни, а гениите, които си фантазират че имат, са неправдоподобни. Ето за какво уверено имат вяра в правотата на всички свои дейности и приказват от позицията на висша инстанция.
Интересното е, че резултатът може да порази освен хора с по-малко познания или усещания за света, той може да доближи до всеки един от нас. И точно за това е толкоз забавен. По-умните хора не помнят, че не всички имат същите знаят, до момента в който по-необразованите могат да бъдат наясно, че има още доста неща, които не знаят.
За страдание в действие е и противоположния резултат - способените хора постоянно подценяват своите качества, когато се съпоставят с другите. Тук става дума за така наречен „ синдром на самозванеца “ — неспособността на съумелите хора да осъзнаят и оценят като такива личните си триумфи.
Thinkstock Погрешната оценка на некомпетентните хора потегля оттова, че бъркат във връзка с самите себе си, до момента в който неправилната оценка на високо способените хора се дължи на това, че бъркат във връзка с другите. Стивън Хокинг е бил безпределно прав в своето изявление, че "главният зложелател на знанията не е незнанието, а илюзията за познания ".
Но вяра въпреки всичко има. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния опит да преминат специфичен курс на образование, където освен усвоявали съответни компетентностти по упражняваните от тях специалности, само че и способи, с чиято помощ да мерят сами перодично действителната си подготвеност. Повечето от тях съумели да проумеят, че са живели в илюзия.
Thinkstock Другото, което можем да създадем, в случай че се съмняваме, че и ние може да сме подвластни да този резултат, е да желаеме противоположна връзка по-често - както в работата, по този начин и в междуличностните взаимоотношения. Важното е да чуваме какво ни споделят в действителност, даже и да не ни харесва и да сме подготвени да променим нещо. Второто, и по-важно нещо, което би трябвало да създадем, е да не стопираме да се учим.
Хубаво е да не забравяме да живеем съгласно мъдрата мисъл на Марк Твен: "Ако спориш с глупак, вероятността той да прави безусловно същото е доста огромна. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ