На Ботуша - част 2
ТОЛ таксуването от време на време е много досадно. Но е изцяло неизбежно, в случай че желаете да пътувате из италианските автомагистрали. Щем, не щем - съобразяваме се с порядките на Ботуша и се насочваме към столицата на района Емилия-Романя - Болоня. И то по най-бързия метод, тъй като вторият дуел, който искахме да посетим в границите на един ден, - този сред локалния отбор Болоня и колоса Ювентус - започваше в 20:45ч. локално време, пък въпреки всичко ни чакаше път.
Без особени компликации стигаме до града с население от към 300 хиляди души, сгушил се край крайбрежията на реките Рено и Савена. Болоня надалеч не е най-комерсиалната туристическа дестинация, само че това не значи, че няма какво да видите, в случай че решите да посетите тази част от Апенините. Дори и единствено поради двете кули Гаризенда и Азинели си коства да отидете до Болоня. Символът на града. Строени при започване на 12-и век, когато било много публикувано заможните семейства да парадират с финансова мощност, показвайки своя авторитет и благосъстояние. Гаризенда е доста по-ниска - единствено към 49 метра, просто тъй като надалеч в предишното нездравите й основи я карат да се наклони по сходство на кулата в Пиза, като горната й част е срутена. Днес тя е затворена за гости и завистливо гледа към Азинели, която се извисява на величествената височина от 97 метра. Ако сте почитатели на колоезденето, можете да видите двете кули, когато обиколката на Италия (Джирото) премине през Болоня. Но да се върнем на футболната тема.
Болоня е типичният образец за град, в който хората обожават своя отбор и не желаят да гледат към известните колоси. Ювентус гостува в града и това е задоволителна причина на " Ренато Дал`Ара " да има над 35 хиляди души. Или цялостен потенциал. По пътя към оборудването решаваме, че ще вървим пешком, с цел да се потопим в ситуацията. Заради изживяното на " Сан Сиро " няколко часа по-рано, към този момент знаем какво да чакаме. Онези каравани отново са паркирани по тесните улички и са обкръжили стадиона в опит да продадат колкото се може повече сандвичи на прииждащата навалица. Цената е напълно мъничко по-ниска за същата услуга от тази в Милано. И още веднъж - отвред се чува " Рагаци! ", " Чао ", " Форца! ". Ако би трябвало да сме безпределно справедливи, хигиената към стадиона не е изключително похвална. Навсякъде може да се открият боклуци - най-вече хартиени - след потреблението на някаква храна. На места миризмата не е по никакъв начин приятна. Но се усеща оня дух, който ни подсказва, че се задава огромен мач.
Ювентус е въодушевен от решението в актива му да бъдат върнати 15 точки и в този момент " Старата госпожа " може да излезе на второ място, в случай че победи. Между другото - Наполи не стана първенец в този въпросен ден. Така било писано. Навсякъде могат да се видят червено-сини шалове и флагове. Опитваме се да се настаним в една пицария, с цел да опитаме локалните деликатеси - въпреки всичко Болоня претендира да е кулинарната столица на Италия (сос Болонезе, тъкмо така). Напълно безрезултатно. Просто няма места.
Вече сме напълно покрай стадиона, само че колкото повече се приближаваме, толкоз по-странно става. Стадионът има високи дувари към съвсем всичките си браншове и единствено можеш да надникнеш, да видиш, че вътре към този момент се скандира и пляска, само че нямаш добра видимост. Отвън фасадата на " Ренато Дал`Ара " прилича фон за исторически филм и имаш чувството, че във всяка секунда отнякъде ще изскочи легион със своя центурий. И тук си има кула - издигаща се на 42 метра, която е знак на издръжливостта на спортистите. Построена е на мястото, където е екзекутиран поддръжникът на Рисорджиментото Уго Баси. Футбол, наподобяващ на изкуство. На спектакъл. И стадион, където са имали концерти Мадона, Брус Спрингстийн и U2. Стадион, където през 1990 Дейвид Плат вкарва популярния си гол в продължението, с който Англия побеждава Белгия на Мондиала. Разбираме, че билетите ни в действителност ще ни отведат в трибуната с тифози на Ювентус. Любезен юноша ни поучава да скрием продуктите на Болоня, с цел да не се си навлечем гнева на гостуващите последователи. И с право. Над 3000 са пристигнали в града от Торино за срещата. И тъкмо както подхожда на футболна агитка, формирана най-вече от млади мъже, държанието не е най-възпитаното. В и на стадиона. Видимостта, въпреки да сме зад една от двете порти, е прелестна. Мачът - задоволително завладяващ,. Изпусната дузпа, много пропуски, много нерви. Дикторът реве, с него и тълпата. На първите редове тифозите на Юве са опънали всевъзможни черно-бели флагове, на едно от тях проличава към този момент починалият Джанлука Виали. Мачът свършва. И някак стремително хората изчезват някъде из крепостта, прегърнала стадиона. И още веднъж няма местенца по пицариите, спагетариите и всички други уютни заведения, където човек желае да опита още веднъж прословуто Болонезе. Неделната вечер мъчно може да е по-приятна!
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Без особени компликации стигаме до града с население от към 300 хиляди души, сгушил се край крайбрежията на реките Рено и Савена. Болоня надалеч не е най-комерсиалната туристическа дестинация, само че това не значи, че няма какво да видите, в случай че решите да посетите тази част от Апенините. Дори и единствено поради двете кули Гаризенда и Азинели си коства да отидете до Болоня. Символът на града. Строени при започване на 12-и век, когато било много публикувано заможните семейства да парадират с финансова мощност, показвайки своя авторитет и благосъстояние. Гаризенда е доста по-ниска - единствено към 49 метра, просто тъй като надалеч в предишното нездравите й основи я карат да се наклони по сходство на кулата в Пиза, като горната й част е срутена. Днес тя е затворена за гости и завистливо гледа към Азинели, която се извисява на величествената височина от 97 метра. Ако сте почитатели на колоезденето, можете да видите двете кули, когато обиколката на Италия (Джирото) премине през Болоня. Но да се върнем на футболната тема.
Болоня е типичният образец за град, в който хората обожават своя отбор и не желаят да гледат към известните колоси. Ювентус гостува в града и това е задоволителна причина на " Ренато Дал`Ара " да има над 35 хиляди души. Или цялостен потенциал. По пътя към оборудването решаваме, че ще вървим пешком, с цел да се потопим в ситуацията. Заради изживяното на " Сан Сиро " няколко часа по-рано, към този момент знаем какво да чакаме. Онези каравани отново са паркирани по тесните улички и са обкръжили стадиона в опит да продадат колкото се може повече сандвичи на прииждащата навалица. Цената е напълно мъничко по-ниска за същата услуга от тази в Милано. И още веднъж - отвред се чува " Рагаци! ", " Чао ", " Форца! ". Ако би трябвало да сме безпределно справедливи, хигиената към стадиона не е изключително похвална. Навсякъде може да се открият боклуци - най-вече хартиени - след потреблението на някаква храна. На места миризмата не е по никакъв начин приятна. Но се усеща оня дух, който ни подсказва, че се задава огромен мач.
Ювентус е въодушевен от решението в актива му да бъдат върнати 15 точки и в този момент " Старата госпожа " може да излезе на второ място, в случай че победи. Между другото - Наполи не стана първенец в този въпросен ден. Така било писано. Навсякъде могат да се видят червено-сини шалове и флагове. Опитваме се да се настаним в една пицария, с цел да опитаме локалните деликатеси - въпреки всичко Болоня претендира да е кулинарната столица на Италия (сос Болонезе, тъкмо така). Напълно безрезултатно. Просто няма места.
Вече сме напълно покрай стадиона, само че колкото повече се приближаваме, толкоз по-странно става. Стадионът има високи дувари към съвсем всичките си браншове и единствено можеш да надникнеш, да видиш, че вътре към този момент се скандира и пляска, само че нямаш добра видимост. Отвън фасадата на " Ренато Дал`Ара " прилича фон за исторически филм и имаш чувството, че във всяка секунда отнякъде ще изскочи легион със своя центурий. И тук си има кула - издигаща се на 42 метра, която е знак на издръжливостта на спортистите. Построена е на мястото, където е екзекутиран поддръжникът на Рисорджиментото Уго Баси. Футбол, наподобяващ на изкуство. На спектакъл. И стадион, където са имали концерти Мадона, Брус Спрингстийн и U2. Стадион, където през 1990 Дейвид Плат вкарва популярния си гол в продължението, с който Англия побеждава Белгия на Мондиала. Разбираме, че билетите ни в действителност ще ни отведат в трибуната с тифози на Ювентус. Любезен юноша ни поучава да скрием продуктите на Болоня, с цел да не се си навлечем гнева на гостуващите последователи. И с право. Над 3000 са пристигнали в града от Торино за срещата. И тъкмо както подхожда на футболна агитка, формирана най-вече от млади мъже, държанието не е най-възпитаното. В и на стадиона. Видимостта, въпреки да сме зад една от двете порти, е прелестна. Мачът - задоволително завладяващ,. Изпусната дузпа, много пропуски, много нерви. Дикторът реве, с него и тълпата. На първите редове тифозите на Юве са опънали всевъзможни черно-бели флагове, на едно от тях проличава към този момент починалият Джанлука Виали. Мачът свършва. И някак стремително хората изчезват някъде из крепостта, прегърнала стадиона. И още веднъж няма местенца по пицариите, спагетариите и всички други уютни заведения, където човек желае да опита още веднъж прословуто Болонезе. Неделната вечер мъчно може да е по-приятна!
Автор: Стефан Георгиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ