Срещам се с моето флорално приемно семейство, 60 години по-късно
Току-що открих някои непредвидени деца, внуци и правнуци. Те не са разследване от див овес, засят в края на 60-те години. Те са резултат от моята работа тогава с кухненска вилица в леден априлски ден.
Намерих ги в Мюнхен, в огромната ботаническа градина тъкмо над границата на двореца Нимфенбург, към момента седалище на херцог на Бавария. Градината остави запаметяващ се отпечатък, защото беше мястото на първата ми пълноценна работа. Когато оформяме градина или избираме растения за нея, постоянно избираме детайли, познати в ранните ни години. Вървим напред, до момента в който гледаме обратно. Моля, пътувайте с мен, до момента в който го върша. Това не е его пътешестване, тъй като сходни пътувания, уповавам се, може да са и ваши.
Като 18-годишен работих в ботаническата градина на Мюнхен като един от екипа от трима в нейния непостижим alpinum. Тази алпийска градина е издигната при започване на 20 век. Построена е специфична железопътна линия за превозване на големите скали, нужни за нейния неестествен пейзаж. Маш...
Прочетете целия текст »
