Защо има високосни години и как се появиха?
Току-що навлязохме във високосна година, което значи, че ще получим спомагателен ден тази година. Но за какво имаме потребност от тези ден по-дълги години и по какъв начин се появиха те?
2024 година най-сетне е тук и това не е елементарна година - тя е високосна. Но какво съставляват високосните години? Защо са ни нужни? И по какъв начин се появиха?
Високосните години са тези с 366 календарни дни вместо нормалните 365. Те се случват всяка четвърта година oт григорианския календар - календарът, употребен от по-голямата част от света. Допълнителният ден, прочут като високосен ден, е 29 февруари, който не съществува в невисокосните години. Всяка година, която се дели на четири, като 2020 и 2024, е високосна, като се изключи някои столетни години или такива, които приключват на 00, като 1900. (Ще разбираем за какво по-долу.)
Името „ високосна “ идва от обстоятелството, че от март нататък всяка дата се измества с спомагателен ден напред от миналата година. Например 1 март 2023 година беше сряда, само че през 2024 година ще се падне в петък. (Обикновено една и съща дата се реалокира единствено с един ден напред сред поредните години).
Други календари, в това число еврейският календар, ислямският, китайският и етиопският също имат версии на високосни години, само че те не идват на всеки четири години и постоянно са разнообразни от тези в григорианския. Някои календари пък имат по няколко високосни дни или даже съкратени високосни месеци.
В допълнение към високосните години и високосните дни, григорианският календар има и няколко високосни секунди, които спорадично са били добавяни към избрани години - последно през 2012, 2015 и 2016 година Въпреки това Международното бюро за измервания (IBWM) - организацията, виновна за световното премерване на времето, ще отстрани високосните секунди от 2035 година нататък.
Защо се нуждаем от високосни години?
На пръв взор цялото това с високосните години може да наподобява като странна концепция. Но те са доста значими и без тях нашите години в последна сметка биха изглеждали доста друго.
Високосни години съществуват, тъй като една година в григорианския календар е малко по-кратка от слънчевата или тропическа година - времето, належащо на Земята да обиколи слънцето един път. Една календарна година е дълга тъкмо 365 дни, само че една слънчева година е дълга почти 365 дни, 5 часа, 48 минути и 56 секунди.
Ако не отчитахме тази разлика, тогава за всяка минала година разликата сред началото на календарната година и слънчевата година би се увеличавала с 5 часа, 48 минути и 56 секунди. С течение на времето това би трансформирало времето на настъпване и отминаване на сезоните. Например, в случай че спрем да използваме високосните години, след към 700 години лятото в Северното полукълбо ще стартира през декември вместо през юни, съгласно Националния музей на въздухоплаването и космоса.
Добавянето на високосни дни на всяка четвърта година значително отстранява този проблем, защото един спомагателен ден е с почти същата дължина като разликата, която се натрупва през това време.
Системата обаче не е съвършена - печелим към 44 спомагателни минути на всеки четири години или един ден на всеки 129 години. За да разгадаем този проблем, ние пропущаме високосните години на всеки 100 години, като се изключи тези, които се разделят на 400, като 1600 и 2000. Но даже и тогава към момента има дребна разлика сред календарните и слънчевите години, заради което IBWM са опитали с високосни секунди.
Но като цяло високосните години значат, че григорианският календар остава в синхрон с нашето пътешестване към слънцето.
Историята на високосните години
Идеята за високосните години датира от 45 година пр.н.е. когато древноримският император Юлий Цезар въвел Юлианския календар, който се състоял от 365 дни, разграничени на 12 месеца, които към момента използваме в Григорианския. (Първоначално юли и август бяха наречени надлежно Quintilis и Sextilis, само че по-късно бяха преименувани на Юлий Цезар и неговия правоприемник Август.)
Юлианският календар включвал високосни години на всеки четири години без изключение и бил синхронизиран със сезоните на Земята с помощта на „ последната година на комплициране “ през 46 година прочие н. е., която включвала 15 месеца с общо 445 дни, съгласно университета в Хюстън.
В продължение на епохи изглеждало, че Юлианският календар работел съвършено. Но към средата на XVI-ти век астрономите забелязали, че сезоните започвали към 10 дни по-рано от предстоящото, когато значими празници, като Великден, към този момент не съвпадали с съответни събития, като пролетното равноденствие.
За да поправи това, папа Григорий XIII въвел григорианския календар през 1582 година, който е същият като юлианския като се изключи високосните години за множеството столетни години (както е посочено по-горе).
В продължение на епохи григорианският календар бил употребен единствено от католическите страни, като Италия и Испания, само че в последна сметка бил признат и от протестантски страни, като Англия през 1752 година, когато годините им почнали да се отклоняват доста от тези на католическите страни.
Поради несъответствието сред календарите страните, които по-късно минали към григорианския календар, трябвало да пропуснат дни, с цел да се синхронизират с останалия свят. Например, когато Англия сменила календара си през 1752 година, 2 септември бил последван от 14 септември, съгласно Кралските музеи в Гринуич.
В някакъв миг в далечното бъдеще може да се наложи и григорианският календар да бъде преразгледан, защото се изплъзва от синхрона със слънчевите години. Но ще отнеме хиляди години, преди да се случи това.
По темата
2024 година най-сетне е тук и това не е елементарна година - тя е високосна. Но какво съставляват високосните години? Защо са ни нужни? И по какъв начин се появиха?
Високосните години са тези с 366 календарни дни вместо нормалните 365. Те се случват всяка четвърта година oт григорианския календар - календарът, употребен от по-голямата част от света. Допълнителният ден, прочут като високосен ден, е 29 февруари, който не съществува в невисокосните години. Всяка година, която се дели на четири, като 2020 и 2024, е високосна, като се изключи някои столетни години или такива, които приключват на 00, като 1900. (Ще разбираем за какво по-долу.)
Името „ високосна “ идва от обстоятелството, че от март нататък всяка дата се измества с спомагателен ден напред от миналата година. Например 1 март 2023 година беше сряда, само че през 2024 година ще се падне в петък. (Обикновено една и съща дата се реалокира единствено с един ден напред сред поредните години).
Други календари, в това число еврейският календар, ислямският, китайският и етиопският също имат версии на високосни години, само че те не идват на всеки четири години и постоянно са разнообразни от тези в григорианския. Някои календари пък имат по няколко високосни дни или даже съкратени високосни месеци.
В допълнение към високосните години и високосните дни, григорианският календар има и няколко високосни секунди, които спорадично са били добавяни към избрани години - последно през 2012, 2015 и 2016 година Въпреки това Международното бюро за измервания (IBWM) - организацията, виновна за световното премерване на времето, ще отстрани високосните секунди от 2035 година нататък.
Защо се нуждаем от високосни години?
На пръв взор цялото това с високосните години може да наподобява като странна концепция. Но те са доста значими и без тях нашите години в последна сметка биха изглеждали доста друго.
Високосни години съществуват, тъй като една година в григорианския календар е малко по-кратка от слънчевата или тропическа година - времето, належащо на Земята да обиколи слънцето един път. Една календарна година е дълга тъкмо 365 дни, само че една слънчева година е дълга почти 365 дни, 5 часа, 48 минути и 56 секунди.
Ако не отчитахме тази разлика, тогава за всяка минала година разликата сред началото на календарната година и слънчевата година би се увеличавала с 5 часа, 48 минути и 56 секунди. С течение на времето това би трансформирало времето на настъпване и отминаване на сезоните. Например, в случай че спрем да използваме високосните години, след към 700 години лятото в Северното полукълбо ще стартира през декември вместо през юни, съгласно Националния музей на въздухоплаването и космоса.
Добавянето на високосни дни на всяка четвърта година значително отстранява този проблем, защото един спомагателен ден е с почти същата дължина като разликата, която се натрупва през това време.
Системата обаче не е съвършена - печелим към 44 спомагателни минути на всеки четири години или един ден на всеки 129 години. За да разгадаем този проблем, ние пропущаме високосните години на всеки 100 години, като се изключи тези, които се разделят на 400, като 1600 и 2000. Но даже и тогава към момента има дребна разлика сред календарните и слънчевите години, заради което IBWM са опитали с високосни секунди.
Но като цяло високосните години значат, че григорианският календар остава в синхрон с нашето пътешестване към слънцето.
Историята на високосните години
Идеята за високосните години датира от 45 година пр.н.е. когато древноримският император Юлий Цезар въвел Юлианския календар, който се състоял от 365 дни, разграничени на 12 месеца, които към момента използваме в Григорианския. (Първоначално юли и август бяха наречени надлежно Quintilis и Sextilis, само че по-късно бяха преименувани на Юлий Цезар и неговия правоприемник Август.)
Юлианският календар включвал високосни години на всеки четири години без изключение и бил синхронизиран със сезоните на Земята с помощта на „ последната година на комплициране “ през 46 година прочие н. е., която включвала 15 месеца с общо 445 дни, съгласно университета в Хюстън.
В продължение на епохи изглеждало, че Юлианският календар работел съвършено. Но към средата на XVI-ти век астрономите забелязали, че сезоните започвали към 10 дни по-рано от предстоящото, когато значими празници, като Великден, към този момент не съвпадали с съответни събития, като пролетното равноденствие.
За да поправи това, папа Григорий XIII въвел григорианския календар през 1582 година, който е същият като юлианския като се изключи високосните години за множеството столетни години (както е посочено по-горе).
В продължение на епохи григорианският календар бил употребен единствено от католическите страни, като Италия и Испания, само че в последна сметка бил признат и от протестантски страни, като Англия през 1752 година, когато годините им почнали да се отклоняват доста от тези на католическите страни.
Поради несъответствието сред календарите страните, които по-късно минали към григорианския календар, трябвало да пропуснат дни, с цел да се синхронизират с останалия свят. Например, когато Англия сменила календара си през 1752 година, 2 септември бил последван от 14 септември, съгласно Кралските музеи в Гринуич.
В някакъв миг в далечното бъдеще може да се наложи и григорианският календар да бъде преразгледан, защото се изплъзва от синхрона със слънчевите години. Но ще отнеме хиляди години, преди да се случи това.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ