Какво представлява токсоплазмозата?
Токсоплазмозата е остро протичащо паразитно заболяване, породено от едноклетъчен паразит, наименуван Toxoplasma gondii.
Човекът, както и други животни – домашни и диви, се явяват междинни гостоприемници, а крайният гостоприемник на инфекцията са представителите на семейство котки, считани за най-значимите резервоари. Животните и индивидът се заразяват с паразита посредством инфектирано месо, при контакт с фекална маса от котка, а е допустимо и трансплацентарнопредаване от майка на плода.
Най-често инфекцията настава при консумация на недобре кулинарно обработено месо, доста постоянно свинско, агнешко, дивеч, съдържащо цисти на токсоплазмата. Нерядко става въпрос единствено за контакт с устата по време на третирането на суровото месо или потреблението на недобре измити ножове, принадлежности, дъски за рязане.
Други условия, при които настава заразяване, са почистването на тоалетната на домашна котка или работа в градината, в пясъчна площадка и други, при което след контакт с фекалиите ооцисти могат да попаднат в организма през устата. Макар и паразита да е изолиран по козината на котките, той нормално не е патологичен и се счита, че заразяване при галенето и играта с котка е извънредно рядко. Самите домашни любимци могат да се инфектират след изяждането на инфектиран гризач. Няколко седмици по-късно те стартират да отделят с изпражненията ооцистите, които от своята страна стават заразоспособни няколко дни след престоя на открито.
При вродените форми на болестта инфекцията е трансплацентарна. Рядкост е при кръвопреливане или трансплантация на органи да настъпи заразяване.
Погълнати от индивида от цистите и ооцистите се развиват наред други морфологични форми на паразита – тахозоити, които са способни да инфектират тип бели кръвни кафези, посредством които стигат до различни органи. Така те могат да се локализират в мозъка, белите дробове, сърцето, мускулите. При лица със непокътната имунна система токсоплазмите нормално минават в латентно положение, формирайки цисти с опция за реактивиране при условия на имуносупресия.
Какви са признаците на токсоплазмозата?
Инфекцията при лица със непокътнат имунитет протича удобно с дискретна до изразена грипоподобна симптоматика. Най-често се следи нарастване на лимфните възли в шийната област, без съпровождаща мъка в тях. Сред възрастни всекидневно се визира една група лимфни възли, само че при децата – не рядко се ангажират и повече. Понякога положението персистира в продължение на един-два месеца, рядко още по-дълго.
При случаи на имуносупресия при СПИН или трансплантация, при осъществяване на химиотерапия и други, е допустимо да се следят тежки органни провали – засягането на мозъка – енцефалит или менингит, на сърцето – миокардит, при локализиране на процеса в белите дорбове – интерстициална пневмония, хориоретинит – засягане на окото по-рядко и други според от засегнатите органи. При тези случаи нормално се касае за реактивиране на латентна зараза.
Ако заразяването е настъпило преди забременяването на процедура няма заплаха за плода от трансплацентарно възпаление. Но в случай че майката се болести по време на самата бременност, даже и при нея да няма клинична изява (в 90% от случаите), то риск за плода има. Възможен излаз са както аборт или мъртвораждане, по този начин и вродена токсоплазмоза. По-опасни за плода са първите три месеца, по-малко второто тримесечие. Най-характерно е засягането на ЦНС с допустима хидроцефалия или микроцефалия, неврологична симптоматика, закъснение в психомоторното развиване, хориоретинит. При заразяване през третия триместър всекидневно вродената зараза е безсимптомна.
Какви изследвани се правят?
Ключови за поставяването на диагнозата са серологичните проучвания. Показателни за остра зараза са откриването на характерни антитела от клас IgM и повишаването на титъра на IgG антитела четирикратно в рамките на две седмици. Стабилно равнище на последните допуска остаряла зараза.
Директно определяне на паразитозата е допустимо посредством PCR (метод, изолиращ ДНК от микроорганизма) или биопсия или спинална пункция, доказващи самите паразити.За слагането на диагнозата в помощ идват и редица лабораторни и образни проучвания.
Какво е лекуването и профилактиката на токсоплазмозата?
Лечението на токсоплазмозата се реализира по схеми с препаратитие пириметамин с фолиева киселина, комбиниран със сулфонамид или антибиотик, в доза съобразена с възрастта, съществуването на бременност и положение на имунната система.
Предпазване заразяването от токсоплазмоза е изключително значимо за дамите в детеродна възраст и лицата с потисната имунна система. При това е належащо отбягване на работа в градина или осъществяването на такава с ръкавици. Желателно е грижите за тоалета на домашна котка да се правят от различен член на фамилията. Да не се позволява контакт с котки, пребиваващи във външна среда, при което е вероятен достъп до инфектирани гризачи. В апартамент е нецелесъобразно допускането на инцидентна котка, както и галенето и играта с улични такива. Домашните любимци е редно да бъдат изследвани за носителство на паразита.
Необходимо е отбягване обработката на сурово месо, подробно разчистване на изпозлваните принадлежности и дъски за рязане след използването им и изрядна кулинарна обработка.
Източник
