Токсичните родители са онези, които ден след ден отравят живота

Токсичните родители са тези, които ден след ден отравят живота на личните си деца. Нима това е допустимо? Да, и още по какъв начин.

Понякога родителите стават врагове на децата си, без даже да го подозират. Фразите, които ви се костват нормални, неутрални или даже отзивчиви, могат да бъдат възприети от детето като оповестяване на война. Сега на него ще му се наложи да се насилва да ви обича. Вие просто не забелязвате, че всекидневно му нанасяте прочувствени вреди и унищожавате самооценката му. И не щеш ли детето стартира да се държи враждебно… Защо става по този начин? Нека уточним какви са аргументите.

Вие не обръщате внимание на детето

Децата доста обичат да измислят истории и да ги описват на родителите си. Могат да повтарят небивалиците си безчет доста пъти. Но даже в случай че знаете, че към този момент сте чували тази история, изслушайте детето до края. За него това е доста значимо. Може да имате куп значими задания, само че децата ви постоянно би трябвало да са преди всичко. Те не трябва да се съмняват, че ги обичате. Само на вас ви се коства, че е задоволително да деянията обичта си, купувайки скъпи облекла и играчки. Количките с дистанционно управление и модерните устройства не могат да създадат детето в действителност щастливо. То желае да поддържа връзка с вас, а не с бездушни предмети.

Същото се отнася и до парите, които плащате за образованието му. Да, вие може да отделяте средства, само че това няма нищо общо с любовта. Създайте приятна атмосфера за детето си. Нека то натрупа хубави мемоари за това по какъв начин сте му помагали да лепи приложения, по какъв начин сте си играли на гоненица и сте чели дружно приказки. 10-15 минути живо и топло другарство дневно ще отърват детето от чувството, че никой не го желае.

Вие изисквате доказателства за любовта му

Ако наказвате детето си за получените двойки и смятате, че то би трябвало да изкарва единствено шестици, доста е евентуално да сте отровен родител. Вие сравнявате детето с други и ги давате за образец. Запомнете едно – хората обичат други хора не за някакви заслуги, а просто по този начин. Вие от своя страна карате детето да оправдава упованията ви, а когато не го прави, му се карате за това. То се усеща неприлично за любовта ви. При това, когато детето порасне, вашите условия ще придобият нова форма – ще упреквате щерка си, че още не се е омъжила, а сина, че не се е изнесъл да живее независимо. Престанете да си избивате отрицателните страсти. Това сигурно няма да ви донесе нищо хубаво, само че като нищо ще съсипе връзките ви с детето.

Разказвате му за проблемите си

Животът на всеки човек е изпълнен с компликации и неправда. И от време на време доста ни се желае някой да ни изслуша… Но недейте да споделяте с детето тъгата си, че са ви уволнили от работа, че баба му е в болница, а парите не доближават. Детето още няма нужния житейски опит, то не знае по какъв начин да ви помогне. Възможно е да се замисли по какъв начин да си откри някакви приходи, с цел да ви облекчи живота. Не се знае до каква степен ще докара това – нали не желаете детето ви да попадне в неприятна компания? За сина или щерка си вие би трябвало да сте опора, покровител. Те желаят вие постоянно да сте до тях и да ги подкрепяте. Не бива да става противоположното. Вие сте родителят и вие би трябвало да се грижите за детето, а не то за вас.

Нахлувате в персоналното му пространство

Вашите деца се усещат герои на риалити-шоу. Нито едно деяние на сина или щерка ви не остава неусетно. Вие непрекъснато взимате движимостите им, без да питате – проверявате телефоните им, подслушвате диалозите им, влизате в детската стая, без да почукате. Подобно държание е меко казано дразнещо. Освен това детето ви страда от тази несъобразителност – персоналният му живот се оказва застрашен от вас. Вие давате препоръки по всеки един въпрос и настоявате детето да постъпи по този начин, както му казвате вие. Според психолозите човек още от ранни години би трябвало да има свое персонално пространство, в което никой да не нахълтва без позволение. Иначе детето ще израсне, смятайки, че може да нарушава персоналните граници при другарство с хората – или в противен случай, ще се затвори в себе си. Уважавайте мислите и възприятията на детето и се постарайте да спечелите доверието му.

Вие вините децата си за своите неуспехи

Вие смятате, че раждането на детето ви е попречило да се реализирате, да извършите страхотна кариера, да запазите хубавата си фигура и така нататък. Това ви кара да се ядосвате на сина или щерка си. Вие като че ли не очаквате нищо хубаво от детето си. Всичките му пропуски и неточности ги възприемате като нещо обикновено, а триумфите му откровено ви изненадват. Каквото и да създадат децата, то в никакъв случай не е задоволително, с цел да оправдае упованията ви. Междувременно се терзаете, че сте изоставили фантазиите си поради това безнадежно дете. Разбира се, вие може да смятате по този начин и никой не ви го не разрешава, само че не си и помисляйте да го кажете на детето. Със същия триумф то може да ви отговори, че не ви е молило да го раждате. Това си е било ваше решение. Вие сте възрастен човек и носите отговорност за постъпките си.

Вие игнорирате детето в моменти на спор

Свикнали сте да изразявате неодобрение, само че освен това пресичате всевъзможни опити да се обясни повода за разочарованието ви. Дори в случай че детето ви се извини (макар самото то да не знае за какво), вие отново ще останете непреклонни. А след това ненадейно – след час, след три дни или след месец – ще заговорите по този начин, като че ли не е имало интервал, през който сте пренебрегнали детето си. Играта на безмълвие не е най-хубавият метод за решение на проблемите. Ако нещо не ви харесва, по-добре просто обсъдете това с детето.

Вие го унижавате пред приятелите му

Не бива да превръщате детето си в обект на подбив. Може да подхвърлите, че то има огромни уши и да го наречете на смешка „ слонче “. На вас това ще ви се стори сладко, само че детето надали ще остане поласкано от сходни съпоставения. Децата са доста чувствителни към мнението на близките. Ако кажете нещо сходно пред други хора, внимавайте! Може да не сте имали нищо неприятно поради, само че не щеш ли съучениците на вашето дете към този момент му се подиграват за щръкналите му уши. След такова нараснало внимание благото ви отроче може да се трансформира в кълбо от нерви.

Не оставяте детето да порасне

Вие толкоз сте привикнали, че сина или щерка ви е непрекъснато с вас, че раздялата даже и за къс интервал от време ви се коства немислима. Правите всичко допустимо вашето пиленце да не излети от гнездото. Плашите го с истории за битови компликации, разказвате му, по какъв начин като малко се е страхувало от Торбалан. Но в случай че някой изпитва боязън тук – това сте вие. За майката е естествено да се бои да пусне детето надалеч от себе си, само че въпреки всичко му дайте късмет най-малко да се опита да живее независимо.

Вие намесвате парите в връзките ви

Смятате, че в случай че детето към този момент е навършило 18 години, значи е длъжно да ви устоя. Вие нали сте похарчили толкоз пари за образованието и израстването му – в този момент е негов ред да ви се отплати със същото. Благодарността, несъмнено, е хубаво нещо, само че тя би трябвало да е дадена от сърце, а не по ваше разпореждане. Не бива да давате на децата си дребни суми пари, а след това да изисквате средствата да ви се върнат с лихвата. Това припомня по-скоро на пазарни връзки, а не на връзки майка-дете.

Вие всявате боязън

Вашите дейности са толкоз непредсказуеми, че детето избира да съблюдава отдалеченост от вас. Допреди малко сте била блага и добра, а в този момент крещите по него без причина. Да се спори с вас е безсмислено, вие не чувате никого с изключение на себе си, а след това даже упреквате детето за това „ пренебрежение към по-възрастните “. Ще напомняте за всяка една думичка, казана изкривено по ваш адрес. Внезапните промени в настроението на родителите се отразяват и на детската душeвност. Ако не желаете детето ви да стане комплексиран човек, незабавно преразгледайте държанието си. /woman.bg