Ток удари в мъжка изложба между плюса и минуса СНИМКИ
Токов удар -– това е резултатът от играта сред плюс и минус в взаимната галерия на Христо Бозуков и Веселин Симеонов, открита нощес в изложба „ Мария Луиза “. Мъжкият заряд, протичал у двамата създатели цели 7 години, 4 месеца и 1 ден, избухна пред фена в цветове и хрумвания, искрящи от електричество. Токовият удар върху сетивата покорява в „ Плюс и минус. Завръщането “.
Творческият тандем се завръща пред пловдивска аудитория след последната си взаимна галерия на „ Винария “ през 2014-а. Тогава планът с провокативни, забавни и смели хрумвания на двамата художници е признат въодушевено от публиката. После пътищата им се разделят, само че единствено географски. Веселин живее известно време в София, само че бързо се разочарова и се връща в родното Търново, където пази доктурантура, и става учител във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Христо работи в Пловдив, за малко също преподава в частен лицей. „ Нямаше по какъв начин да откажа - в групата бяха 26 дами. Едно преподаване падна... “, изяснява залитането си по академична кариера художникът. Живее няколко месеца в Нидерландия, а след „ Завръщане “-то му следва ново тръгване за Страната на лалетата, където ще го чака неговата обичана и муза - артмениджърът Джей Хауари.
„ Джей напряко отхвърли, като чу по какъв начин с Веско си приказваме по 3-4 часа всеки ден по телефона “, смее се Христо, който през годините поддържа съвсем всекидневна връзка с приятеля си от студентство. Още до момента в който следват в Търново, двамата разделят общо ателие. Свързва ги скъпо другарство. Не е напълно ясно кой във връзката им е плюсът и кой - минусът, само че едно е несъмнено - двамата се допълват съвършено. В персонален проект Веско е доста толерантен, понася всички дивотии на Христо, изслушва го, поучава го. Професионално е тъкмо противоположното - Христо е този, който стимулира Веселин и пали креативния му заряд. Изложбата се ражда непринудено от общата им сила и носи бездънен прочувствен смисъл.
Ицо се показва с три широкоформатни маслени платна и 12 рисунки в черно и бяло (с нотка синьо) от серията „ Black&White Like Plus&Minus “. Черното и бялото е като плюс и минус, ин и ян, допълнение сред двата свята, изяснява художникът. Синьото пречупва строгостта на черно-бялата рисунка, внася сила и страст в платната му. Веско взе участие с към 20 колажирани работи, смесена техника. „ Интересно беше да се забележим от 7-годишна отдалеченост. Как сме се развили, до какви хрумвания сме се докоснали. Има огромна разлика в творчеството ни от този момент до момента “, показват създателите.
Провокира ги и самото пространство на изложба „ Мария Луиза “, което е в типичния манхатънски ъндърграунд жанр.
„ Магията се получи. Най-хубавите картини стават, когато нещо те провокира. Дали е в изкуството, дали в любовта - провокацията е доста значима. Откъде другояче ще изскочи магията, пита Христо, който напълно не може да се оплаче от липса на провокации. Особено в любовта. Приятелката му Джей, която също се занимава с изкуство, е основно настоящо лице в това креативно сблъскване. „ Веднъж се бяхме скарали, не помня към този момент защо. Той стана в 4 и половина сутринта, отиде в ателието. След няколко часа ми написа: Ядоса ме, виж какво направих! И ми изпрати една страхотна картина. Изумих се “, спомня си Джей. И се пита дали пък, в случай че вбесява по-често половинката си, това няма да е в интерес на артистичното му бъдеще.
Без да желая, паднах от влака
На какви ли не истории се е наслушал и нагледал Веско в годините с Христо Бозуков. Веднъж, като се прибирал от морето, Ицо за малко да пропусне гара „ Тракия “, където трябвало да слезе. В дрямка чул, че афишират неговата спирка, само че до момента в който се опомни, влакът тръгнал. Скочил в придвижване и се контузил грубо. За похлупак багажът му останал в купето. Затътрил се към гишето за билети, целият в кръв. „ Без да желая, паднах от влака “, изтърсил пред изумената касиерка.
Творческият тандем се завръща пред пловдивска аудитория след последната си взаимна галерия на „ Винария “ през 2014-а. Тогава планът с провокативни, забавни и смели хрумвания на двамата художници е признат въодушевено от публиката. После пътищата им се разделят, само че единствено географски. Веселин живее известно време в София, само че бързо се разочарова и се връща в родното Търново, където пази доктурантура, и става учител във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Христо работи в Пловдив, за малко също преподава в частен лицей. „ Нямаше по какъв начин да откажа - в групата бяха 26 дами. Едно преподаване падна... “, изяснява залитането си по академична кариера художникът. Живее няколко месеца в Нидерландия, а след „ Завръщане “-то му следва ново тръгване за Страната на лалетата, където ще го чака неговата обичана и муза - артмениджърът Джей Хауари.
„ Джей напряко отхвърли, като чу по какъв начин с Веско си приказваме по 3-4 часа всеки ден по телефона “, смее се Христо, който през годините поддържа съвсем всекидневна връзка с приятеля си от студентство. Още до момента в който следват в Търново, двамата разделят общо ателие. Свързва ги скъпо другарство. Не е напълно ясно кой във връзката им е плюсът и кой - минусът, само че едно е несъмнено - двамата се допълват съвършено. В персонален проект Веско е доста толерантен, понася всички дивотии на Христо, изслушва го, поучава го. Професионално е тъкмо противоположното - Христо е този, който стимулира Веселин и пали креативния му заряд. Изложбата се ражда непринудено от общата им сила и носи бездънен прочувствен смисъл.
Ицо се показва с три широкоформатни маслени платна и 12 рисунки в черно и бяло (с нотка синьо) от серията „ Black&White Like Plus&Minus “. Черното и бялото е като плюс и минус, ин и ян, допълнение сред двата свята, изяснява художникът. Синьото пречупва строгостта на черно-бялата рисунка, внася сила и страст в платната му. Веско взе участие с към 20 колажирани работи, смесена техника. „ Интересно беше да се забележим от 7-годишна отдалеченост. Как сме се развили, до какви хрумвания сме се докоснали. Има огромна разлика в творчеството ни от този момент до момента “, показват създателите.
Провокира ги и самото пространство на изложба „ Мария Луиза “, което е в типичния манхатънски ъндърграунд жанр.
„ Магията се получи. Най-хубавите картини стават, когато нещо те провокира. Дали е в изкуството, дали в любовта - провокацията е доста значима. Откъде другояче ще изскочи магията, пита Христо, който напълно не може да се оплаче от липса на провокации. Особено в любовта. Приятелката му Джей, която също се занимава с изкуство, е основно настоящо лице в това креативно сблъскване. „ Веднъж се бяхме скарали, не помня към този момент защо. Той стана в 4 и половина сутринта, отиде в ателието. След няколко часа ми написа: Ядоса ме, виж какво направих! И ми изпрати една страхотна картина. Изумих се “, спомня си Джей. И се пита дали пък, в случай че вбесява по-често половинката си, това няма да е в интерес на артистичното му бъдеще.
Без да желая, паднах от влака
На какви ли не истории се е наслушал и нагледал Веско в годините с Христо Бозуков. Веднъж, като се прибирал от морето, Ицо за малко да пропусне гара „ Тракия “, където трябвало да слезе. В дрямка чул, че афишират неговата спирка, само че до момента в който се опомни, влакът тръгнал. Скочил в придвижване и се контузил грубо. За похлупак багажът му останал в купето. Затътрил се към гишето за билети, целият в кръв. „ Без да желая, паднах от влака “, изтърсил пред изумената касиерка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ