“Утвърждаването на Русия е необратим процес” - нужна ли е ревизия на речта на Доган от 2015 г.
Тогава водачът на Движение за права и свободи бе упрекнат, че е защитил прокремълски позиции
" Движението за права и свободи е поредна партия и през всичките тези 33 години сме отстоявали евроатлантическата геополитическа ориентировка на България. " Това разгласи ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пред кореспонденти в Народното събрание в четвъртък във връзка еднодневното посещаване у нас на украинския президент Володимир Зеленски.
„ Тази геополитическа ориентировка за нас не предстои на проверка. Напротив, съгласно нас ние би трябвало да сме лоялни и почтени членове на съюзите, в които членуваме – НАТО и Европейския съюз “, добави Карадайъ.
Движение за права и свободи е измежду партиите, които поддържаха последните начинания в Народното събрание за подкрепяне на Украйна с оръжия и за приемането на тази страна в НАТО след края на войната против съветския агресор.
Репортер на „ Флагман “ обаче попита Карадайъ има ли проверка на позицията на Ахмед Доган, който в края на 2015 година бе упрекнат , че е държал проруска тирада на обичайното празненство на Движение за права и свободи преди настъпването на новата година.
„ Аз ще ви помоля още един път да си припомните на господин Ахмед Доган “ , прикани Карадайъ и изясни, че няма проверка на нито едно стратегическо виждане на Доган от 1984 година насам.
В края на 2015 година Доган разгласи : „ Утвърждаването на Русия е необратим развой, който желая да наблюдавате. Русия ще направи всичко допустимо тази линия да продължи и, в случай че е належащо, даже силово. От тази позиция бихме задали въпроса за НАТО – съответна система за защита ли е? Аз единствено ви поучавам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят. “
Думите на водача на Движение за права и свободи бяха в подтекста и на случилото се през 2014 година, когато Русия бе окупирала и анексирала Крим . Това се оказа единствено началото на експанзията на Путин по отношение на Украйна.
„ Флагман “ напомня цялата тирада на Доган от 17 декември 2015 година Тя визира и противоречива декларация на тогавашния ръководител на Движение за права и свободи Лютви Местан, изчетена от парламентарната естрада. Малко по-късно Местан бе изпъден от партията.
СЛОВО НА ПОЧЕТНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Движение за права и свободи Д-Р АХМЕД ДОГАН ПРЕД ЕЛИТА НА Движение за права и свободи НА ТЪРЖЕСТВОТО Пожарна охрана СЛУЧАЙ НАСТЪПВАНЕТО НА НОВАТА ГОДИНА
" Уважаеми дами и господа!
По традиция всяка година политическият хайлайф на Движение за права и свободи се събира, с цел да направи равносметка на миналата година и да проспектира идната година.
Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинният му инстикт върху всички сфери на живота.
Основни аргументи за ускорената вътрешна пулсация на времето, съгласно мен, е наклонността за прерастване на световната финансова рецесия в международна политическа рецесия, която слага под въпрос стабилността на международния политически ред.
За първи път съм обезпокоен.., макар че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейският съюз и страните- членки първо, не знаят какво да вършат, второ, в случай че вършат нещо, го вършат напълно официално и трето - в случай че решат „ да се освободят “ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят по какъв начин да го създадат и какво следва от това.
Европейски Съюз сега няма дълбока мотивация за развиване. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си. Всичко се прави инерциално. Европейски Съюз няма нужния за развиването си капиталов запас. Не са добре нещата и на ниво властови потенциал, с цел да се направи последваща крачка. Което значи официално битие, официално вложение във официална суперобщност. Създадена е политическа заблуда за Европейски Съюз, която ще бъде, дай Боже, в случай че не първият, то най-малко вторият индивид в планетарен мащаб. Но това не става. И в околните 10 години това няма да се случи. Бюджетът на Европейски Съюз (за интеграция) е към 120-130 млрд, а военния бюджет на Съединени американски щати е 600-650 милиарда... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неразбираеми правила и аморфни цели.
Аз към този момент надълбоко се колебая, най-малко в някои връзки, не изцяло, несъмнено, дали ще има въобще Европейски съюз. До в този момент Европа не е посочила, че има дълбока вътрешна мотивация да трансформира Европейски Съюз в обединен общ индивид с геополитически мащаб. Например, има разнообразни спорове по света, във връзка с които европейската позиция се свежда до самооправдание, тъй като Европейски Съюз е джудже във военно-политическо отношение...
Но, уважаеми сътрудници, рецесията, която стартира преди 6-7 години, се задълбочава и то доста съществено, придобивайки доста странни форми към този момент отвън сферата на финансите и стопанската система. Според мен, рецесията мимикрира и се развива към политическа рецесия в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които слагат под подозрение политическия ред в света.
Еднополюсният модел на света не може да остане в този си тип с безапелационната доминация на Съединени американски щати. Китай се развива доста съществено и нападателно. И, несъмнено, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на Европейски Съюз... Утвърждаването на Русия е необратим развой, който желая да наблюдавате. Русия ще направи всичко допустимо тази линия да продължи и, в случай че е належащо, даже силово. От тази позиция бихме задали въпроса за НАТО – съответна система за защита ли е? Аз единствено ви поучавам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят!
С други думи, международният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува доста съществено. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този подтекст Европейски Съюз е в положение “заспи ” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа рецесия, стартира с рецесия на толерантността. Кризата на толерантността основава условия за пробуждане на разнообразни национализми.
Ако някой от Европейски Съюз приказва действително за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и даже на сигурността и стабилността - значи не познава действителността. Няма такова нещо. Не виждам идващите 10 години да има условия за сантиментална политика. Защото огромните, дълбоките пластове на геополитиката се разместват основно от позиция на полюсите и ние не би трябвало да си затваряме очите за нужната промяна на нашата партия - като очакване, като съответно структуриране и като съответно деяние. Светът не върви на добре. Това за мен е реалност, а не съмнение.
В този подтекст гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.
В района, с изключение на Русия, Турция желае да откри новото си място в международния ред и това може да породи доста комплицирани взаимоотношения и рецесии в района на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия район е толкоз комплициран и потаен развой, че на този стадий мъчно могат да бъдат предвидими последствията. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в интернационален мащаб. Това е моето чувство. И когато приказваме за политическо време, за национално политическо време, ние би трябвало да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, в случай че не напълно, най-малко с европейското политическо време. За страдание това европейско политическо време, най-малко на този стадий, съществено изостава. Европейският съюз не е на ясно със себе си като еднаквост, какво желае в действителност. Европейски Съюз към момента няма еднаквост, това е единствено план на еднаквост. И точно поради това ние се намираме в такава обстановка на разкривен стоеж.
Затова, от позиция на тази ускорена пулсация на политическото време, партията би трябвало да се реформира с явен проспект на развиване. А един модел за развиване във всички случаи би трябвало да включва рисковите параметри за развиване на Колективното тяло. За огромно страдание аз не виждам предпочитано мислене за Колективното тяло. И това е най-важният въпрос, който ние сякаш не слагаме, а го подменяме с настоящи проблеми на политиката.
Понятието за „ Колективното тяло " употребяваме единствено като метафора. Но Колективното тяло има особена система на чувство, усещания, оценка, очакване… В етнологията има един забавен термин - морфичен резонанс, който регистрира точно вътрешната пулсация на общността. Ето, аз просто ви чувствам, уверен съм - вие също ме усещате, даже без да приказваме. Морфичният резонанс значи без да приказваш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно равнище. Мога да настоявам, че имам отворен портал за тази информация, по тази причина не се ебавам.
Не може едно групово тяло, или цялото, да не си дава сметка за това, каква групова пулсация създава и излъчва. Пулсацията на груповото тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от позиция на оцеляването.
Да, рецесията дава опция, само че рецесията и лишава благоприятни условия. Би трябвало да сме удовлетворени, че българският политически хайлайф се научи да ръководи спешните обстановки, само че този факт не би трябвало да ни приспива.
Моето предпочитание е с политиката да се занимават хора, които схващат от политика. Аз одобрявам музиката, обаче не съм способен да я правя оценка. Хора, които са без разбиране за политика, да вършат политика – с това не съм склонен! Не всеки може да прави политика. Не всеки човек може да прави музика. В никакъв случай не мога да пея като Галена, тя е гений. Но тя не може да прави това, което аз върша, примерно. Така е организиран светът...
Колеги, всеки да прави това, което схваща, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това комплицирано време нещата по този начин може да се объркат, че да си създадем проблеми за години напред. Движение за права и свободи не може да се сътвори още веднъж. Движение за права и свободи би трябвало да се възобнови, само че не може да се подмени. Дори с поддръжката на прилежащи държави…..
Искам доста съществено да погледнем на този въпрос. Ние не се намираме в някакъв обикновен интервал на развиване, ние се намирме в рецесия, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази рецесия.
Само си представете евентуалния спор сред Русия и Турция
За мен беше гаф тази декларация, господин Местан. Пентагонът няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е доста сензитивен на тази тематика. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами в случай че пламне пожар какво вършим?! Какво вършим, в случай че пламне пожар, господа… Ние сме в периметъра на евентуални военни действия… Или мислите, че това не е допустимо?! Аз не желая България да се трансформира в жертва, не искам нашият електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не желая! Всякакви други хрумвания слагат под подозрение сигурността на живота, политическия смисъл на Движение за права и свободи. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено деяние може да породи такива последействия, за които след това да се чудим - но по този начин е било, но някой не ни е схванал, не ни е доразбрал и по този начин, нататък.....
Затова с известна горест желая да ви кажа, че времето е доста комплицирано. Защото вибрира отрицателно в другите си пластове. Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от позиция на най-важното за нас, стабилността и сигурността на района. Всяка идея, всяка концепция, всяка тактика, която слага нашата сигурност под въпрос – не би трябвало да се насърчава. Уточнявам - всички страни са заинтригувани от етносите, които са в прилежащите страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава обстановка всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако желаете да играете тази игра - това е политическо злополучие. Аз не желая да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в района да има сигурност, и то без значение от външните условия. Много значимо! Но по тази причина би трябвало да се прави политика на салда във всеки съответен миг и всеки съответен политически акт да е обвързван с този подтекст. Защото тези генериращи тревога действителности изкривяват и форсират политическото време. И политическият разсъдък основателно се изкушава да организира и конструира света, в който живеем, по същата матрица.
Не би трябвало да си фантазираме, че това, което вършим като политика в Народното събрание няма връзка и със международна политика, европейска политика, районна политика и така нататък
Информационната ера фундаментално се отрази в самото съществуване на политиката. В политиката към този момент всичко е във всичко, по този начин да се каже онлайн.
Няма изолирани дейности. Всичко е във всичко. Дори, когато вършим нещо неумишлено, ние подкрепяме или зареждаме процеси, които са отвън нас, само че рефлектират директно и върху нашето схващане, нашата страна, нашия свят…
Всички знаете, че съм наблюдаващ по формулировка, само че очевидно прекомерно насериозно съм се приел като въздържан съзерцател. Но това не значи, че ще се върна в политиката!
Накрая ви приканвам да създадем обща молитва за новата 2016 година: Господи, не ми давай повече, в сравнение с мога да понеса. Амин! "
17.12.2015 г.
" Движението за права и свободи е поредна партия и през всичките тези 33 години сме отстоявали евроатлантическата геополитическа ориентировка на България. " Това разгласи ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ пред кореспонденти в Народното събрание в четвъртък във връзка еднодневното посещаване у нас на украинския президент Володимир Зеленски.
„ Тази геополитическа ориентировка за нас не предстои на проверка. Напротив, съгласно нас ние би трябвало да сме лоялни и почтени членове на съюзите, в които членуваме – НАТО и Европейския съюз “, добави Карадайъ.
Движение за права и свободи е измежду партиите, които поддържаха последните начинания в Народното събрание за подкрепяне на Украйна с оръжия и за приемането на тази страна в НАТО след края на войната против съветския агресор.
Репортер на „ Флагман “ обаче попита Карадайъ има ли проверка на позицията на Ахмед Доган, който в края на 2015 година бе упрекнат , че е държал проруска тирада на обичайното празненство на Движение за права и свободи преди настъпването на новата година.
„ Аз ще ви помоля още един път да си припомните на господин Ахмед Доган “ , прикани Карадайъ и изясни, че няма проверка на нито едно стратегическо виждане на Доган от 1984 година насам.
В края на 2015 година Доган разгласи : „ Утвърждаването на Русия е необратим развой, който желая да наблюдавате. Русия ще направи всичко допустимо тази линия да продължи и, в случай че е належащо, даже силово. От тази позиция бихме задали въпроса за НАТО – съответна система за защита ли е? Аз единствено ви поучавам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят. “
Думите на водача на Движение за права и свободи бяха в подтекста и на случилото се през 2014 година, когато Русия бе окупирала и анексирала Крим . Това се оказа единствено началото на експанзията на Путин по отношение на Украйна.
„ Флагман “ напомня цялата тирада на Доган от 17 декември 2015 година Тя визира и противоречива декларация на тогавашния ръководител на Движение за права и свободи Лютви Местан, изчетена от парламентарната естрада. Малко по-късно Местан бе изпъден от партията.
СЛОВО НА ПОЧЕТНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Движение за права и свободи Д-Р АХМЕД ДОГАН ПРЕД ЕЛИТА НА Движение за права и свободи НА ТЪРЖЕСТВОТО Пожарна охрана СЛУЧАЙ НАСТЪПВАНЕТО НА НОВАТА ГОДИНА
" Уважаеми дами и господа!
По традиция всяка година политическият хайлайф на Движение за права и свободи се събира, с цел да направи равносметка на миналата година и да проспектира идната година.
Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинният му инстикт върху всички сфери на живота.
Основни аргументи за ускорената вътрешна пулсация на времето, съгласно мен, е наклонността за прерастване на световната финансова рецесия в международна политическа рецесия, която слага под въпрос стабилността на международния политически ред.
За първи път съм обезпокоен.., макар че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейският съюз и страните- членки първо, не знаят какво да вършат, второ, в случай че вършат нещо, го вършат напълно официално и трето - в случай че решат „ да се освободят “ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят по какъв начин да го създадат и какво следва от това.
Европейски Съюз сега няма дълбока мотивация за развиване. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си. Всичко се прави инерциално. Европейски Съюз няма нужния за развиването си капиталов запас. Не са добре нещата и на ниво властови потенциал, с цел да се направи последваща крачка. Което значи официално битие, официално вложение във официална суперобщност. Създадена е политическа заблуда за Европейски Съюз, която ще бъде, дай Боже, в случай че не първият, то най-малко вторият индивид в планетарен мащаб. Но това не става. И в околните 10 години това няма да се случи. Бюджетът на Европейски Съюз (за интеграция) е към 120-130 млрд, а военния бюджет на Съединени американски щати е 600-650 милиарда... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неразбираеми правила и аморфни цели.
Аз към този момент надълбоко се колебая, най-малко в някои връзки, не изцяло, несъмнено, дали ще има въобще Европейски съюз. До в този момент Европа не е посочила, че има дълбока вътрешна мотивация да трансформира Европейски Съюз в обединен общ индивид с геополитически мащаб. Например, има разнообразни спорове по света, във връзка с които европейската позиция се свежда до самооправдание, тъй като Европейски Съюз е джудже във военно-политическо отношение...
Но, уважаеми сътрудници, рецесията, която стартира преди 6-7 години, се задълбочава и то доста съществено, придобивайки доста странни форми към този момент отвън сферата на финансите и стопанската система. Според мен, рецесията мимикрира и се развива към политическа рецесия в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които слагат под подозрение политическия ред в света.
Еднополюсният модел на света не може да остане в този си тип с безапелационната доминация на Съединени американски щати. Китай се развива доста съществено и нападателно. И, несъмнено, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на Европейски Съюз... Утвърждаването на Русия е необратим развой, който желая да наблюдавате. Русия ще направи всичко допустимо тази линия да продължи и, в случай че е належащо, даже силово. От тази позиция бихме задали въпроса за НАТО – съответна система за защита ли е? Аз единствено ви поучавам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят!
С други думи, международният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува доста съществено. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този подтекст Европейски Съюз е в положение “заспи ” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа рецесия, стартира с рецесия на толерантността. Кризата на толерантността основава условия за пробуждане на разнообразни национализми.
Ако някой от Европейски Съюз приказва действително за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и даже на сигурността и стабилността - значи не познава действителността. Няма такова нещо. Не виждам идващите 10 години да има условия за сантиментална политика. Защото огромните, дълбоките пластове на геополитиката се разместват основно от позиция на полюсите и ние не би трябвало да си затваряме очите за нужната промяна на нашата партия - като очакване, като съответно структуриране и като съответно деяние. Светът не върви на добре. Това за мен е реалност, а не съмнение.
В този подтекст гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.
В района, с изключение на Русия, Турция желае да откри новото си място в международния ред и това може да породи доста комплицирани взаимоотношения и рецесии в района на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия район е толкоз комплициран и потаен развой, че на този стадий мъчно могат да бъдат предвидими последствията. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в интернационален мащаб. Това е моето чувство. И когато приказваме за политическо време, за национално политическо време, ние би трябвало да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, в случай че не напълно, най-малко с европейското политическо време. За страдание това европейско политическо време, най-малко на този стадий, съществено изостава. Европейският съюз не е на ясно със себе си като еднаквост, какво желае в действителност. Европейски Съюз към момента няма еднаквост, това е единствено план на еднаквост. И точно поради това ние се намираме в такава обстановка на разкривен стоеж.
Затова, от позиция на тази ускорена пулсация на политическото време, партията би трябвало да се реформира с явен проспект на развиване. А един модел за развиване във всички случаи би трябвало да включва рисковите параметри за развиване на Колективното тяло. За огромно страдание аз не виждам предпочитано мислене за Колективното тяло. И това е най-важният въпрос, който ние сякаш не слагаме, а го подменяме с настоящи проблеми на политиката.
Понятието за „ Колективното тяло " употребяваме единствено като метафора. Но Колективното тяло има особена система на чувство, усещания, оценка, очакване… В етнологията има един забавен термин - морфичен резонанс, който регистрира точно вътрешната пулсация на общността. Ето, аз просто ви чувствам, уверен съм - вие също ме усещате, даже без да приказваме. Морфичният резонанс значи без да приказваш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно равнище. Мога да настоявам, че имам отворен портал за тази информация, по тази причина не се ебавам.
Не може едно групово тяло, или цялото, да не си дава сметка за това, каква групова пулсация създава и излъчва. Пулсацията на груповото тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от позиция на оцеляването.
Да, рецесията дава опция, само че рецесията и лишава благоприятни условия. Би трябвало да сме удовлетворени, че българският политически хайлайф се научи да ръководи спешните обстановки, само че този факт не би трябвало да ни приспива.
Моето предпочитание е с политиката да се занимават хора, които схващат от политика. Аз одобрявам музиката, обаче не съм способен да я правя оценка. Хора, които са без разбиране за политика, да вършат политика – с това не съм склонен! Не всеки може да прави политика. Не всеки човек може да прави музика. В никакъв случай не мога да пея като Галена, тя е гений. Но тя не може да прави това, което аз върша, примерно. Така е организиран светът...
Колеги, всеки да прави това, което схваща, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това комплицирано време нещата по този начин може да се объркат, че да си създадем проблеми за години напред. Движение за права и свободи не може да се сътвори още веднъж. Движение за права и свободи би трябвало да се възобнови, само че не може да се подмени. Дори с поддръжката на прилежащи държави…..
Искам доста съществено да погледнем на този въпрос. Ние не се намираме в някакъв обикновен интервал на развиване, ние се намирме в рецесия, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази рецесия.
Само си представете евентуалния спор сред Русия и Турция
За мен беше гаф тази декларация, господин Местан. Пентагонът няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е доста сензитивен на тази тематика. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами в случай че пламне пожар какво вършим?! Какво вършим, в случай че пламне пожар, господа… Ние сме в периметъра на евентуални военни действия… Или мислите, че това не е допустимо?! Аз не желая България да се трансформира в жертва, не искам нашият електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не желая! Всякакви други хрумвания слагат под подозрение сигурността на живота, политическия смисъл на Движение за права и свободи. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено деяние може да породи такива последействия, за които след това да се чудим - но по този начин е било, но някой не ни е схванал, не ни е доразбрал и по този начин, нататък.....
Затова с известна горест желая да ви кажа, че времето е доста комплицирано. Защото вибрира отрицателно в другите си пластове. Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от позиция на най-важното за нас, стабилността и сигурността на района. Всяка идея, всяка концепция, всяка тактика, която слага нашата сигурност под въпрос – не би трябвало да се насърчава. Уточнявам - всички страни са заинтригувани от етносите, които са в прилежащите страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава обстановка всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако желаете да играете тази игра - това е политическо злополучие. Аз не желая да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в района да има сигурност, и то без значение от външните условия. Много значимо! Но по тази причина би трябвало да се прави политика на салда във всеки съответен миг и всеки съответен политически акт да е обвързван с този подтекст. Защото тези генериращи тревога действителности изкривяват и форсират политическото време. И политическият разсъдък основателно се изкушава да организира и конструира света, в който живеем, по същата матрица.
Не би трябвало да си фантазираме, че това, което вършим като политика в Народното събрание няма връзка и със международна политика, европейска политика, районна политика и така нататък
Информационната ера фундаментално се отрази в самото съществуване на политиката. В политиката към този момент всичко е във всичко, по този начин да се каже онлайн.
Няма изолирани дейности. Всичко е във всичко. Дори, когато вършим нещо неумишлено, ние подкрепяме или зареждаме процеси, които са отвън нас, само че рефлектират директно и върху нашето схващане, нашата страна, нашия свят…
Всички знаете, че съм наблюдаващ по формулировка, само че очевидно прекомерно насериозно съм се приел като въздържан съзерцател. Но това не значи, че ще се върна в политиката!
Накрая ви приканвам да създадем обща молитва за новата 2016 година: Господи, не ми давай повече, в сравнение с мога да понеса. Амин! "
17.12.2015 г.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ