Арбитражни схеми и разбити животи: ФрогНюз вече разказахме за изм...
Тогава, до момента в който пазари в квартален магазин в София, Илия Минчев схваща, че банковата му карта е блокирана. Мъжът работи от дълги години като зъботехник и дентален доктор. След като открива, че не може да заплати с картата си, той взема решение да отиде в банката, откъдето му споделят, че сметката му е запорирана от частен правосъден реализатор.
В нея той е имал към 270 хиляди лв., получени от продажбата на един и от двата му жилището в столичния квартал „ Бъкстон “. Получава документ, че има запор поради отговорности към непозната за него компания в размер на 600 хиляди лв..
Задължението се е появило след прелиминарен контракт за покупка-продажба на неподвижен парцел. Според документът предишния октомври Илия Минчев е продал към този момент продадения си апартамент в „ Бъкстон “ на софийската компания „ Билд Комфорт 18 “ ЕООД, а те му платили 300 хиляди лв. в брой. По документи, мъжът не е предал нотариално жилището в период и за това е бил наказан от Софийски търговски трибунал.
Илия обаче споделя, че не знае коя е тази компания. " Тази компании твърди, че имам да ѝ давам наказателна клауза от 600 хиляди лв. ".
Илия твърди, че не е подписвал прелиминарен контракт и че документът е изфабрикуван.
Управителката и притежател на компанията, по чието време по документи е подписан въпросният контракт, също твърди, че схваща за договорката от NOVA. Казва, че не е купувала апартамент от Илия Минчев и че не го е съдила за наказателна клауза от 600 хиляди лв..
През юли 2024 година ФрогНюз разказахме за подобен проблем - класическа машинация през трибунал. Разказът на семейство Ценкови за техните трънливи пътеки беше.
Арбитражният съд служи, с цел да взема решение извънсъдебно имуществени разногласия. Задължително изискване това да се случи е единодушието на двете страни в разногласието. Арбитражното решение има същата мощ като решение на държавен съд. Идеята обаче е разногласието да бъде решен по-бързо и безболезнено.
Не толкоз безболезнено обаче стоят нещата в съответен проблем от арбитражния съд “AD HOC ”. Ответниците по случая - семейство Ценкови, показват, че арбитражната процедура се води без тяхното единодушие за присъединяване. Арбитражното съглашение, въз основа на което разногласието е признат за разглеждане от арбитъра Ана Миленкова, е подписано от обвързвано с ищеца лице, което разполага с пълномощие от ответниците, обещано още през 2009 година, само че за напълно други цели - сигурно не и за сключване на арбитражни съглашения.
През 2006 година семейство Ценкови отдават против обезщетение право на градеж собствен парцел от 1972 година на строителна компания от Благоевград. Ценкови следва да получат две къщи против пет за строителя. През 2008-2009 година обаче строителят стопира строителни действия и последователно приключва заплащане на неустойки към Ценкови. Строителят е съден за неустойки, само че по този начин и не довършва строителството. След това продава петте къщи на компанията на подставеното лице, показват Ценкови. Прехвърлянето е симулативно. Къщите остават при лице, за което показват, че е другар на строителя, след това още веднъж се продават на други лица.
Семейството прави многократни опити да уреди взаимоотношенията със строителната компания и водят серия от правосъдни разногласия, само че до позволение на проблема не се стига. През 2023 година ищецът употребява пълномощни от 2008 година, обещано, с цел да съставлява Ценкови пред Министерство на регионалното развитие, Кадастър, Софийска вода, Електроразпределение, с цел да изиска арбитражна процедура. Едно от тези пълномощни даже е обещано от от дълго време умряло лице, т.е. - би следвало да губи своето деяние.
" Подписано е съглашение за арбитраж без знанието на една от страните - семейство Ценкови ", уточни адв. Черногорски пред ФрогНюз тогава. " Ценкови нямат отношение към съглашението за арбитраж, тъй като то е подписано от тяхно име ".
Нееднократно в съвещания по арбитражното произвеждане, ответниците са заявявали пред съдия Миленкова, че в случай че изобщо е налице спор, не желаят същия да се преглежда от трибунал, описват ответниците.
“Това е механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг. Накрая може да се окаже, че едно лице дължи половин милион лв., без да знае за какво ", безапелационни са ответниците по арбитражно дело семейство Ценкови. " Дори не бяхме известени, че това дело се води - разбрахме напълно инцидентно. Разчитали са да ни осъдят по бързата процедура и да се събудим със запорирани парцели и сметки ”.
ФрогНюз
В нея той е имал към 270 хиляди лв., получени от продажбата на един и от двата му жилището в столичния квартал „ Бъкстон “. Получава документ, че има запор поради отговорности към непозната за него компания в размер на 600 хиляди лв..
Задължението се е появило след прелиминарен контракт за покупка-продажба на неподвижен парцел. Според документът предишния октомври Илия Минчев е продал към този момент продадения си апартамент в „ Бъкстон “ на софийската компания „ Билд Комфорт 18 “ ЕООД, а те му платили 300 хиляди лв. в брой. По документи, мъжът не е предал нотариално жилището в период и за това е бил наказан от Софийски търговски трибунал.
Илия обаче споделя, че не знае коя е тази компания. " Тази компании твърди, че имам да ѝ давам наказателна клауза от 600 хиляди лв. ".
Илия твърди, че не е подписвал прелиминарен контракт и че документът е изфабрикуван.
Управителката и притежател на компанията, по чието време по документи е подписан въпросният контракт, също твърди, че схваща за договорката от NOVA. Казва, че не е купувала апартамент от Илия Минчев и че не го е съдила за наказателна клауза от 600 хиляди лв..
През юли 2024 година ФрогНюз разказахме за подобен проблем - класическа машинация през трибунал. Разказът на семейство Ценкови за техните трънливи пътеки беше.
Арбитражният съд служи, с цел да взема решение извънсъдебно имуществени разногласия. Задължително изискване това да се случи е единодушието на двете страни в разногласието. Арбитражното решение има същата мощ като решение на държавен съд. Идеята обаче е разногласието да бъде решен по-бързо и безболезнено.
Не толкоз безболезнено обаче стоят нещата в съответен проблем от арбитражния съд “AD HOC ”. Ответниците по случая - семейство Ценкови, показват, че арбитражната процедура се води без тяхното единодушие за присъединяване. Арбитражното съглашение, въз основа на което разногласието е признат за разглеждане от арбитъра Ана Миленкова, е подписано от обвързвано с ищеца лице, което разполага с пълномощие от ответниците, обещано още през 2009 година, само че за напълно други цели - сигурно не и за сключване на арбитражни съглашения.
През 2006 година семейство Ценкови отдават против обезщетение право на градеж собствен парцел от 1972 година на строителна компания от Благоевград. Ценкови следва да получат две къщи против пет за строителя. През 2008-2009 година обаче строителят стопира строителни действия и последователно приключва заплащане на неустойки към Ценкови. Строителят е съден за неустойки, само че по този начин и не довършва строителството. След това продава петте къщи на компанията на подставеното лице, показват Ценкови. Прехвърлянето е симулативно. Къщите остават при лице, за което показват, че е другар на строителя, след това още веднъж се продават на други лица.
Семейството прави многократни опити да уреди взаимоотношенията със строителната компания и водят серия от правосъдни разногласия, само че до позволение на проблема не се стига. През 2023 година ищецът употребява пълномощни от 2008 година, обещано, с цел да съставлява Ценкови пред Министерство на регионалното развитие, Кадастър, Софийска вода, Електроразпределение, с цел да изиска арбитражна процедура. Едно от тези пълномощни даже е обещано от от дълго време умряло лице, т.е. - би следвало да губи своето деяние.
" Подписано е съглашение за арбитраж без знанието на една от страните - семейство Ценкови ", уточни адв. Черногорски пред ФрогНюз тогава. " Ценкови нямат отношение към съглашението за арбитраж, тъй като то е подписано от тяхно име ".
Нееднократно в съвещания по арбитражното произвеждане, ответниците са заявявали пред съдия Миленкова, че в случай че изобщо е налице спор, не желаят същия да се преглежда от трибунал, описват ответниците.
“Това е механизъм, по който на хората може да им бъде вменяван синтетичен дълг. Накрая може да се окаже, че едно лице дължи половин милион лв., без да знае за какво ", безапелационни са ответниците по арбитражно дело семейство Ценкови. " Дори не бяхме известени, че това дело се води - разбрахме напълно инцидентно. Разчитали са да ни осъдят по бързата процедура и да се събудим със запорирани парцели и сметки ”.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ