Тодоровден се празнува в първата събота от Великденските пости, която

Тодоровден се чества в първата събота от Великденските пости, която всяка година е на друга дата. Празникът е в чест на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон) и тази година се пада на 23 март. Според народа празникът е в респект и на конете и на коневъдството. На този ден всяка година се провеждат кушии.

Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден.

Какви са обичаите?

Празникът се отбелязва се с тържествено удостояване на коня, с бурните бългорски кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията.

Победителят в кушията се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да чистити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

На този ден не се яде целия ден праз лук, с цел да няма заболявания по конете.

Друг доста известен обред на този ден е миенето. В ранни зори се къпят дребните деца, с цел да не боледуват.

Преди кушията дамите би трябвало да измият косите си с вода, в която е престояла плява от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, дамата плисва водата след тях. Така им пожелава триумф, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това към този момент е неразрешено да се мият косите, изключително след залез слънце. Смята се, че това носи заболявания.

На Тодоровден имен ден честват всички с имената Тодор, Теодор, Тодорка, Теодорка, Тодоричка, Тея, Теа, Божидар, Божидара, Теди, Тошко, Тошка, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дария, Дора и техните производни.