Тодоровден е. Празникът се отбелязва винаги в първата събота на

Тодоровден е. Празникът се отбелязва постоянно в първата събота на Великденските пости, като датата, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар.

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.

Тодоровден е празник и на коневъдството и на конния спорт.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на обичаното на всички българи конно съревнование - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик - риза или забрадка.

Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

Нещо любопитно

На празника се извършват обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.

В някои региони се извършва и друга забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета.

Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се поставя обща софра, описват от БГНЕС.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, с цел да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията дамите си мият косите с вода, в която слагат плява от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, с цел да са дълги и здрави косите им като конска грива.

Обредната софра за празника включва питка с квас, леща и чорба от гъби.

В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.

Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.