Тодоровден е! Лятото настъпва
Тодоровден е - прочут още като Конски Великден, е преносим празник в българския православен календар, който се отбелязва всяка година в съботата след Сирни Заговезни.
През 2025 година Тодоровден се празнува на 8 март, съвпадайки с Международния ден на дамата.
Празникът е отдаден на свети Теодор Тирон, раннохристиянски страдалец от IV век, и е обвързван с вярата за настъпване на пролетта и изобилие. Според националните вярвания, на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което значи „ Божи подарък ", макар че в националното схващане липсва ясно разграничаване.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития демонстрират доста общи моменти. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическата си гибел в името на Христовата религия. Култът към тези двама воини-светии е изключително публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета.
Така най-старата непокътната до през днешния ден българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в неповторимата живопис на Боянския занаятчия от 1259 година в Боянската черква са непокътнати облиците на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на който се загатва, че за известно време е бил на изгнание в Аполония (Созопол). Последният дружно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически подвизи.
Интересно е, че националният празник Тодоровден, който няма тъкмо закрепена дата, а зависи от началото на великденския пост, не съответствува с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също по този начин обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната черква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие споделя, че към 50 години след гибелта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе.
Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят непоколебим пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ястие, продавани на цариградския пазар.
Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предизвестил за това действия, като поръчал на тези, които нямат храна вкъщи си, да си вършат коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За признателност към св. Теодор Тирон църквата запазила до момента обичая - в първата събота от Великия пост посредством коливо да го уважава.
Св. Теофилакт бил известно време духовник в една обител покрай Черно море. Когато при императрица Ирина иконоборческата разкол била наказана от Седмия космополитен събор (787 г.), цариградският патриарх Тарасий, който знаел добродетелния живот на Теофилакт, убедил го да одобри званието свещеник Никомидийски. В тоя ранг Теофилакт се явил същински чиновник и почитател на Христа: той служел на небогати, заболели, устройвал странноприемници и лечебни заведения. Във време на една болест, която се появила в града, той самичък се грижел за болните, като със своите ръце измивал раните им.
Иконобороческата разкол, която била утихнала след събора, отначало се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт и доста други на вятъра увещавали царя да се откаже от ереста и да одобри православното обучение за иконопочитанието. Те били пратени на изгнание. Св. Теофилакт прекарал 30 години в заточение, като търпял ограничения и премеждия. Той умрял в дълбока напреднала възраст към 832 година.
Тодоровден е прочут с богатите си обичаи и традиции, които се съблюдават в разнообразни краища на България:
Конски надбягвания (кушии): Рано сутринта мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя, и ги водят на водопой. След това се провеждат кушии, като спечелилият и неговият кон получават награди.
Обредни хлябове: Жените замесват обредни хлябове, които се раздават за здраве. От тях се дава и на конете, с цел да бъдат здрави и мощни.
Обичаи за младите булки: В някои райони Тодоровден е прочут като „ Булкина събота “. Младите невести, омъжени през последната година, обличат празнични носии и раздават обредни питки, като по този метод получават благословия за забременяване и изхабяване на здрави деца.
Гадаене за бъдещето: През седмицата преди Тодоровден момите слагат под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, фасул или овес, вярвайки, че сънищата им през тази нощ ще разкрият по кое време ще се задомят.
Традиционната софра на Тодоровден включва пита с квас, леща, гъбена супа, зелен боб, червени чушки, пълнени със зрял фасул, кисело зеле с ориз и праз лук.
Тодоровден остава един от най-обичаните празници в България, съчетавайки националните вярвания, любовта към природата и почитта към животните.
Имен ден честват: Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.
