Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар.

Тодоровден е един от първите пролетни празници в националния календар. Познат е още като Конски Великден, тъй като се чества най-много за здравето на конете. Според националните показа на този ден св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да ревизира порастват ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, с цел да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-много с вярата за изобилие, написа женското списание Hera.bg

„ Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято ”

Обичаите на този ден се разпределят сред дамите и мъжете. Централно място заемат младите булки, които стартират да се назовават невести и получават правото да месят самун в мъжовата къща. Изпеченият от тях ритуален самун, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се ревизира от свекървите и от него се раздава на околните. Този обред е значим за доближаването сред снахите и свекървите и за приемането на младите булки в фамилията. От обредния самун се поставя в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България дамите даже подскачат и цвилят като кон, с цел да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, по тази причина на някои места се споделя „ остриган като магаре през март ”. Младите девойки мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, с цел да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, след това изливат водата след конете, които поемат към избраното за кушиите място.

Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато дамите извършват своите ритуали, мъжете се приготвят за надбягването с коне. Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна към този момент е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото представление. След надбягването, на което печели най- бързия, следва награждаването – торба прекрасен зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото почитание и самопризнание. Конниците и спечелилият вършат почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко приключва с хоро, в центъра на който са ездачите.

Празничната софра е от пита, чорба от леща, гъбена супа, картофи, варена царевица.

Именници са Тодор ( Божи подарък ), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

Православната черква празнува Свети Великомъченик Теодор Тирон – Тодоровден. По този мотив във всечки епархии на Българската православна черква се отслужва Златоустова Св. Литурги.