Тодор Зайцев е роден на 30 май 1967 г. Юноша

Тодор Зайцев е роден на 30 май 1967 година Юноша е на Ботев (Пд). Той е една от емблематичните фигури в историята на клуба за последните 3 десетилетия. За „ канарчетата “ записва над 350 мача и близо 100 гола за състезание и другите купи. В кариерата си е играл още в Локомотив (Пд), Левски, Черноморец (Бургас) и малтийския Флориана. Има мачове в олимпийския и младежкия народен тим. Бил е треньор в ДЮШ на Ботев (Пд). Преди няколко месеца, дружно с някогашния вратар Лилчо Арсов, направи Футболна академия „ Пловдив “. С някогашния магически халф беседваме дни след неговия 50-годишен празник... Точно преди моят 50-годишен празник Ботев (Пд) ми сервира най-хубавия подарък – завоюва Купата на България. Напълно справедливо „ канарчетата “ на Николай Киров победиха хегемона у нас през последните 6 години Лудогорец. Много значима роля изигра и нашият 12-и състезател – публиката. Нашите последователи са неповторими. Сега ни следва присъединяване в Лига Европа. Дано да се стабилизира и финансово клубът. Неделев му е любим Кой футболист ми харесва най-вече от настоящия Ботев ли? Естествено, че Тодор Неделев. Бил съм му дълго време треньор. Познавам го чудесно. Има огромен потенциал. Просто още малко би трябвало да натисне педала, както се споделя, с цел да покаже максимума от опциите си. Да, не му потръгнаха нещата в Майнц 05, само че нищо не е изгубено. Не би трябвало да се предава. На Тошко Неделев съм му казвал доста пъти: Стой си там момче! Върна се. Рано се съобщи, а му даваха късмет да го пратят чартърен в друго състезание. На Мони Райков, който също е мое момче от школата на Ботев 2002, късно му пристигна акълът. Трябваше по-рано да излезе в чужбина. И Наско Курдов преди време побърза да се върне в България, макар че от Леверкузен желаеха да го пратят в Швейцария. Преди няколко дни Неделев ни пристигна на посетители във ФА „ Пловдив “. Видя се с децата, те му се радваха, снимаха се с него, взеха му подписи. Сега не знам какво решение ще избере адашът за своето бъдеще – дали ще остане в Пловдив или ще се върне в Германия. Дано да избере най-хубавото за своята кариера. Аз го обичам като собствен наследник. Бил съм треньор в Ботев 2002 и на други гении, които се осъществиха в „ А “ група – Симеон Райков, Петър Денчев – Шмайхела, Славчо Шоколаров... Закърмен с „ жълто-черната концепция “ Отраснах откърмен с ботевистката концепция. Живеех на 20 метра от стадиона до Бирената фабрика. Там съм и проходил, както се споделя. Даже татко ми, лека му пръст, там ми хвърлил и пъпа. Почти непрекъснато ритахме на стадиона. Моят футболен кумир е незабравимият Георги Славков – Бенкса. Опитвах се да му имитирам. Гледах го като жив Бог, когато бях дете. Той беше нещо извънредно. После имах удоволствието да играя дружно с него, въпреки и единствено за един сезон. Това се случи, когато Жоро се върна от Израел в Ботев. От непознатите звезди се възхищавах най-вече на Диего Марадона. Първият ми треньор се споделя Косьо Енчев. П-късно, до казармата, в юношите на Ботев, работих и с други експерти: Христофор Маринов, Димитър Петков, Георги Попов – Тумби. На всички тях съм доста признателен, те са съдействали за моето развиване. От моя набор 1967-а имаше и други надарени момчета, само че до мъжкия тим пробихме единствено аз и Борето Хвойнев. По време на военната работа играех във военния отбор – Армеец (Пд). В представителния отбор на Ботев, който тогава носеше името Тракия, ме повика за първи път Иван Глухчев – извънреден треньор и възпитател. Той ми даде късмет за дебют в „ А “ група. Първият ми мач в елита го помня и до през днешния ден – 5 април 1987 година 2:2 против Пирин в Благоевград. Това ми беше единственото присъединяване за този сезон, само че пък бях и дребен. В Тракия тогава играеха плеяда огромни футболисти отпред с бат Петьо Зехтински. Те най-вече заслужаваха да станат първенци през предния сезон – 1985/1986, само че си спомняте какво стана. Левски оказа помощ на Берое и купата отиде в Стара Загора. Постепенно Иван Глухчев почна за ме постанова и от есента на 1987-а извоювах титулярно място. Вкарах гол още в първия кръг – в Сливен за 1:1. Изравних резултата. Това е един от доста редките ми попадения с глава в кариерата. Както споделяше великият Начко Михайлов – „ главата ми би трябвало за друго, а не да въвеждам голове. “ (смее се). Дербитата на Пловдив Никога няма да не помни първото си пловдивско дерби. На 22 август 1987 година разбихме Локомотив с 5:2. Четири гола тогава заби Наско Пашев. По принцип в този интервал доминирахме над безконечния противник. Година по-късно спечелихме с 5:0, разписах се и аз. В мой жанр – от надалеч, прострелях вратаря на „ смърфовете “ Светослав Богданов (80) за 4:0. Още два пъти съм вкарвал в градското дерби. Това се случи на 18 август 1990 година за 1:1 (отблизо се разписах) и на 25 апил 1993 година при триумфа с 2:1 (пак далеч). Шампанско и сълзи В кариерата си имам три финала, и трите изгубени – 1:2 от Левски през 1991 година, 0:1 от ЦСКА през 1993 година, и 0:1 от Славия (с екипа на Левски) през 1996-а. С най-приятни страсти е обвързван първият – във Велико Търново. На същият този ден – 29 май 1991 година, се родиха моите синове-близнаци. Разбрах, че съм станал татко надали не на терена. Опитах се да остана спокоен, само че не бях на себе си от благополучие. Така че от оня ден страстите са смесени (смее се). Единият ми наследник – Благовест, стана футболист. В момента играе в Гигант (Съединение) и е голмайстор на тима. Другото момче обаче се отхвърли рано-рано от футбола. Влекат го други неща. С екипа на Ботев за повече от 8 години имам близо 300 мача в професионалния футбол. Трудно ми е да посоча кой е най-силният от тях и кой е най-важния гол.  Във футбола съм видял всичко – и победи, и загуби. Двете попадения, които се открояват в съзнанието ми, са против ЦСКА от последния ми сезон при „ канарчетата “. На 2 май  1998 година бихме „ армейците “ с 3:1 и си осигурихме оставането в „ А “ група. Хвойнев откри резултата, а аз довърших ЦСКА. Покачих с дузпа и добавка, а вторият гол забих от „ халите “. Тези голове са ми най-скъпи може би. През есента тимът не вървеше добре, бяхме се запътили към изпадането. Направихме обаче извънредно мощен пролетен полусезон (8 победи, 1 еднакъв, 6 загуби, 22:17 голова разлика) и оцеляхме с 36 точки. Софийските грандове постоянно си ги биехме у дома. Срещу ЦСКА си припомням единствено едно 2:2, всичко друго беше победи. На Левски вкарах при 3:2 през 1990 година (26 май – б.р.), както и при 1:2 от дузпа през 1992 година в един сняг (22 февруари -б. р.). В първата среща пропуснах и дузпа (в 73-ата минута – б.р.). После пък, към този момент като състезател на „ сините “, донесох успеха над моя обичан отбор с 2:1 през октомври 1995. В последната минута се разписах от фаул във вратата на Васко Василев. Често ми задават въпроса: „ Защо играехте толкоз мощно вкъщи, а губехте на открито? “. Истината е, че манталитетът ни пречеше, а просто в провинцията беше мъчно да се играе. Във всички тимове играеха отлични футболисти. За нас беше триумф, че завършихме няколко пъти подред трети в шампионата и участвахме в евротурнирите.  В Европа В Европа имам много паметни мачове. Дебютирах на „ Мала Маракана “ против Цървена звезда (0:3, 16.09.1987 г.). Играх и на реванша, който приключи 2:2. Не мога да кажа, че беше невероятно да отстраним сръбския гранд, само че мъчно – да.   След това се разписах от дузпа при загубата ни в Пловдив от Динамо (Минск) с 1:2 (7.09.1988 г.). Червен картон получи Наско Пашев тогава. Горчивина у мен провокира реваншът против Фенербахче. След 1:3 в Истанбул, на стадион „ 9 септември “, поведохме с 2:1 след голове на Гибона (Божидар Искренов – б.р.) и Ясен Петров. Съдията Листкевич от Полша ни даде дузпа, която аз обаче пропуснах. Уцелих вратаря. Ако бях вкарал, общият резултат от двата мача щеше да бъде подравнен, а до края имаше още доста време. После Ридван изравни – 2:2, и всичко свърши...Имам 9 % успеваемост от „ бялата точка “, само че в останалите 5 % са се оказвали съдбовни дузпите (смее се). Бележех постоянно и от фаулове. Как се става добър реализатор на директни свободни удари ли? Комбинация от качества и фактори е. Още от дребен съм упражнявал в допълнение. Учех се от майстори като Петьо Зехтински, Георги Славков, Пламен Гетов, Христо Колев –Бащата. Раздяла при „ брокерите ” През 1994 година се разделих с Ботев. Тогава беше ерата на така наречен „ брокери ”. Причините да си потегли са няколко. Станаха едни неразбории там...Някой беше решил, че целият тим от старите играчи трябваше да бъдем отстранени. Искаха да ни изтрият от историята - дори все едно ни е нямало. Не желая да изпадам в детайлности, единствено ще кажа, че не съм се карал с Христо Данов или Христо Александров. До тях имаше близки хора, които вредяха, а не помагаха. Не знам дали са го приели почитателите на Ботев моят трансфер на „ Лаута “. Който беше осведомен със случая, не би трябвало да го приема като изменничество. Не виждам защо е имало да ми се сърдят. От Ботев ме наказаха, стопираха и правата ми за 3 месеца. Не можех на никое място да играя, единствено упражнявах. Отиването ми в Локомотив беше сполучлива крачка в моята кариера, бях признат добре от почитателите на „ Лаута “, от съотборниците си. Приех с запаси първоначално, тъй като въпреки всичко пристигам от градския противник, само че останах прелестно сюрпризиран. Направих сполучлив сезон в Локомотив – за 17 мача вкарах 8 гола. Силното ми показване докара и до прехвърлянето в Левски. На „ Герена “ През първия ми сезон в Левски се разминахме злополучно с шампионската купа. Знаете по какъв начин Славия взе златото тогава. Само хубави неща мога да кажа за Левски, там изкарах два от най-хубавите сезона в моята кариера. Бях един от най-опитните играчи, от шампионския тим бяха останали единствено Вальо Дъртилов, Георги Иванов-Геша, Сашо Марков, Пламен Николов и още един-двама. Всичко останало бяха все млади момчета. И Кокала (Емил Велев – б.р.), който се върна от Израел, ни оказа помощ доста. Получи се добра сплав от млади и опитни футболисти. Дали Славия справедливо е станал първенец през 1996 година? Не желая да се връщам към тези време. Минало-заминало...Тези неща към този момент не са толкоз значими, много време мина. Славия си бяха мощен тим тогава.  На мен персонално като показване по-силен ми беше вторият сезон на „ Герена “. Станах голмайстор на тима – 11 попадения. Даже вкарах и 2 хеттрика – против Спартак (Плевен) – 4:1 (11 август 1996 г.), и с Монтана - 4:1 (4 април 1997 година – б.р). В кръга на майтапа ще ви напомня нещо. Тогава една компания беше оповестила награда за всеки създател на хеттрик в „ А “ група. Даваха комплект джинси. Все още, 20 години минаха от този момент, си ги очаквам (смее се). Така и не извършиха обещанието си тези хора от компанията. Левски тогава приключи четвърти. Защо се получи този срив ли? Не мога да кажа. Има неща, които в никакъв случай не могат да се обяснят. Например отпадането ни от Олимпия (Любляна) през 1996-а, когато на реванша пропуснах дузпа. Необяснимо на пръв взор беше и елиминирането ни от белгийския Аалст годна по-рано. В първия мач (1:2) обаче изгониха Кокала, а в реванша (0:1) червен картон получи вратарят ни Николов, та се наложи ръкавиците да поставя Владо Йонков. Аз взех присъединяване единствено във втория мач с белгийците, тъй като преди този момент се възстановявах. Бях получил тежка травма в глезена по време на лагера ни в Германия през лятото. Имам много победи във безконечното дерби. Най-скъпа ми е тази с 4:2 на „ Армията “ в полуфинал за Купата на България. „ Червените “ ни поведоха с 2:0, ние ги обърнахме. Тогава влязох в игра след почивката и се разписах за 2:3, а подадох на Мариян Христов за четвъртия гол.  Това беше девета поредна победа на Левски над противника. Няма по какъв начин да се не помни. Имаше и три червени картона. Едно дерби подвига адреналина доста. Имам няколко червени картона като футболист. Най-несправедливо беше моето изпъждане в мача с Локо (Сф), при успеха ни с 3:2 (16 август 1996 г.). Поведохме с 2:0 до 7-ата минута, изравниха ни 2:2 до 34-ата. Малко по-късно влязох по-остро на капитана на Локомотив Димитър Васев. Той стана и ме удари в лицето. Счупи ми носа, рукна сръв...Съдията Петър Янински ни изгони и двамата. Така и не разбрах за какво ме изгони. Друг червен картон получи на пловдивско дерби. Тогава дружно с мен го отнесе и Ясен Петров. Третото ми изпъждане е на мач в Благоевград. Обратно при „ канарчетата “ и в Малта През есента на 1997-а Стефан Грозданов реши, че няма потребност от моите услуги и се разделих с Левски. Бяхме на лагер в Кайзерслаутерн. С основния управител на отбора Андрей Желязков се разбрахме да си диря нов клуб. По-рано имаше интерес към мен от Саръерспор, само че късно ми споделиха за офертата от Турция. Завърнах се в Ботев. Там бяха се върнали към този момент Панчо Раков и Марин Бакалов от Тетевен, както и други по-опитни сътрудници и спасихме тима от изпадане. На полусезона бяхме предпоследни с 11 точки. Но стопихме изоставането напролет. После поиграх малко във Флориана (Малта). Треньор ни беше Трайчо Соколов. На идната година пристигнаха Иван Василев – Сусето и вратарят Краси Колев. Нивото на локалното състезание е ниско, няма какво да се лъжем. По-голямата част от моите съотборници бяха полуаматьори – работеха си други специалности. Кой бръснар, сервитьор, таксиметров водач, строител и какво ли не. Завърших кариерата си в Черноморец. В Бургас изкарах два сезона и завърших с футбола на 35-годишна възраст ”. С Лилчо Арсов основаха футболна академия Тодор Зайцев и някогашният вратар на „ канарчетата “ Лилчо Арсов основаха детска футболна академия „ Пловдив ”. ПФК „ Ботев “ си сътрудничи сполучливо с нея. Двете страни си оказват помощ при селекцията и подготвителния развой на деца от подготвителните групи. В школата упражняват над 200 деца, родени от 2005 до 2011 г. включително. „ Какъв беше претекстът ни да създадем тази школа ли? Основният е развиването на децата. Те са нашето бъдеще. Решихме да заложим на неща, които ние сами да си дефинираме кое по какъв начин да се случва. Не желаеме да имаме „ шапка “ над нас, признава именитият халф. „ Благодаря и на Общинския съвет в Пловдив, който ни даде терен – в СУ „ Софроний Врачански. “ Оптимист съм за бъдещето на нашия футбол. Не може да става по-лошо, все в миналото би трябвало да се оправим. Дано единствено по-скоро това да се случи обаче. Трябва да се залага повече на българчета. Оставете ги тези смешни чужденци. И да не ги лъжат нашите деца с паричките, най-много. Не може да обещаваш нещо, а след това да не го изпълняваш. Или му плащай дребни суми, само че постоянно ”, приключва Зайцев. МИЛЕН ДИМИТРОВ/ШОУ