Toдор Янчев разказа за най-силните си спомени на Българска армия
Тодор Янчев най-добре въплъщава понятието " капитан " в най-новата история на клуба. Той продължава да бъде измежду любимците на алените почитатели, макар късата му случка като треньор на ФК ЦСКА 1948.
Янчев бе на трибуните на " Българска войска " по време на дербито с Лудогорец, което бе и финален мач на стадиона в този му тип. Потърсихме го, с цел да го върнем обратно в годините и да опише за най-силните си мемоари свързани с Храма на аления тим. Ето какво показа Янчев особено за " Тема Спорт ".
ЦСКА урежда контроли с поляци и корейци
Те ще се проведат на лагера в Турция
Тошко, преди няколко дни дружно с Христо Янев и Евгени Йорданов бяхте на трибуните на " Българска войска " в последния мач в този тип на стадиона... Сега следва неговото разрушение...
- Много прочувствен миг. Абстрахирам се от мача, резултата и прочие. В тези 90 минути през главата ми минаха толкоз мемоари. Беше някак си тъжно, носталгично, а в това време и сладко, красиво, вдъхновяващо, знаейки, че скоро на това място ще забележим едно прелестно оборудване. С Ицо и Гената съзнателно взехме решение да отидем в бранш А, да бъдем измежду почитателите. Беше ужасно. Уникална атмосфера.
Футболист на ЦСКА ще вземе присъединяване в влиятелно събитие
Марселино Кареасо е включен в ``Мача на звездите``
Отново усетих любовта на хората. Винаги съм имал доста топли връзки с последователите. Те постоянно са ме подкрепяли, а аз съм се стараел всякога да оставям сърцето си за тях. Дори е имало мачове, след които съм бил отпаднал до гибел, само че постоянно съм отивал да ги поздравя и да приказвам с тях. Независимо от резултата. Те са на трибуните, подкрепяли са ни безусловно и ние им го дължахме.
Ще те върна съвсем 23 години обратно. През лятото на 2000-та година ти за първи път влезе в домакинската съблекалня на ЦСКА. Какво помниш от това време? Какво усещаше?
- Изпитах това, което изпитва всеки, който е сбъднал детската си фантазия. Тогава аз дойдох на " Армията " със скандал, защото Христо Порточанов не ме пускаше от Нефтохимик, само че аз бях твърдо решен да облека алената фланелка и поех риска. До последно не бях картотекиран. Дори за първия мач, който бе на " Армията " против Литекс Енрико Катуци ме гласеше за титуляр, а не знаехме дали ще получа позволение да играя.
Съотборниците ми излязоха да загряват, а аз чаках. В тимовия лист бяха записани 17 индивида, а 18-ата позиция беше празна с цел да могат да ме впишат. В последна сметка от БФС споделиха " Да " в последния вероятен миг и аз направих своя дебют за ЦСКА 30 минути преди края на срещата. За страдание не успяхме да победим, а мачът приключи 0:0.
Тогава се развихри мини война за теб. Това по какъв начин ти повлия?
- Много задължаващо и мотивиращо. Аз знаех, че почитателите безусловно се бият поради мен пред постройката на БФС и бях задължен да направя всичко допустимо да не ги отчайвам. Вече един път бях отказал на ЦСКА, когато бях на 18 години.
Тогава имах предложения от армейците и от Берое, само че избрах от Казанлък да отида в Бургас. Отборът таман бе влезнал в А група. Исках да натрупам мачове и опит. Бях сигурен, че на " Армията " няма да заиграя постоянно, а желанието ми бе да облека фланелката на обичания тим изцяло квалифициран.
Преди да облечеш аления екип обаче имаш и посещение на " Армията " с Нефтохимик. Как се усещат съперниците на ЦСКА, стъпвайки на този стадион?
- Никак не е прелестно, повярвайте ми. Феновете умеят да оказват нечовечен напън върху противника. Макар че напролет на същата година ние малко изненадващо успяхме да победим като посетители с 4:1.
Това не повлия ли на посрещането ти в съблекалнята няколко месеца по-късно. Тогава в ЦСКА имаше мощни характери и водачи като Емил Кременлиев, Иво Тренчев, Мето Деянов.
Дори знам, че по същото време не са били доста ласкави към привлечения по същото време Христо Янев, който малко преди този момент вкарва на алените с екипа на Берое и първоначално са го карали да се съблича на трибуните на Панчарево...
- Не, аз нямах тези проблеми. Аз бях към този момент одобрено име. На 24 години и имах близо 90 мача в А група. Ицо беше още хлапе и се пробваха да му вземат страха, само че доста скоро по-късно го одобриха и той се трансформира в водач и решаваща фигура.
Кои мачове няма да забравиш?
- О, всеки мач с алената фланелка е бил доста специфичен за мен. Но има такива, като тези с Блекбърн, Милан и онази победа с 3:0 над Левски които към момента ме карат да настръхвам.
А най-хубавият ти спомен? Най-сладкият миг?
- В персонален проект, може би е купата от 2005-та година. Юбилейната тридесета в историята на клуба. Тогава усетих, че ориста ме обича и ми даде опция да подвигна трофея като капитан на този тим. През зимата от клуба очевидно бяха решили да изкарат някакви пари от мен и бях продаден на съветския Шиник Ярославъл, само че седмица по-късно се случи нещо и договорът ми бе разтрогнат, ЦСКА получи отплата, а аз се завърнах, с цел да стана първенец в един доста сложен сезон.
Ти си троент първенец с армейците - това ли ти бе най-сладката купа?
- Всъщност най-щастлив бях при първата от 2003-та. Тогава никой от нас май не бе ставал първенец и доста мощно желаехме да го реализираме и обезумяхме от наслада, когато това стана факт. Разбира се, гордея се и с първото място от 2008-ма, когато завършихме с 16 точки преднина. Тогава имахме доста мощен и уравновесен тим. Убеден съм, че в случай че не ни бяха лишили лиценза и с 1-2 попълнения щяхме да играем в групите на Шампионска лига.
В последните години ЦСКА извънредно рядко печели в огромните мачове. На какво се дължи това?
- Нещата са сложни. Може би на моменти не доближава класа а може би и липса на задоволително воля и темперамент. Ако се върнете обратно в годините, ще видите, че и в трите шампионски тима през новия век в отбора има най-малко десетина българи. Именно ние успявахме да предадем на момчетата от чужбина традициите и смисъла на този клуб.
Можеш ли да ми кажеш футболист от тези тимове, с които стана първенец, който би преместил в сегашния отбор, с цел да направи разликата?
- Със сигурност от 2003 година това е Велизар Димитров. Тогава тъкмо той правеше разликата, правеше ексцентричното, забавното... Той можеше да импровизира, да поема отговорност и донесе доста победи.
От 2005-та година е Ицо Янев, който бе в стихията си и е с голяма заслуга за купата. Точно такива футболисти като тях двамата в този момент липсват на ЦСКА. Трудно бих избрал единствено един от състава от 2008-ма, тъй като тогава не изпъкнаха обособени играчи, а целият тим - в отбрана Тунчев и Вальо Илиев, в халфовата линия Велизар, Бадема, Маркиньос, а напред Ней... Бяхме супер тим!
Росен Кирилов: Смяната на Илич беше вярна, ЦСКА не заслужаваше да загуби от Лудогорец
" Хайнц и Християн Петров се показаха най-добре в първия полусезон "
Янчев бе на трибуните на " Българска войска " по време на дербито с Лудогорец, което бе и финален мач на стадиона в този му тип. Потърсихме го, с цел да го върнем обратно в годините и да опише за най-силните си мемоари свързани с Храма на аления тим. Ето какво показа Янчев особено за " Тема Спорт ".
ЦСКА урежда контроли с поляци и корейци
Те ще се проведат на лагера в Турция
Тошко, преди няколко дни дружно с Христо Янев и Евгени Йорданов бяхте на трибуните на " Българска войска " в последния мач в този тип на стадиона... Сега следва неговото разрушение...
- Много прочувствен миг. Абстрахирам се от мача, резултата и прочие. В тези 90 минути през главата ми минаха толкоз мемоари. Беше някак си тъжно, носталгично, а в това време и сладко, красиво, вдъхновяващо, знаейки, че скоро на това място ще забележим едно прелестно оборудване. С Ицо и Гената съзнателно взехме решение да отидем в бранш А, да бъдем измежду почитателите. Беше ужасно. Уникална атмосфера.
Футболист на ЦСКА ще вземе присъединяване в влиятелно събитие
Марселино Кареасо е включен в ``Мача на звездите``
Отново усетих любовта на хората. Винаги съм имал доста топли връзки с последователите. Те постоянно са ме подкрепяли, а аз съм се стараел всякога да оставям сърцето си за тях. Дори е имало мачове, след които съм бил отпаднал до гибел, само че постоянно съм отивал да ги поздравя и да приказвам с тях. Независимо от резултата. Те са на трибуните, подкрепяли са ни безусловно и ние им го дължахме.
Ще те върна съвсем 23 години обратно. През лятото на 2000-та година ти за първи път влезе в домакинската съблекалня на ЦСКА. Какво помниш от това време? Какво усещаше?
- Изпитах това, което изпитва всеки, който е сбъднал детската си фантазия. Тогава аз дойдох на " Армията " със скандал, защото Христо Порточанов не ме пускаше от Нефтохимик, само че аз бях твърдо решен да облека алената фланелка и поех риска. До последно не бях картотекиран. Дори за първия мач, който бе на " Армията " против Литекс Енрико Катуци ме гласеше за титуляр, а не знаехме дали ще получа позволение да играя.
Съотборниците ми излязоха да загряват, а аз чаках. В тимовия лист бяха записани 17 индивида, а 18-ата позиция беше празна с цел да могат да ме впишат. В последна сметка от БФС споделиха " Да " в последния вероятен миг и аз направих своя дебют за ЦСКА 30 минути преди края на срещата. За страдание не успяхме да победим, а мачът приключи 0:0.
Тогава се развихри мини война за теб. Това по какъв начин ти повлия?
- Много задължаващо и мотивиращо. Аз знаех, че почитателите безусловно се бият поради мен пред постройката на БФС и бях задължен да направя всичко допустимо да не ги отчайвам. Вече един път бях отказал на ЦСКА, когато бях на 18 години.
Тогава имах предложения от армейците и от Берое, само че избрах от Казанлък да отида в Бургас. Отборът таман бе влезнал в А група. Исках да натрупам мачове и опит. Бях сигурен, че на " Армията " няма да заиграя постоянно, а желанието ми бе да облека фланелката на обичания тим изцяло квалифициран.
Преди да облечеш аления екип обаче имаш и посещение на " Армията " с Нефтохимик. Как се усещат съперниците на ЦСКА, стъпвайки на този стадион?
- Никак не е прелестно, повярвайте ми. Феновете умеят да оказват нечовечен напън върху противника. Макар че напролет на същата година ние малко изненадващо успяхме да победим като посетители с 4:1.
Това не повлия ли на посрещането ти в съблекалнята няколко месеца по-късно. Тогава в ЦСКА имаше мощни характери и водачи като Емил Кременлиев, Иво Тренчев, Мето Деянов.
Дори знам, че по същото време не са били доста ласкави към привлечения по същото време Христо Янев, който малко преди този момент вкарва на алените с екипа на Берое и първоначално са го карали да се съблича на трибуните на Панчарево...
- Не, аз нямах тези проблеми. Аз бях към този момент одобрено име. На 24 години и имах близо 90 мача в А група. Ицо беше още хлапе и се пробваха да му вземат страха, само че доста скоро по-късно го одобриха и той се трансформира в водач и решаваща фигура.
Кои мачове няма да забравиш?
- О, всеки мач с алената фланелка е бил доста специфичен за мен. Но има такива, като тези с Блекбърн, Милан и онази победа с 3:0 над Левски които към момента ме карат да настръхвам.
А най-хубавият ти спомен? Най-сладкият миг?
- В персонален проект, може би е купата от 2005-та година. Юбилейната тридесета в историята на клуба. Тогава усетих, че ориста ме обича и ми даде опция да подвигна трофея като капитан на този тим. През зимата от клуба очевидно бяха решили да изкарат някакви пари от мен и бях продаден на съветския Шиник Ярославъл, само че седмица по-късно се случи нещо и договорът ми бе разтрогнат, ЦСКА получи отплата, а аз се завърнах, с цел да стана първенец в един доста сложен сезон.
Ти си троент първенец с армейците - това ли ти бе най-сладката купа?
- Всъщност най-щастлив бях при първата от 2003-та. Тогава никой от нас май не бе ставал първенец и доста мощно желаехме да го реализираме и обезумяхме от наслада, когато това стана факт. Разбира се, гордея се и с първото място от 2008-ма, когато завършихме с 16 точки преднина. Тогава имахме доста мощен и уравновесен тим. Убеден съм, че в случай че не ни бяха лишили лиценза и с 1-2 попълнения щяхме да играем в групите на Шампионска лига.
В последните години ЦСКА извънредно рядко печели в огромните мачове. На какво се дължи това?
- Нещата са сложни. Може би на моменти не доближава класа а може би и липса на задоволително воля и темперамент. Ако се върнете обратно в годините, ще видите, че и в трите шампионски тима през новия век в отбора има най-малко десетина българи. Именно ние успявахме да предадем на момчетата от чужбина традициите и смисъла на този клуб.
Можеш ли да ми кажеш футболист от тези тимове, с които стана първенец, който би преместил в сегашния отбор, с цел да направи разликата?
- Със сигурност от 2003 година това е Велизар Димитров. Тогава тъкмо той правеше разликата, правеше ексцентричното, забавното... Той можеше да импровизира, да поема отговорност и донесе доста победи.
От 2005-та година е Ицо Янев, който бе в стихията си и е с голяма заслуга за купата. Точно такива футболисти като тях двамата в този момент липсват на ЦСКА. Трудно бих избрал единствено един от състава от 2008-ма, тъй като тогава не изпъкнаха обособени играчи, а целият тим - в отбрана Тунчев и Вальо Илиев, в халфовата линия Велизар, Бадема, Маркиньос, а напред Ней... Бяхме супер тим!
Росен Кирилов: Смяната на Илич беше вярна, ЦСКА не заслужаваше да загуби от Лудогорец
" Хайнц и Християн Петров се показаха най-добре в първия полусезон "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ