Тодор Паланков: Нашата мисия е да изградим навиците на децата! Да ги подкрепяме и да ги запалим по футбола
Тодор Паланков е дълготраен футболист, минал през част от водещите тимове в България. През 2015 година завоюва Купата и Суперкупата на България с Черно море, а е играл още за Литекс, Видима-Раковски (Севлиево), Пирин (Благоевград), Черноморец (Балчик), Добруджа и от няколко сезона в Банско. Освен като футболист, Паланков е и в ролята на треньор на една от възрастите в Детско-юношеската школа на Банско. Ето какво показа опитният футболист пред формалния уебсайт на Банско:
-Тошко, продължаваш да си в две функции – на деен футболист и на треньор в школата на Банско. Докога ще изпълняваш първата роля?!
-(смее се). Докато сме здрави и тялото не се обади по-сериозно, ще продължа да играя. Тази година ставам на 40, само че годините са единствено число – значимото е по какъв начин се чувстваш.
-Занимаваш се и с децата, родени 2014/2015 година дружно с Динко Слаев. Какво е да бъдеш треньор на деца?
-Предизвикателство е, само че е и огромно наслаждение, тъй като всичко е много по-чисто и същинско. Децата са прочувствени, при тях няма задръжки и виждаш всичко в тях – наслада, рев, разочарования… Работим с този набор към този момент повече от една година и съм извънредно разпален по работата.
-Каква е задачата ви на треньори, тъй като да си треньор на деца съгласно мен е задача на първо място?
-Искаме да научим децата на начални привички и на човешки правила. На тази детска възраст към момента е доста рано да ги учим на комплицирани футболни тактики. Важно е да изградим навиците им, които ще им оказват помощ и в живота. Да бъдат положителни, да бъдат дисциплинирани, да знаят по какъв начин да се държат освен на терена, а и в всекидневието, по какъв начин да приказват, какво отношение да имат между тях. Работим и върху напълно начални привички – техника, съгласуваност.
-Каква е упоритостта ти съответно с този набор деца?
-Те до момента играха Футбол 5, скоро ще стартират на Футбол 7. Искам колкото се може повече от тях да останат по-дълго във футбола. Нашето предпочитание и упоритост е да ги запалителен по самата игра, да ги задържим във футбола и дай боже един ден да станат професионални футболисти. Искаме децата да идват с готовност и неспокойствие на подготовка. Разбира се, по едно и също време с това, продължаваме да привличаме и да търсим още деца.
-Наскоро този набор завоюва шампионат в Петрич. Как реагираха децата?
-За тях това беше неземно благополучие, бяха на седмото небе. Още в рейса започнаха да се вълнуват, че отпътуват и ще вземат участие на шампионат. Чакаха с неспокойствие да стартират мачовете. Ето по тази причина приказвам, това е същинският смисъл на футбола.
-Можеш ли да сравниш твоето детство и това на актуалните деца, които ти тренираш?
-Много са разнообразни времената. Сега в действителност е предизвикателство, тъй като нашата задача, както казахме доскоро е, да ги отделим от телефоните, от електронните устройства – такива, каквито по мое време нямаше. Сега децата като че ли желаят по по-лесния метод да им се случват нещата, а преди не беше по този начин. Всички приказват и за интензивността на родителите – да, има го като проблем, само че ние водим диалози по тази тематика. И считам, че имаме триумф. Идеята е просто да поддържаме децата в тази възраст, има време да ги учим на тактика…
-Ще продължиш ли с треньорската кариера и отсега нататък?
-Цял живот съм във футбола и считам, че с това ще бъда най-полезен. В момента изучавам в НСА и считам да продължа да бъда и треньор в идващите години.
